Клайв Къслър, Дърк Къслър
Арктическо течение (68)

67.

Твърдото им намерение да избягат бяха изместени от отчаяние. Имаше лъч надежда, когато шлепът спря на някакъв док и отвориха за малко вратата. Оказа се само проверка от неколцина въоръжени гардове, но поне им хвърлиха малко храна и одеяла. Роман го прие за добър знак. Нямаше да им дадат храна, ако не смятаха да ги оставят живи, нали?

Сега обаче не беше толкова сигурен. Когато Бохоркес го събуди, за да му съобщи за промяна в звука на двигателите на ледоразбивача, той реши, че са стигнали до целта си. Но после ритмичното подръпване на въжетата за теглене изведнъж спря, а люлеенето от бурното море продължи. И той разбра, че са ги изоставили на произвола на съдбата.

След секунди експлозивите на Зак избухнаха и разтърсиха кораба. Взривът отекна из празните складови помещения на шлепа като гръмотевична буря в шише. Какво ставаше?

— Капитан Мърдок — провикна се Роман и светна фенерчето си.

Измъченият Мърдок се домъкна до него.

— Някакви предположения? — тихо го попита Роман.

— Прозвуча ми доста назад. Да отидем да погледнем.

След петнайсетметрово спускане стигнаха склад номер 1 и уплашиха два плъха, които някак си живееха дори в този студ.

— Не ми се искаше да го казвам пред останалите, но това ми прозвуча като експлозия — подхвърли Мърдок.

— И аз си помислих същото — съгласи се Роман. — Мислите ли, че смятат да ни потопят?

— Съвсем скоро ще разберем.

Стоманена стълба в отсрещната страна на помещението ги отведе до склад 2. Повториха операцията още два пъти и минаха през следващите два склада. Докато се изкачваха покрай третия, чуха шуртене на вода. Стигнаха последния тунел и Роман насочи лъча от фенерчето към надписа склад 4.

По отсрещната стена се стичаше вода и се събираше на растяща локва долу. Експлозията не беше пробила корпуса, но бе разместила металните плочи и сега водата проникваше през цепнатините.

— Не можем да направим нищо, за да я спрем — каза Мърдок. — Дори да разполагахме с нужните инструменти, водата нахлува от прекалено много места.

— Не тече прекалено силно обаче. — Роман явно търсеше и нещо обнадеждаващо.

— Положението само ще се влошава. Пораженията, изглежда, са над самата ватерлиния, но силното вълнение вкарва водата вътре. Когато този склад се напълни, кърмата на шлепа ще потъне и ще започне да навлиза още повече вода. И притокът ще се засили.

— В коридора има един капак, който можем да заключим. Ако водата се ограничи в този склад, няма ли да сме в безопасност?

Мърдок посочи към тавана. На три метра над главите им преградата свършваше и на нейно място започваха подпорите на горната палуба.

— Складовете не са херметически затворени — каза той. — Когато този се наводни, водата ще прелее в склад 3 и ще продължи да се издига.

— Колко вода може да издържи шлепът?

— Тъй като е празен, би могъл да остане на повърхността и с два наводнени склада. Ако морето е спокойно, даже с три. Но след като водата стигне до склад 1, песента му е изпята.

Ужасеният от неизбежния отговор Роман попита колко време им остава.

— Това е само предположение — отвърна Мърдок. — Но бих казал максимум два часа.