Клайв Къслър, Дърк Къслър
Арктическо течение (76)

75.

Стенсет наблюдаваше как вълните обхващат склад 2. Над водата оставаше само номер 1 и участъкът около носа. Не можеше да каже защо шлепът още не се е отправил към дъното, но знаеше, че минутите му са преброени.

Върна погледа си към измъчените хора покрай перилата. В погледите им се четеше молба и отчаяние. Също като Далгрен, и той се учуди, че толкова много хора излязоха от склада. Наглият опит за масово убийство от страна на екипажа на ледоразбивача го изуми. Що за животно командваше влекача!

Страховете му се насочиха към хората, за които непосредствено отговаряше. Когато шлепът потънеше, щяха да настъпят масови безредици, защото корабокрушенците щяха да се опитат да се качат в лодката. Не можеше да си позволи да сложи още хора в и без това претоварената лодка, защото това означаваше да прати всички в гроба. Държеше лодката на безопасно разстояние от шлепа и се чудеше как да прибере на борда Далгрен, без останалите да се опитат да се качат с него.

Забеляза, че Далгрен разговаря с двама души, единият от които сочеше към наводнената кърма на шлепа. След миг Далгрен се обърна и извика на Стенсет да се приближи. Капитанът докара лодката до шлепа точно под Далгрен, като внимателно наблюдаваше останалите. Никой от тях обаче не понечи да се прехвърли в лодката след Далгрен.

— Капитане, дай към кърмата на шлепа, около шейсет метра назад. Бързо — настоя Далгрен.

Стенсет завъртя лодката обратно, заобиколи потъващия корпус и стигна над скритата кърма. Не забеляза как зад него Далгрен смъкна ботушите си и се съблече по бельо, преди да облече отново канадката.

— Имат два зодиака, вързани за кърмата — каза Далгрен.

Според Стенсет това нямаше да помогне с нищо. Лодките или бяха отнесени, или на петнайсет метра дълбочина.

Далгрен отиде на носа на лодката, насочи фенерчето си към водата и викна:

— Насам.

Някакви тъмни неща плаваха във водата — два чифта стърчащи конуси, които подскачаха едновременно. Като ги доближи, Стенсет видя, че са скосените понтонни краища на лодки зодиак. Двете надути лодки бяха една до друга под водата, а носовете им бяха вързани някъде по-долу.

— Някой да има нож? — попита Далгрен.

— Джак, не може да влезеш в тази вода — изръмжа Стенсет, като видя, че Далгрен е смъкнал дрехите си. — Ще умреш от студ.

— Не смятам да е дълга баня — отвърна Далгрен.

Инженерът имаше сгъваемо ножче. Извади го от джоба си и го подаде на Далгрен.

— Малко по-насам, капитане — помоли го Далгрен, докато събличаше канадката.

Стенсет доближи лодката на по-малко от метър от зодиаците и спря двигателя. Далгрен застана на носа, отвори ножчето, пое дълбоко дъх и без колебание се гмурна.

Беше опитен плувец и се бе гмуркал в студените морета по цял свят, но нищо не го бе подготвило за усещането при потапяне във вода с температура минус 2–3 градуса. Хиляди нервни окончания начаса са свиха от болка. Мускулите му се стегнаха, а от гърдите му от само себе си изскочи мехур въздух. Тялото му се скова от ужас и отказа да слуша заповедите, които му даваше мозъкът. Заля го паника, която го подтикваше веднага да се устреми към повърхността. Далгрен трябваше да се противопостави на инстинкта и да принуди скованите си крайници да се движат. Бавно преодоля шока и принуди тялото си да плува.

Нямаше фенерче, пък и не му беше нужно. Като потри ръка в корпуса на единия зодиак, научи всичко, което му трябваше. Със силни ритници успя да се спусне на няколко метра покрай корпуса и усети как той се извива по посока на носа. Пресегна се и напипа опънатото въже. Задържа го с ръка и тръгна по него, за да намери мястото, където бяха вързани двата зодиака.

Ледената вода бързо забавяше движенията му и той трябваше да събере всичките си сили, за да продължи надолу. На шест метра под зодиака стигна шлепа и опипа голямата скоба, за която бяха завързани двете лодки. Веднага започна да реже с ножчето едното въже. То обаче беше дебело, а ножчето малко и му трябваха няколко секунди, преди да го пререже и да отпрати зодиака към повърхността. Хвана второто въже. Дробовете го боляха, а тялото му бе станало на кокал. Инстинктът му казваше да пусне въжето и да изплува, но той го подчини на волята си и започна да претърква въжето с малкото си останали сили.

Въжето най-после се скъса и също като първия, и вторият зодиак литна към повърхността като ракета и изхвръкна целият от водата, преди да се стовари обратно. Далгрен изпусна въжето, но инерцията му помогна и той успя да изплува и да поеме въздух.

Три чифта ръце веднага се пресегнаха и го измъкнаха в лодката. Бързо го изсушиха с едно одеяло, после го облякоха в много ризи и дълги гащи, събрани от другарите му, и накрая го навряха в собствената му канадка и ботуши. Той обаче не спираше да трепери.

Стенсет вече бе приближил лодката до зодиаците и щом моряците хванаха въжетата им, се стрелна към бързо смаляващия се нос на шлепа. Водата вече бе стигнала до отвора за склад 1, но шлепът все още отказваше да се предаде.

Пленниците се бяха скупчили, сигурни, че спасителната лодка ги е оставила да умрат, но щом чуха бръмченето на мотора, се взряха в тъмнината с нова надежда. След секунди лодката се появи, като влачеше двата празни зодиака, и доскорошните пленници се развикаха радостно.

Стенсет докара зодиаците до тях и всички бързо се качиха. Мърдок — остана последен — се обърна към спасителната лодка и каза с пресекнал глас:

— Бог да ви благослови!

— Можете да благодарите на ей онзи премръзнал тексасец, когато спре да трепери. — Стенсет посочи Далгрен. — Междувременно предлагам да се махнем от този великан, преди да ни е засмукал под водата със себе си.

Мърдок кимна и се качи на първия зодиак, а Стенсет подкара по-далече от шлепа. След престоя във водата моторите на зодиаците не работеха и движението им зависеше единствено от спасителната лодка. Никой нямаше желание да се прости с потъващия шлеп, който беше донесъл само страдания на затворените в него пленници.

Трите лодки поеха на изток, а черният гигант, с почти напълно залети складове, тихо се плъзна под вълните.