Клайв Къслър, Дърк Къслър
Арктическо течение (5)

4.

Елизабет Финли отиде до прозореца на спалнята и погледна небето. Ръмеше леко още от сутринта и нямаше изгледи да престане. Обърна се и към водите на пристанището на Виктория, които миеха вълнолома зад къщата й. Те също бяха тихи, само тук-там се мяркаше бялата пяна на по-големите вълни. Съвсем нормален пролетен ден за корабоплаване в тукашните води.

Облече дебел пуловер и стар жълт дъждобран и излезе от скъпия си крайбрежен дом. Построена от покойния й съпруг през 90-те години, шестоъгълната къща имаше широки панорамни прозорци, които осигуряваха хубав изглед към центъра на Виктория отвъд пристанището. Ти Джей Финли я беше искал точно така — постоянно да му напомня за любимия му град. Той беше изключителна личност и най-влиятелният човек на местната политическа сцена. Като наследник на богатство, добито от строежа на канадските тихоокеански железници, навлезе в политиката още млад и стана известен и дългогодишен депутат за областта Виктория. Умря неочаквано от инфаркт, но би се радвал, ако знаеше, че другарката му в 35-годишния им брак с лекота бе спечелила мястото му в парламента.

Елизабет Финли беше фина жена, но същевременно обичаше силните изживявания; произхождаше от най-първите заселници в Канада и много се гордееше с това. Онова, което виждаше като вредни външни влияния върху Канада, я безпокоеше и тя упорито настояваше за по-строги имиграционни закони и за повече ограничения върху чуждестранната собственост и инвестиции. И макар това да безпокоеше бизнес средите, широката общественост я уважаваше заради смелостта, прямотата и честността й.

Елизабет Финли мина през подредената си градинка и се спусна по стъпалата към солидния дървен док, който свързваше имението със залива. Черният й лабрадор радостно я следваше по петите и размахваше опашка в безкрайно блаженство.

До дока бе закотвена двайсетметрова яхта. Беше почти двайсетгодишна, но блестеше като нова заради полаганите грижи. До яхтата имаше петметрова дървена спортна платноходка с жълт корпус. Също като яхтата, и тя изглеждаше като нова с полираните си метални украшения, прясната боя и новите платна.

Един слаб прошарен човек слезе от яхтата и поздрави Финли.

— Добрутро, госпожо Финли. Да излезете с „Императрицата на Колумбия“ ли смятате?

— Не, Едуард, днес съм в настроение за малко плаване с платна. Това е най-хубавият начин да си проветря главата от политиката в Отава.

— Чудесна идея — отвърна той, докато тя и кучето се качваха в платноходката, после отвърза въжетата от носа и кърмата и я изтласка от дока, докато Финли нагласяше грота.

— Пазете се от товарните кораби, госпожо Финли. Трафикът днес изглежда доста оживен.

— Благодаря, Едуард. Ще се върна до обед.

Бризът бързо изду грота и Финли започна да маневрира в пристанището, без да прибягва до извънбордовия мотор. Пое на югоизток, като заобиколи един ферибот, тръгнал към Сиатъл, сложи си спасителната жилетка и се огледа. Бреговете на остров Виктория отминаваха вляво от нея. Островърхите сгради от началото на XX век приличаха на редица кукленски къщички. В далечината напред се виждаше сериозно струпване на товарни кораби по протока Хуан де Фука, които по-нататък щяха да поемат иди към Ванкувър, или към Сиатъл. Тук-там се виждаха платноходки и рибарски лодки, но имаше предостатъчно място за всички. Финли се размина с една малка моторница, чийто самотен пътник й помаха дружелюбно.

Тя вдиша дълбоко соления въздух, вдигна яка, за да не я дразнят мокрите пръски, насочи носа към малката група острови на изток от Виктория и остави лодката да се движи без управление, докато умът й правеше същото. Преди двайсет години с Ти Джей бяха плавали през Тихия океан с много по-голяма лодка. Докато се уединяваше в отдалечени кътчета от океана, тя бе открила, че самотата й носи най-голямо удовлетворение. Винаги бе смятала платноходката за уникален лечебен инструмент. Само няколко минути във водата с нея прочистваха стреса от деня и умиряваха чувствата, й. Често се шегуваше, че на страната й трябват повече платноходки и по-малко психолози.

Малката лодка леко се плъзгаше по вълните. Когато приближи остров Дискавъри, Финли се насочи на югоизток. Стадо китове се показа на повърхността и Финли го следва няколко минути, а когато китовете се гмурнаха, отново обърна към острова. Наоколо нямаше други плавателни съдове, ако се изключи моторницата, с която се беше разминала и която, изглежда, се движеше в широки кръгове пред нея.

А после моторницата спря и човекът на нея започна да оправя въдицата си. Финли промени курса наляво, за да го подмине откъм брега, и докато го заобикаляше съвсем близо, се стресна, като чу силно цопване, последвано от вик за помощ.

Човекът размахваше бясно ръце във водата — сигурен признак, че не може да плува. А и тежкото яке му пречеше и го повличаше под водата. Финли рязко завъртя руля и хвана полъх на вятъра, който тласна лодката към давещия се.

Видя, че е широкоплещест, с къса коса и обветрено лице. И въпреки отчаяното му пляскане в очите му изобщо нямаше страх. Дори сякаш изгледа с раздразнение черния лабрадор, който стоеше до перилото и лаеше.

Финли беше достатъчно опитна да не се опитва да се бори с човек в подобно състояние, така че се огледа, взе въжето от кърмата и ловко му го подхвърли. Той успя да го увие около ръката си, преди да потъне отново. С крак, опрян в перилото, Финли дръпна въжето с всички сили. Човекът отново изскочи на повърхността на метър и нещо от кърмата, като с мъка се опитваше да си поеме въздух.

— Спокойно — подвикна му Финли. — Ей сега ще ви извадя. — Придърпа го още малко и уви въжето за една кука.

Човекът видимо се окопити, хвана се за кърмата и протегна ръка нагоре.

Финли механично сграбчи дебелата му китка. Преди да успее да го дръпне обаче усети, че я дърпа той — рязко и силно, оттласкваше се с крака от кърмата на платноходката. Тя изгуби равновесие, преметна се през перилата и се озова във водата с главата напред.

Смайването на Елизабет Финли бе надминато от още по-големия шок при сблъсъка с ледената вода. Тя спря да диша от студа, после се овладя и зарита да излезе на повърхността. Само че не можа.

Давещият се бе пуснал китката й, но вместо това я бе стиснал над лакътя и я дърпаше още по-надълбоко. Единствено спасителната й жилетка с опънатото докрай вързано за лодката въже му пречеше. Беше захапал мундщука на дихателен апарат, от който излизаше върволица мехурчета. Докато се извиваше, за да се освободи от ръката му, Финли се допря в него и усети под дрехите му гъбест слой.

Неопрен. Изведнъж осъзна целия ужас на положението. Този човек искаше да я убие.

Страхът и паниката изпревариха само с миг прилива на адреналин, който я накара да рита и да удря с всички сили. Лакътят й улучи мъжа в лицето и изби мундщука от устата му. Той я пусна да си го нагласи и тя отчаяно зарита, за да излезе на повърхността. Другата му ръка обаче я сграбчи за глезена тъкмо преди главата й да се покаже на повърхността и това реши съдбата й.

Финли се бори отчаяно още цяла минута; дробовете й роптаеха за въздух. А после пред очите й се спусна тъмна пелена. Въпреки целия ужас изведнъж се зачуди какво ли му е на лабрадора, чийто приглушен лай се чуваше и под водата. Накрая, когато притокът на кислород към мозъка престана, силите я напуснаха; тя несъзнателно се опита да поеме въздух и дробовете й се напълниха със студена солена вода.

Убиецът държа отпуснатия й труп под водата още две минути, после предпазливо изплува до лодката и го пусна. Огледа се за други съдове, не видя, доплува до моторницата и се качи на борда. Свали широкото си яке, под което носеше кислороден апарат и широк колан с тежести, и свали и тях. Смъкна и неопреновия костюм, облече сухи дрехи и запали извънбордния двигател.

На борда на платноходката черният лабрадор продължаваше да лае сърдито по стопанката си, която се носеше безжизнено до кърмата.

Убиецът го изгледа без никакво състрадание, после обърна моторницата и спокойно пое към Виктория.