Клайв Къслър, Дърк Къслър
Арктическо течение (25)

24.

Както кучешката порода, на която дължеше името си „Блъдхаунд“ проучваше света с нос до земята, макар че в случая земята беше на шестстотин метра под повърхността на Бофортово море, а носът беше твърд електронен сензор. Титаниевият спускаем апарат за двама души „Блъдхаунд“ беше изграден специално за изследване на дълбочинните хидротермални отвори. Гейзерите под морското дъно, които бълваха свръх нагрята вода от земната кора, нерядко изнасяха и приказни съкровища от необичайни растителни и животински образци. Подводните изследователи от агенцията обаче повече се интересуваха от потенциалните минерални залежи, свързани с хидротермалните отвори. Отворите често изхвърляха от дълбочините по морското дъно богати на минерали смеси от вещества като манган, желязо и дори злато. Прогресът в областта на подводните минни разработки превръщаше полетата с хидротермални отвори във важни находища за утрешния ден.

— Температурата на водата се повиши с още един градус. Коминът трябва да пуши някъде наблизо — избоботи с басовия си глас Джак Далгрен.

Седнал в удобния стол на втория пилот, якият машинен инженер бе вперил стоманения си син взор в монитора, подръпваше каубойския си мустак и оглеждаше скучното сиво дъно, осветено ярко от шест мощни прожектора. Нищо в подземния пейзаж не подсказваше, че наблизо може да има хидротермален отвор.

— Сигурно сме тръгнали по следите на няколко земни хълцукания — отвърна пилотът Ал Джордино, изгледа Далгрен и добави: — Или оригвания.

Ниският широкоплещест Джордино се чувстваше най-добре на пилотското място. Беше изкарал години в групата за специални проекти към НАМПД и беше управлявал всичко — от дирижабли до батискафи, — а сега ръководеше отделението за подводна техника. За Джордино изграждането й изпитването на прототипове за плавателни съдове като „Блъдхаунд“ беше повече страст, отколкото професия.

Двамата с Далгрен бяха изкарали две седмици в изучаване на арктическото дъно и търсене на термални отвори. Тъй като разполагаха с данни от предишни подводни изследвания, се насочиха направо към участъци с подпочвени пукнатини или някакви размествания на пластовете. Тези особености се смятат за признаци на вулканична дейност и потенциални находища на активни термални отвори. Проучванията засега бяха безрезултатни и това обезкуражаваше инженерите, които чакаха да изпробват съоръженията за подводна работа.

Далгрен си погледна часовника.

— Изминаха двайсет минути, откакто Руди се обади да се връщаме. Сигурно вече много се е притеснил. Най-добре да натискаме бутона за изкачване, защото вместо пред една, ще се озовем срещу две бури горе.

— Руди никога не е доволен, ако няма за какво да се оплаква — отвърна Джордино, — но човек така или иначе не може да спечели, ако дразни боговете на климата. — Завъртя лостовете пред себе си, обърна батискафа на запад и заплуваха съвсем малко над дъното.

След няколкостотин метра стигнаха район, осеян с множество малки скали. По-нататък започнаха да стават по-големи, а и самото дъно се издигаше. Далгрен погледна батиметричната карта и се опита да установи местоположението им.

— Изглежда, това е малка подводна планина. По някаква причина сеизмолозите са решили, че не е особено обещаваща.

— Те разсъждават така, защото са прекарали прекалено много години в офиси, където климатът се контролира.

Далгрен остави картата, погледна монитора и възкликна:

— По дяволите! Температурата на водата е скочила с десет градуса!

— И самата геология на дъното се променя — отбеляза Джордино. — Да ти кажа, тук изглежда подходящо за отвор. Да видим дали можем да установим температурата на водата в центъра.

Докато той коригираше курса, Далгрен четеше на глас данните за температурата. По-високите стойности съвпаднаха с рязкото издигане на дъното. Висока купчина скали препречи пътя им и Джордино изправи апарата с носа нагоре, за да ги преодолеят.

А зад скалите обстановката се промени изцяло. Сивият неугледен лунен пейзаж се преобрази в многоцветен подводен оазис. Жълти безгръбначни, червени тръбни червеи и ярки златисти морски паяци покриваха морското дъно с килим в цветовете на дъгата. Една синя писия се стрелна край люка, последвана от пасаж полярни трески със сребърни люспи. Само за миг бяха преминали от унил черно-бял свят в богата на цветове колония, гъмжаща от живот.

— Вече знам как се е чувствала Дороти, когато се е озовала в Оз — промърмори Далгрен.

— Каква е температурата на водата?

— Надмина 22 градуса и още се качва. Поздравления, шефе, току-що си купи термален отвор.

Джордино кимна доволно и каза:

— Отбележи къде се намираме. После бързо пробваме с детектора на минерали, преди Руди…

Радиото изведнъж изпращя и отекна напрегнат глас:

— „Нарвал“ вика „Блъдхаунд“… „Нарвал“ вика „Блъдхаунд“. Моля, изплувайте незабавно. Вълнението е три метра и нараства още. Повтарям, нареждам да изплувате незабавно.

— … преди Руди да ни е извикал горе — довърши изречението на Джордино Далгрен.

Джордино се захили.

— Правило ли ти е впечатление, че гласът на Руди се вдига с няколко октави, когато е изнервен?

— Последния път, като го видях изнервен, разписваше ведомостта за заплатата ми — отвърна Далгрен.

— Е, нали все пак не искаме да издраскаме боята на новата си хубавица в тия камънаци. Да съберем няколко бързи проби и да изплуваме.

Далгрен изпрати радиограма на Гън, после се зае с пулта на изкуствената ръка на „Блъдхаунд“. Джордино насочи апарата към купчинка скални буци с големината на грейпфрут и издигна антената на сензора над нея. Като използваше стоманената изкуствена ръка като метла, Далгрен побутна няколко парчета в коша под сензора. Бордовите компютри бързо определиха плътността и магнитните свойства на образците.

— Съставът им е вулканичен и това обяснява наличието на пироксен. Също и манган и желязо. Освен това се отчитат никелов, платинен и меден сулфид — каза Далгрен.

— Наистина е многообещаващо начало. Запази данните в паметта на компютъра. Ще накараме момчетата от лабораторията да разтрошат пробите, за да видим доколко верни са показанията на сензора. След като бурята отмине, можем да проучим обекта изцяло.

— Изглежда добър.

— Все още съм малко разочарован, драги ми тексасецо. — Джордино поклати глава и въздъхна театрално.

— Че няма злато ли?

— Да, че няма злато. Предполагам, че най-доброто, което мога да направя, е да се покажа на повърхността с фалшиво златно кюлче.

За досада на Далгрен смехът на Джордино ехтя през повечето време, докато „Блъдхаунд“ се издигаше.