Клайв Къслър, Дърк Къслър
Арктическо течение (8)

7.

Докато се качваха, Съмър видя върху корпуса надпис „ПРИРОДНИ РЕСУРСИ, КАНАДА“ и щом потеглиха, седна до Тревър и попита:

— Какво работиш с отдела за природни ресурси?

— Крайбрежна екология за службата по горите — отвърна той и заобиколи един кораб, който правеше маневра в средата на канала. — Работя главно с промишленото разрастване на крайбрежието около Северна Британска Колумбия. Добре е, че седалището ми е в Китимат, тъй като разширяването на пристанището ми осигурява много работа. — Обърна се към нея и се усмихна. — Е, работата ми е доста скучна в сравнение е онова, което вие с брат ви правите за Националната агенция за морско и подводно дело.

— Да събираш планктон по Вътрешния пролив не е най-голямото изживяване на света — отвърна тя.

— Любопитно ми е да видя резултатите ви. Имаме данни за повишена концентрация на смъртността в някои райони наоколо, макар самият аз да не съм попадал на тях.

— О, нямам нищо против да работя с колега, любител на морските дълбини — отвърна тя.

Корабчето се плъзгаше с лекота по спокойните води. По малките зелени островчета стърчаха дебели борове — поредица красиви препятствия. Краткотраен дъжд ги обля за няколко минути и остави след себе си сива тъмнота, но когато наближиха остров Гил, видимостта нарасна на три-четири километра. Съмър премести поглед от радара към хоризонта и установи, че наоколо няма други плавателни съдове.

— Чакай, дай аз да управлявам — каза тя и се изправи. Тревър с нежелание се отмести, а Съмър насочи корабчето към острова, намали скоростта и зави на север.

— Намираме се приблизително на мястото, където забелязахме „Вентура“ да идва от северозапад, на около два километра от нас. Направи завой, без да бърза, и полека-лека ни излезе напречно. Щеше да ни удари, ако не бяхме променили курса.

Тревър гледаше и се опитваше да си представи сцената.

— Току-що бях взела поредната проба. Не видяхме никого на мостика, а и опитът ни да се свържем по радиото остана без резултат. Доближихме се борд до борд и Дърк се прехвърли на „Вентура“. И… — Гласът й заглъхна.

Тревър кимна, отиде до перилата и се загледа над водата. Беше започнало отново да ръми. Съмър го остави насаме с мислите му за няколко минути, после тихо се приближи и го хвана за ръката.

— Съжалявам за брат ти.

Той стисна ръката й, но остана загледан в далечината. А после погледът му изведнъж се съсредоточи — бяло облаче се бе появило над водата на двайсет-трийсет метра от носа и бързо се увеличаваше.

— Прекалено бяло е за мъгла — с недоумение заяви Съмър. Освен това забеляза и че с приближаването на облачето във въздуха се разнася остър мирис.

Мъглявината вече се бе издула до края на носа. Слабият дъждец неочаквано премина в порой и Тревър и Съмър се шмугнаха в кабинката. През люка видяха как приближаващият се бял облак се стопи под сивите струи.

— Много странно — отбеляза Съмър, докато Тревър палеше двигателя. Той насочи корабчето към Китимат и увеличи скоростта — а после забелязаха във водата умрели риби.

— Дяволският дъх — прошепна Тревър.

— Какво?!

— Дяволският дъх — повтори той и я погледна разтревожено. — Един местен жител хайсла ловял риба в този район преди няколко седмици и бил изхвърлен мъртъв на един от островите. Властите заявиха, че се бил удавил, най-вероятно блъснат от кораб, който не е забелязал лодката му в мъглата. Или че бил получил инфаркт, не помня точно. — Дъждът беше намалял, но Тревър продължаваше внимателно да следи водата пред тях.

— И какво? — подкани ги Съмър.

— Не се замислих особено за случая. Но преди няколко дни брат ми открил лодката на същия хайсла, докато ловял риба в района, и ме помоли да я върна на семейството му в селцето Китамаат, обитавано изцяло от хайсла. Правил съм някои крайбрежни проучвания за селцето, така че познавам добре доста негови жители. Чичото на покойния почна да ме уверява, че го бил убил Дяволският дъх.

— В смисъл?

— Дяволът бил решил, че времето на рибаря е дошло, затова хвърлил студен бял дъх на смъртта, който убил него и всичко живо наоколо.

— Тоест рибите и така нататък, за които са докладвали, така ли?

Тревър се усмихна криво.

— Е, старецът беше доста пиян. А и хайсла намесват свръхестественото във всичко.

— И на мене ми звучи малко като бабини деветини — съгласи се Съмър.

Думите обаче не спряха внезапната студена тръпка, която пробяга по гърба й.

Останалата част от пътя изминаха в мълчание — и двамата си мислеха за странните думи на човека от племето хайсла и доколко те имат отношение към нещата, които бяха видели току-що.

Докато се връщаха към Китимат, един вертолет прелетя съвсем ниско над главите им и се насочи към северния бряг на канала, където сред дърветата имаше някакво предприятие. В залива се издаваше дървен кей, за който бяха вързани няколко лодки и голяма луксозна яхта. На поляната зад кея имаше огромна палатка за празненства.

— Частен ловен обект за богатите, а? — подметна Съмър.

— Не е толкова изискано. Това е прототип на завод за преработка на въглеродни съединения на компании ята „Тера Грийн Индъстрис“. Докато го утвърждаваха, участвах в комисия за оценка на мястото.

— Познавам технологията за работа с въглерода. Събиране и втечняване на промишления въглероден двуокис, след което продуктът се вкарва в земята под океанското дъно. Доста скъп начин за премахване на замърсителите от атмосферата обаче.

— Съвременните закони за ограничаване на парниковите газови емисии повишават значението на тази технология. Контролът върху промишления въглероден двуокис в Канада е особено строг. Компаниите наистина могат да търгуват с въглеродните си запаси, но цената за обработката им си остава по-висока от очакванията. Минните и енергийните компании отчаяно търсят по-евтини алтернативи. Гоайет очаква да спечели много от обработката на въглерода, ако му разрешат да разшири процеса.

— За Мичъл Гоайет, магната по средствата за опазване на природната среда, ли става дума?

— Да, той е собственикът на „Тера Грийн“. Гоайет е нещо като културен герой за много канадци. Построил е язовири, инсталации за електричество с вятърна и слънчева енергия из цялата страна, докато предлага и технологии с използване на водородно гориво.

— Познавам кампанията му за пропаганда на вятърни електростанции по крайбрежието на Атлантическия океан с цел производството на чиста енергия. Но това там — Съмър кимна към луксозната италианска яхта — не ми прилича да гори водород.

— Е, той не живее отшелническия живот на истински борец за чиста околна среда. Наистина стана милиардер благодарение на движението, но без да се превърне в маниак. Някои твърдят, че дори не вярва в идеалите на движението и ги използва единствено за да печели.

— И явно е успял — каза тя, без да сваля поглед от яхтата. — А защо е построил предприятието тук?

— Защото тук е Атабаска. Богатите на петрол пясъци на Атабаска, Албърта, изискват огромно количество енергия, за да се преработи суровината в нерафиниран нефт. Вторичният продукт от процеса е въглеродният двуокис в големи количества. Новото споразумение за парниковите газове ще сложи край на операциите по рафинирането, ако не намерят начин да решат проблема с двуокиса. И тук на сцената излиза Мичъл Гоайет. Петролните компании вече строят тръбопровод до Китимат. Гоайет ги склони да започнат и допълнителен тръбопровод за отвеждане на втечнения въглероден двуокис.

— Да, видяхме два малки танкера в канала — каза Съмър.

— Борихме се с всички сили с тръбопровода заради страха от разливи, но търговският интерес надделя. Междувременно Гоайет убеди правителството, че ключът за успеха на предприятието му е то да се разположи по крайбрежието, и дори получи безплатно земята от Отдела по природните ресурси.

— И все пак е жалко, че са започнали строежа в такова чисто място.

— В отдела имаше много възражения, но в крайна сметка министърът на природните ресурси приключи въпроса, като подписа разрешението. Всъщност чух, че той щял да е сред гостите за официалното откриване днес.

— А ти не си ли поканен?

— Поканата ми сигурно се е загубила по пощата. — И се засмя.

Съмър за първи път го виждаше да се смее и се изненада от топлината в очите му.

Спряха до корабчето на НАМПД и Дърк, който пишеше нещо на компютъра си, слезе на кея да ги посрещне. Беше намръщен.

— Върнахме се преди три, дори ни остана време — отбеляза Съмър, като си погледна часовника.

— Посещението при полицейския началник е най-малката ни грижа в момента — отвърна Дърк. — Току-що получих лабораторните резултати от водните проби, които вчера изпратихме в Сиатъл.

— И защо си толкова мрачен?

Дърк й подаде една разпечатка, кимна към морето и каза:

— Кристалночистите води покрай Китимат, изглежда, са на път да изтровят всичко, което плува из тях.