Клайв Къслър, Дърк Къслър
Арктическо течение (45)

44.

Дърк бързо плуваше покрай основната тръба. Макар видимостта да беше лоша, той усещаше силната турбуленция във водата и чувстваше, че в емисиите от тръбата има нещо опасно. В съзнанието му изплува образът на „Вентура“ и мъртвия й екипаж. Замисли се за Съмър и Тревър и размаха плавниците още по-силно въпреки увеличаващото се парене в дробовете.

Стигна до съединението на тръбите и веднага зави наляво, като следваше по-тънката тръба, на която беше попаднал, когато се гмурна. Вече чуваше свистенето на мехурчетата, които се освобождаваха под високо налягане. Мина над тръбата и видя веригата на котвата. Стрелна се към повърхността и излезе точно под носа на корабчето, като се ориентираше по веригата.

Подаде глава на повърхността и изпита чувството, че е сред лондонската мъгла. Плътен бял воал се издигаше над водата. Като държеше лицето си надолу, той преплува покрай корпуса до кърмата и стъпи на стълбичката, която Съмър бе спуснала от перилото. Надигна се над долното стъпало колкото да погледне. Белият облак се носеше над палубата и забулваше кабината.

Дърк издърпа мундщука от устата си и извика Съмър. Парлив вкус изпълни устата му, така че той отново налапа мундщука и пое въздух от кислородната бутилка. Заслуша се за няколко секунди, после слезе от стълбичката и притеснен се върна във водата.

Даде си сметка, че никой не му отговаря, защото корабчето е празно.

Около двеста метра по̀ на запад и на три метра под водата Тревър имаше чувството, че ще умре. Не можеше да повярва колко бързо ледената вода изсмуква силите и енергията му и почти убива волята му за живот. Ако не бяха бисерносивите очи на Съмър, които го гледаха умоляващо, би се отказал от борбата.

А очите бяха изумителни, трябваше да го признае, докато захапваше мундщука за глътка въздух. И излъчваха сякаш осезаема топлина. Той пое дълбоко въздух и й върна мундщука; усещаше, че умът му отслабва. Опита се да върне вниманието си върху изтръпващите си крака и зарита по-силно, като си припомни, че трябва да достигнат брега.

Беше решение, взето на мига, единственото, което можеше да ги спаси. С разширяващия се облак въглероден двуокис, който ги беше заобиколил, можеха да се насочат единствено към водата. Съмър си беше помислила да пререже котвата и да направят отчаян опит да побягнат през парата, но ако се забавеха и съвсем малко, докато запалят мотора, щяха да умрат. Освен това трябваше да мислят и за Дърк. Ако изплуваше под кърмата, докато потегляха, щяха да го нарежат на парченца. И сега надеждите да оцелее не бяха кой знае какви, но Дърк все пак би могъл да надплува газа с останалия му въздух.

— Във водата! — изкрещя Съмър, когато газът изригна, и се втурна към готовата за използване кислородна бутилка до перилата.

— Ти облечи подводния костюм. Аз ще взема бутилката — викна Тревър.

Съмър навлече подводния костюм и грабна маската, а Тревър бързо закопча бутилката. Едва успя да пъхне ръце в презрамките на спасителната жилетка, когато въглеродният двуокис обгърна корабчето. По-скоро паднаха, отколкото скочиха зад борда, като разплискаха ледената вода и се потопиха под смъртоносния облак.

Незащитен от студа, Тревър усети потапянето като удар от ток. Адреналинът му обаче беше толкова повишен, че не замръзна. Като се притиснаха лице в лице, двамата заритаха непохватно и се редуваха да поемат дъх от кислородната бутилка. Накрая успяха да изградят нещо като ритъм и започнаха да се движат с прилична скорост към острова.

Студът обаче бързо се отрази на Тревър. Ефектът първоначално не се усети, но после Съмър забеляза, че движението на плавниците му се забавя. Устните и ушите му започнаха да посиняват и тя разбра, че може да изпадне в хипотермия, и увеличи темпото, за да не загубят инерцията си. Мъчи се по този начин още трийсетина метра, като предчувстваше, че Тревър скоро ще се превърне в непосилна тежест. Погледна надолу с надеждата дъното да започне се издига, но виждаше само метър-два мътна вода. Нямаше представа колко далече са от острова и дали всъщност не плуват в кръг. Беше дошъл моментът да рискува и да се покаже над водата.

Пое дълбоко въздух от мундщука, преди да го върне на Тревър, и изплува до повърхността, като влачеше и него. Подаде глава и бързо се огледа, за да се ориентира. Най-лошите й страхове не се оправдаха. Бяха избягали, поне засега, от гъстите облаци въглероден двуокис, който все още се издигаше към небето недалече от тях. В обратната посока зелените хълмове на остров Гил бяха на по-малко от половин километър. Макар да не бяха плували по права линия, все пак се бяха движили в правилната посока и се бяха приближили към брега.

Вдиша няколко глътки въздух, без да й стане нищо, после се пресегна към Тревър и натисна бутона „надуй“ на спасителната му жилетка. Жилетката бързо набъбна и издигна Тревър към повърхността. Тя огледа разтревожено лицето му, а той успя да й намигне, но очите му си оставаха празни и безизразни. Тя хвана кислородната бутилка и го задърпа към брега. Тревър едва-едва размахваше крака зад нея.

Островът като че ли изобщо не се приближаваше и Съмър започна да се отчайва: нямаше да успее да извлачи Тревър до брега. Опитваше се да не гледа към целта си, а да се съсредоточи върху ритането с плавниците, но това я накара единствено да осъзнае, че краката й са като от олово. Бореше се да поддържа скоростта, когато усети, че спасителната жилетка на Тревър се изплъзва от ръцете й. Уплашена, че потъва, тя го задърпа по-силно. И тогава една глава изникна от водата до гърдите на Тревър.

Беше Дърк. Погледна Съмър, изплю мундщука и каза:

— Премръзнал е. Вдиша ли от газа?

— Не, само от студа е. Трябва да го изкараме на брега. Как ни откри?

— Видях, че кислородната бутилка я няма, и реших, че сте се отправили към брега. Изплувах малко по на юг и ви видях.

Без да говорят повече, двамата напрегнаха всички сили, за да стигнат по-бързо до брега. Появяването на Дърк даде сили на Съмър и тя изведнъж заплува с подновена енергия. След малко издърпаха Тревър на каменистия бряг.

— Трябва да му смъкнем дрехите — каза Дърк. — Ще му дам да облече моя костюм за гмуркане.

Съмър кимна и посочи. На стотина метра, до самото море, имаше малка дървена постройка.

— Прилича на рибарска хижа. Отиди да я видиш, докато му сваля дрехите.

— Добре. — Дърк смъкна кислородната бутилка и колана с тежестите. — И не го обръщайте в голяма веселба — предупреди я шеговито, обърна се и забърза по брега.

Не биваше да губи време, защото знаеше колко опасно е състоянието на Тревър. Затича се, доколкото можа с подводния костюм, и бързо стигна къщичката. Съмър имаше право — беше дъсчена рибарска хижа за преспиване на местните рибари, по-малка и от гараж за една кола. До външната стена имаше двесталитров варел и нацепени дърва. Дърк отвори вратата и видя единично легло, печка и скара за печене на риба. На полицата над печката имаше кибрит и той бързо запали огън и затича обратно.

Тревър седеше на един пън без риза, а Съмър смъкваше мокрите му панталони. Дърк му помогна да се изправи и двамата със Съмър почти го повлякоха към хижата, като току поглеждаха към пролива. Белите облаци още изригваха от водата като пара от вулкан.

Самата мъгла се беше събрала в издигаща се маса, която се простираше по целия пролив с височина петнайсетина метра. Забелязаха във водата червени петна, в които плуваха десетки мъртви риби.

— Трябва да е танкерът — реши Дърк. — Сигурно изпомпват това от другата страна на острова.

— Но защо го правят посред бял ден?

— Защото знаят, че сме тук — изсъска той ядосано.

Стигнаха хижата и сложиха Тревър на леглото. Съмър го зави с едно старо вълнено одеяло, а Дърк внесе още дърва отвън. Печката бързо затопляше малката хижа.

Изведнъж отдалече долетя някакво боботене.

Дърк и Съмър изскочиха навън и с ужас погледнаха към пролива. На три километра северно от тях се беше появил голям туристически кораб. Движеше се право към смъртоносния облак въглероден двуокис.