Клайв Къслър, Дърк Къслър
Арктическо течение (24)

23.

Доктор Кевин Бю погледна потъмняващия хоризонт на запад и се намръщи. Само преди часове слънцето грееше ярко, въздухът беше спокоен и термометърът показваше минус 7 градуса. След това обаче барометърът пропадна като камък в пропаст, което се придружи от постепенно нарастване на западните ветрове. На четиристотин метра от леда сивите арктически води се вълнуваха без външни белези, докато не стигнеха ръба му, където се разбиваха в облаци пръски.

Той пристегна качулката на канадката си, извърна се от режещия вятър и огледа дома си през последните няколко седмици. За лукс или удобство Лаборатория за проучване на ледовете 7 не би получила много точки в справочниците за мобилни жилища. Лагерът се състоеше от шест сглобяеми сгради, скупчени в полукръг и с входове на юг. Три миниатюрни спални бяха натикани до едната стена на най-голямата сграда, комбинация от камбуз, столова и заседателна зала. Една ниска постройка отсреща служеше за лаборатория и радио кабина, а покрита със сняг барака по-нататък бележеше края на лагера.

Изследователската лаборатория беше един от няколкото временни лагера сред ледовете на Канадския отдел по риболов и океанско дело. Бе изградена като плаващ научен център, който да наблюдава и изучава движението на арктическата ледена покривка. Откакто Лаборатория 7 бе започнала работа преди година, лагерът се бе придвижил с около триста километра — местеше се заедно с гигантски леден блок на юг през Бофортово море. В момента бе разположен на двеста и четиридесет километра от северноамериканското крайбрежие на ръба на леден шелф на север от територията Юкон. Приближаващото лято означаваше разтрошаване на ледения блок и всекидневното измерване на леда под краката им показваше, че топенето е доста сериозно и е намалило дебелината на блока от деветдесет на трийсет и шест сантиметра. Според Бю той и екипът му от четирима души разполагаха с две седмици, преди да разглобят лагера и да се евакуират с помощта на самолета „Туин Отър“.

Арктическият океанограф закрачи тежко към радио кабината. През свистенето на ледените частички, които се носеха над земята, чу воя на форсиран дизелов двигател. Погледна покрай постройките на лагера и видя жълтия булдозер, който почистваше сто и петдесет метровата писта. Тя беше жизненоважна, тъй като чрез нея самолетите всяка седмица доставяха храна и други припаси. Бю беше направил каквото трябва да бъде почистена по всяко време.

Без да обръща внимание на сновящия булдозер, Бю влезе в помещението, което служеше едновременно за лаборатория и радио кабина, като изтърси снега от краката си в преддверието. Отвори следващата врата, подмина няколкото коша, пълни с научни списания и апаратура, и се обърна към ъгъла, където се помещаваше сателитната радиостанция. Скот Кейс, сякаш вечно ококорен, с руса коса и весела усмивка, вдигна глава и го погледна. Кейс беше отличен физик и се занимаваше с изучаването на слънчевата радиация по полюсите, но като всички останали в лагера изпълняваше различни длъжности, включително старши оператор по съобщенията.

— Атмосферните условия отново объркаха радиосигналите ни. — Оплака се той на Бю. — Сателитната връзка е изцяло прекъсната, а и наземната не е по-добра.

— Сигурен съм, че идващата буря няма да подобри положението — отвърна Бю. — Дали в Туктояктук изобщо имат представа, че се опитваме да се свържем с тях?

— Не знам — отвърна Кейс. — Но повикванията ни нямат отговор.

Шумът на булдозера току пред самата сграда разтресе тънките стени.

— Поддържаш пистата чиста за всеки случай? — попита Кейс.

— Ние сме в графика за доставки на Туктояктук днес следобед. Може и да не знаят, че ще се озовем в центъра на снежна буря до час. Продължавай с опитите, Скот. Виж дали ще успееш да отмениш полета за днес, заради безопасността на пилотите.

Преди Кейс да посегне отново, радиото изпращя и един властен глас надделя над статичното електричество и отекна по високоговорителя:

— Лаборатория за проучване на ледовете 7, Лаборатория 7. Тук изследователски кораб на Агенцията за морско и подводно дело „Нарвал“. Чувате ли ме, край?

Бю изпревари Кейс, взе микрофона и отговори бързо:

— „Нарвал“, аз съм доктор Кевин Бю от Лаборатория 7. Какво има?

— Доктор Бю, не искаме да ви се бъркаме, но прихванахме опитите ви да се свържете с базата на бреговата охрана в Туктояктук, както и много техни повиквания без отговор. Изглежда, лошото време ви пречи да се свържете. Можем ли да ви съдействаме, като предадем съобщение от ваше име?

— Ще сме ви много благодарни. — Бю помоли американския кораб да препрати съобщение до Туктояктук да забавят полета на самолета с доставките двайсет й четири часа заради лошото време и след няколко минути, „Нарвал“ препредаде потвърждението от страна на Туктояктук.

— Приемете искрената ни благодарност — каза Бю. — Това ще спести на някое момче от летците много неприятни мигове.

— Приятно ни беше да услужим. Между другото, къде се намира лагерът ви?

Бю съобщи последните данни за местоположението на плаващия лагер, а плавателният съд му даде своите координати.

— Там всички ли сте в добра форма да се преборите с идващата буря? Изглежда, ще е неприятна — попитаха от „Нарвал“.

— Справяли сме се с всичко, което добрата вещица на Севера ни е поднасяла досега, но все пак благодаря — отговори Бю.

— Успех, Лаборатория 7. „Нарвал“, край.

— Е, не може да се каже, че американците не принадлежат на Арктика, нали? — каза Бю на Кейс, кимна му и излезе.

На петдесет и шест километра на югозапад капитан Бил Стенсет внимателно и загрижено проучи метеорологичната прогноза. Внушителен човек със скандинавски черти и телосложение на защитник в американския футбол, Стенсет се бе сблъсквал с бури във всички световни океани. И все пак сблъсъкът със стихията в заледената Арктика притесняваше опитния капитан на „Нарвал“.

— Според последната прогноза вятърът ще се усили още — измърмори той. — Изправени сме пред доста сериозна буря. Не бих искал да съм на мястото на ония приковани към леда нещастници — добави и кимна към радиото.

Застаналият зад Стенсет на мостика Руди Гън потисна измъчената си усмивка. Плаването сред напора на мощната арктическа буря изобщо нямаше да е приятно. С удоволствие би отишъл на мястото на хората от лабораторията за проучване на ледовете, които най-вероятно по време на стихията щяха да си бъдат в топло иглу и да играят на дама. Страстта на Стенсет да се бори с океаните явно беше белег на заклетия моряк, който никога не се чувства добре, стъпил на твърда земя.

Гън не споделяше тези предпочитания. Макар да беше завършил военноморското училище в Анаполис и да бе изкарал няколко години в плаване, сега корабът му беше главно бюрото. Като заместник-директор на Националната агенция по морско и подводно дело, Гън обикновено работеше в централния офис във Вашингтон. С ниско и жилаво тяло, с очила с рогови рамки на носа, той беше пълна физическа противоположност на Стенсет. И все пак споделяше донякъде страстта към океанографските предизвикателства и често се оказваше на разположение, когато трябваше да се изпита нов плавателен съд или апарат за подводна работа.

— Лично аз бих съчувствал повече на белите мечки — промърмори Гън. — След колко време ще ни удари бурята?

Стенсет погледна растящия брой бели гребени по вълните около носа и отвърна:

— Около час. Най-много два. Предлагам до половин час да извадим и да обезопасим „Блъдхаунд“.

— Няма да им хареса да ги върнем в базата толкова скоро. Ще сляза в командната кабина да съобщя какво е положението. Капитане, съобщи ми, ако времето се влоши по-скоро, отколкото очакваме.

Стенсет кимна, а Гън излезе от мостика и тръгна към кърмата. Шейсетметровият изследователски кораб стоеше сравнително стабилно сред все по-бурното море, но на Гън му се наложи да се хване няколко пъти за перилата, за да не падне. Стигна до кърмата и огледа врязаната в корпуса дълбока платформа за влизане под водата. Вълните вече я заливаха, по палубата се сипеха пръски. Руди се спусна по няколко стъпала, отвори вратата с надпис „Лаборатория“ и влезе в голямо помещение. В дъното му беше секторът с ограничен достъп с многобройни монитори на стената.

— Вече на дъното ли са? — попита Гън двамата дежурни.

— Да — отвърна единият. — На три километра източно от нас. Всъщност току-що навлязоха в канадски води.

— Имате ли връзка на живо?

Сътрудникът кимна и му подаде комплекта си от слушалки с микрофон.

— „Блъдхаунд“, тук „Нарвал“. На повърхността има рязко влошаване на времето. Прекъснете наблюдението й се върнете.

След дълга пауза дойде отговорът, примесен с много шум от статичното електричество.

— Разбрано, „Нарвал“ — отвърна дрезгав глас с тексаски акцент. — Прекъсваме наблюдението след трийсет минути. „Блъдхаунд“, край.

Гън се канеше да настои да побързат, но се отказа. Нямаше смисъл да се спори с ония двама твърдоглавци. Свали слушалките и се отпусна във високия работен стол, за да изчака половин час.