Клайв Къслър, Дърк Къслър
Арктическо течение (62)

61.

Зодиакът подскачаше по неспокойните вълни към един широк участък със здрав лед пред полегатия бряг. Засили се, плъзна се по него и спря.

Седналият близо до кърмата Зак изчака геолозите да слязат и едва след това стана и тръгна след един охранител с пушка, чието предназначение беше да се използва срещу евентуални прекалено любопитни мечки.

— Вземи ни точно след два часа на километър и половина ей натам — нареди Зак на кормчията и посочи на запад. После помогна да избутат зодиака във водата и гумената лодка бързо се устреми към „Оток“, който беше закотвен недалече.

Зак можеше да си остане в топлата каюта с биографията на Дивия Бил Хикок, но се боеше, че геолозите само ще си губят времето. Онова, което действително го накара да слезе — колкото и да му бе неприятно да го признае, — беше разочарованието от предварителните им резултати за състоянието на мината на „Мидамерика“.

Нямаше нищо учудващо в богатото съдържание на цинк и желязо по южната страна, но той бе очаквал и поне някакви следи от рутений. Нямаше и помен от рутений обаче. Геолозите всъщност не откриха и следа от каквито и да е свързани с платината елементи по разкопаните места.

Това не означаваше нищо, втълпяваше си той, тъй като знаеше съвсем точно къде може да се открие рутеният. Бръкна в предния джоб на канадката си и извади страниците, които бе откраднал от миньорската кооперация. Там имаше скица, която много приличаше на Западния остров. С малко Х бе отбелязана северната му страна. Отгоре друга ръка бе написала „Острови на Кралското географско дружество“. Според друга страница, по-напред в книгата, това беше копие на инуитска карта на мястото, където ловците на тюлени от Аделаида бяха добили рутения, наричан от тях черна коблуна.

Зак съпостави контурите й със съвременна карта на островите и определи, че знакът е поставен малко по на запад от мястото, където бяха слезли.

— Мината трябва да е на шест-седемстотин метра нататък — каза на геолозите, щом минаха по леда и стигаха скалите на брега. — Наблюдавайте внимателно.

Тръгна по брега пред геолозите, защото искаше сам да направи откритието. Престана да усеща студа, когато си помисли за потенциалните богатства, които го очакваха. Гоайет вече му беше длъжник за прогонването на американците. А откриването на рутения щеше да е върхът на постиженията му.

От назъбеното крайбрежие се издигаха вълнисти възвишения. Дефилетата между тях бяха пълни с лед, но върховете на хълмовете стърчаха голи, което създаваше представа, че островът е загърнат с пъстра наметка.

Доста зад Зак геолозите вървяха бавно и често спираха да вземат проби. Зак стигна целта си, но не откри никакви признаци на мина, така че закрачи нервно напред-назад, докато ги чакаше.

— Трябва да е тук някъде — провикна се високо. — Претърсете района внимателно.

Геолозите се пръснаха из района, а охранителят помаха на Зак да слезе на леда край брега и му показа останки на тюлен. Посочи и раздраните рани от нокти.

— Може да са само от мечка.

— И като гледам, го е убила наскоро — отвърна Зак. — Огледай се внимателно, но не споменавай за това на приятелите ни учени. Студът бездруго ги разсейва достатъчно.

Бели мечки така и не се появиха, но за разочарование на Зак не се появи и рутений. След цял час съвестно ровене премръзналите объркани геолози се събраха при Зак.

— Визуално мястото би трябвало да е от южната страна на острова — каза един брадат учен е унили светлокафяви очи. — На самата повърхност открихме следи от желязо, цинк и малко олово. Няма обаче признаци на руда от типа на платината, да не говорим за рутений. Все пак ще трябва да анализираме пробите подробно, за да се произнесем окончателно.

— А някакви следи от мина? — попита Зак.

Геолозите се спогледаха и поклатиха отрицателно глави.

— Минната дейност, извършвана от инуитите преди сто и шейсет години, в най-добрия случай е била примитивна — заяви ръководителят им. — Би трябвало да има някакви белези по повърхността. Но освен ако не са под леда, такива следи наоколо няма.

— Ясно — съгласи се безстрастно Зак. — Да се връщаме на кораба. Искам да видя резултатите от анализите ви колкото може по-бързо.

Докато вървяха към лодката, Зак продължаваше да се чуди. Нещо не се връзваше. В дневника съвсем ясно се казваше, че рутеният е дошъл от острова. Възможно ли беше рудата да е била толкова малко, че да се е изчерпала? Имаше ли грешка в дневника, или цялата история бе нагласена?

Погледна към морето и видя тюркоазния научен кораб, който се приближаваше към острова.

Първоначалното му учудване бързо прерасна в ярост.