Клайв Къслър, Дърк Къслър
Арктическо течение (21)

20.

Сянката се раздвижи и Съмър видя огромен мъж с чорлава брада и блеснали от ярост очи. Той я погледна, ухили се и размаха заплашително палката.

Съмър за миг замръзна, после несъзнателно отстъпи, местеше очи от брадатия към тъмните води долу. Дърк още не се бе показал. Усети, че рампата се клати под краката й, обърна се и видя, че гардът от кея тича към нея. Беше алеут, с униформа и гладко избръснат. Изглеждаше по-добра алтернатива от звяра на кораба. Тя бързо се обърна към него и извика:

— Брат ми падна във водата! Ще се удави!

И понечи да мине покрай гарда. Той обаче извади пистолет и го насочи към корема й.

— Нарушили сте частна собственост — отвърна алеутът с монотонен глас, в който не се долавяше никакво състрадание. — Ще ви задържим, докато не се свържем с длъжностните лица от компанията.

— Дай аз да я заведа в ареста — викна грубиянинът от палубата. — Ще й покажа какво значи нарушаване. — Изсмя се и по брадата му закапаха слюнки.

— Това е грижа на бреговата охрана, Джонсън — надменно заяви гардът от бреговия караул.

— Двигателят ни се повреди. Ние просто търсехме помощ — умолително се обади Съмър. — Брат ми…

Погледна зад борда и се сви от уплаха. Водата под трапа бе гладка. Нямаше никаква следа от Дърк.

Гардът й махна с пистолета си да слиза и изръмжа на Джонсън:

— Извади и мъжа, ако успееш. Ако е още жив, докарай и него в караулното. — Със строг поглед му затвори устата. — И се моли заради собствената си кожа още да е жив.

Брадатият изсумтя и тръгна след тях. Докато я водеха по кея, Съмър неуспешно се мъчеше да открие Дърк във водата и молеше гарда да спре, но той все едно не я чуваше. Докато минаваха под една лампа, тя видя студените му очи и спря да го моли. Може и да не беше отявлен садист като охранителя от кораба, но изобщо не би се поколебал да й тегли куршума. Тя продължи с наведена глава, обзета от отчаяние. Вече бяха минали няколко минути, откакто Дърк бе паднал във водата, а и сигурно беше в безсъзнание. Трябваше да приеме горчивата реалност. Брат й вече го нямаше и тя не можеше да направи нищо.

На три метра под повърхността, безнадеждно обграден от чернота, Дърк беше в безсъзнание, но изобщо не беше мъртъв. В отделни мигове можеше да проникне през заобикалящия го воал и да почувства нещо. Усети, че тялото му се движи във водата без никакви усилия. После нещо натисна устните му и последва чувството, че в устата му е втъкнат течащ градински маркуч.

Някой го влачеше нанякъде. Чу някакъв глас да произнася името му, после каза още нещо, което той не разбра. Гласът изчезна заедно с отдалечаващи се стъпки. Дърк се опита да отвори очи, но клепките му сякаш бяха запечатани. Болката в главата се върна и стана жестока, цял рояк звезди избухна ярко пред затворените му очи. А после светлините, звуците и болката отново блажено изчезнаха.