Клайв Къслър, Дърк Къслър
Арктическо течение (64)

63.

— Името му е „Нарвал“ и е под канадски флаг.

Зак дръпна бинокъла от ръцете на капитана, за да погледне сам. Прочете изписаното име в бяло, но видя на задната палуба и жълт батискаф, на който бе написано НАМПД. С усмивка погледна флага с кленовия лист на мачтата.

— Смел ход, Пит — промърмори и добави по-високо: — Този кораб не е канадски, капитане. Това е американски изследователски кораб на Агенцията за морско и подводно дело.

— Че как американски кораб ще стигне дотук?

— Явно с някаква измама. Сигурен съм, че са тук по следите на рутения. Глупаците сигурно си мислят, че е под водата.

Остана загледан в кораба на НАМПД, който се смаляваше, докато с пълен ход се носеха на север.

— Поддържай този курс, докато излезем от обсега на радара. Остани извън него час-два, после внимателно се върни на място, където да ги засечеш. Ако започнат да се движат, тръгни след тях. — Погледна стенния часовник. — Ще се върна, преди да се стъмни, за да ти кажа какво ще направим.

Слезе в каютата си, където смяташе да подремне. Неудачите обаче винаги го дразнеха. Внимателното изследване на минералите, събрани от северния бряг, потвърди отсъствието на рутений, а сега се беше появил и корабът на НАМПД. Посегна към бутилката бърбън да си налее, но корабът изведнъж се люшна и той поля инуитската карта, която беше оставил на нощното си шкафче. Грабна я и я вдигна, а ивицата бърбън протече по нея, раздели острова на две като кафява река и той заприлича на два отделни острова. Зак се вгледа за миг в картата, после бързо измъкна сателитната снимка на островите. Като сравни различните образи на Западния остров, забеляза, че южното и западното крайбрежие съвпадат напълно, но това не можеше да се каже за източното. Сравни очертанията на инуитската карта със сателитното изображение. Източното крайбрежие съвпадаше напълно, но приликите приключваха до тук.

— Какъв идиот съм! — изръмжа Зак. — Не съм гледал където трябва.

А отговорът беше пред очите му. Тесният воден път, който разделяше Западния от Източния остров, преди сто и петдесет години явно е бил замръзнал. Инуитската карта всъщност изобразяваше двата острова, нарисувани като един. А това изместваше находището на рутения с почти три километра по на изток, отколкото бе изчислявал.

Изпи бърбъна и си легна обнадежден. Не всичко беше загубено и мината за рутений може би си беше на мястото. Трябваше да е така. Доволен от заключението си, той върна мислите си към по-належащите неща. Първо трябваше да реши как да постъпи с Пит и кораба на агенцията.