Клайв Къслър, Дърк Къслър
Арктическо течение (33)

32.

Мичъл Гоайет се обърна към остъклената стена на горната палуба на яхтата си и без особен интерес се загледа в сребристия хидроплан, който се засилваше, за да излети от пристанището. Малкият самолет се отлепи от водата и полетя на юг, над високите сгради около ванкувърското пристанище. Магнатът отпи глътка мартини, после върна погледа си към дебелия договор на бюрото си и попита:

— Сроковете и условията приемливи ли са?

Дребният човек с черна коса и очила с дебели стъкла, който седеше срещу него, кимна.

— В правния отдел го прегледаха и не видяха нищо нередно около промените. Китайците останаха много доволни от пробната ни доставка и с нетърпение очакват да започне нормалният внос.

— Без промяна в цената или ограничения на количеството, нали?

— Точно така. Готови са да приемат до пет милиона тона нерафиниран битум от Атабаска и целия природен газ от пролива Мелвил, който сме в състояние да доставим, като цените и при двата продукта ще бъдат завишени с десет процента, ако се съгласим на удължени срокове.

Гоайет се облегна в стола си и се усмихна.

— Океанските ни шлепове се оказаха много добри за превозване и на двата товара. А петата доставка от шлеповете за втечнен природен газ пристига следващата седмица. Потенциалният доход от китайците се оформя като доста добър.

— Оказа се, че газовият пробив в пролива Мелвил ще е много изгоден. Прогнозите ни сочат, че от всяка пратка за Китай можем да очакваме чиста печалба от пет милиона долара. Ако правителството не въведе ограничения върху продажбата на природни суровини за Китай, ще можете да извлечете сериозни дивиденти от нарастващия им апетит за енергия.

— Трагичната смърт на депутатката Финли, изглежда, премахна тази грижа от главите ни. — Гоайет се захили многозначително.

— След ограниченията за процедурите по рафинирането в Атабаска, свързани с новия закон за въглеродния двуокис, споразумението с Китай ще е от полза и за производството ви в Албърта. Това, разбира се, ще означава неустойка по току-що подписаното споразумение със САЩ за доставка на мелвилския газ именно на тях.

— Китайците ми плащат десет процента повече.

— Но президентът разчиташе на вноса на природен газ, който да спре икономическата им криза.

— Така е. Следователно разчитат на мен и на моите запаси в Мелвил, за да се спасят — със смях отвърна Гоайет. — Само че ние ще им подпалим задниците още малко. — Очите му пламнаха. — Нека се попържат малко, докато не се отчаят напълно. Тогава ще платят по моя начин и по моите тарифи, за да оцелеят. Ние ще им пратим танкерите си с газ, а на връщане ще изнасяме течните им въглеродни излишъци, а за двете ще ги таксуваме с допълнителен дивидент. Но това, разбира се, ще стане, след като те финансират едно чувствително увеличение на флота ни с шлепове. И няма да имат друг избор, освен да приемат.

— Все пак се безпокоя за политическите неприятности. Усилено се говори за разрастване на антиамериканското законодателство, което може да се отрази на бизнеса ни с Китай. Някои от по-крайните членове на парламента на практика са готови да обявят война.

— Е, дори аз не мога да контролирам идиотизма на политиците. Важното беше да разкараме американците от Арктика, докато ние разширим правата си върху газовите, петролните и минералните залежи. Наистина имахме късмет с Мелвил, но засега и цялостната ни стратегия действа безотказно.

— Екипът ни от геофизици вече почти е определил земните маркери, които ограждат мелвилското газово находище, както и някои други обещаващи места. Надявам се само министърът на природните ресурси да продължи да ни слуша.

— Не се тревожи за министър Джеймсън, той ще направи всичко, което поискам от него. Между другото, какви са последните новини от „Албърта“?

— Корабът е пристигнал в Ню Йорк без произшествия, взел е товара си и в момента е поел на изток към Индия. Изглежда, не е събудил никакви подозрения.

— Хубаво. Уреди да го изпратят в Индонезия за пребоядисване, преди да се върне във Ванкувър.

— Ще го направя — отвърна адвокатът.

Гоайет се облегна и отпи от чашата си.

— Виждал ли си Марси наоколо?

Марси бе една от бившите стриптийзьорки, които Гоайет държеше на заплата при себе си, и често се разхождаше из яхтата в предизвикателно оскъдно облекло. Помощникът схвана намека, че е време да си тръгва, и каза:

— Ще съобщя на китайците, че сме се споразумели.

Взе подписания от Гоайет договор и бързо излезе. Гоайет допи чашата си и посегна към вътрешния корабен телефон, за да звънне в централната каюта, но един познат глас го спря.

— Още едно питие, Мичъл?

Беше Клей Зак с две чаши мартини в едната си ръка. Носеше тъмни джинси и сиво-кафяво поло, които почти се сливаха със земните цветове на стените. Приближи се с небрежна походка и постави едната чаша пред Гоайет, а после седна на стола срещу него.

— Мичъл Гоайет, кралят на Арктика, а? Трябва да призная, че като видях снимките на презокеанските ти шлепове, останах изумен. Добър образец за съвременната морска архитектура.

— Проектирани са специално за целта — отвърна Гоайет малко раздразнено. Трябваше в най-скоро време да направи забележка на отговорника за охраната. — При пълно натоварване могат без никакъв риск да преминат през ураган от втора степен.

— Сериозна работа — отсъди Зак между две глътки мартини. — Макар че според мене поклонниците на природната среда ще се разочароват, ако научат, че посягаш на девствената природа на страната, за да спечелиш някой китайски долар, като накърняваш природните й ресурси.

— Не очаквах да те видя толкова скоро — пренебрегна забележката му Гоайет. — Успешно ли приключи проекта в Ню Йорк?

— Да. Беше прав да се заинтересуваш от работата на лабораторията. Имах забележителен разговор с твоята къртица за изкуствената фотосинтеза.

Зак продължи да описва работата на Лиза Лейн и последните й открития и гневът на Гоайет започна да се уталожва, когато започна да схваща мащаба на научния пробив, направен от Лейн.

— Изглежда така, като че ли са в състояние да изградят промишлено предприятие за преобразуване на въглеродния двуокис, което би могло лесно да се репродуцира. Но все пак това ще отнеме години, ако не и десетилетия.

Зак поклати глава.

— Аз не съм учен, но според момчето ти, което е там под прикритие, не е така. То твърди, че за да се задейства процесът, не са нужни големи капиталовложения. Допуска, че до пет години е възможно да се построят стотици такива предприятия около големите градове и центровете с промишлено замърсяване.

— Но ти сложи край на тези възможности, нали? — попита Гоайет с впит в зениците на Зак поглед.

Убиецът се усмихна.

— Без трупове, нали така каза? Лабораторията и съоръженията й са история, както ти пожела. Главната изследователка обаче е още жива, а тя знае формулата. Допускам, че вече са я научили и доста други хора.

Гоайет гледаше Зак, без да мига, и се чудеше дали не е сбъркал с възпирането му този път.

— А собствената ти къртица навярно в момента продава резултатите на някой от конкурентите ти — продължи Зак.

— Животът му няма да е дълъг, ако го прави — измърмори Гоайет. — Този проект ще убие разширението на заводите за преработка на въглерод, което съм започнал. И още по-лошо, ще върне рафинериите на Атабаска в играта, дори ще им даде възможност да се разширят. А това ще смъкне цената на битум от Атабаска и ще съсипе споразумението ми с китайците! Няма да го допусна!

Зак се изсмя на предизвикания от алчност гняв на Гоайет, който бе докарал магната до бяс. Посегна към джоба си, извади малко сиво камъче и го плъзна по масата. Гоайет инстинктивно го спря с ръка.

— Мичъл, Мичъл, Мичъл… Ти не виждаш най-важното. Къде се загуби големият пазител на околната среда, кралят на зеленината, най-добрият приятел на природата?

— Какви ги дрънкаш? — озъби се Гоайет.

— Ти държиш всичко в ръцете си. Минералът рутений. Известен иначе като катализатор на изкуствената фотосинтеза. Той е ключът към всичко.

Гоайет огледа камъчето.

— Продължавай.

— Рутеният е по-рядък от златото. На пръсти се броят местата по света, от които са го добивали, и всички мини са изчерпани. Тази проба е взета от геоложки склад в Онтарио, който може да е последното място, където го има. Без рутений изкуствена фотосинтеза не може да има и твоят проблем е разрешен. Не казвам, че може да се направи, но който контролира доставката на минерала, владее и решението за глобалното затопляне. Помисли си как биха те боготворили приятелите ти от зеленото движение.

На Гоайет бе поднесена съвършената примамка от алчност и власт, която да накара механизмите му да работят. Зак почти долови доларовите знаци в очите му, които припламваха, докато смилаше информацията.

— Да — хищно кимна Гоайет. — Да, трябва да проучим пазара. Ще натоваря свои хора да се заемат веднага. — Замисли се, после погледна Зак. — Какво ще кажеш да посетиш склада в Онтарио и да откриеш откъде е дошъл рутеният и какви запаси от него са останали?

— Стига „Тера Грийн“ да ми осигури полета дотам — с усмивка отвърна Зак.

— Можеш да вземеш реактивния самолет — изръмжа Гоайет. — Има обаче един друг незначителен въпрос, който се нуждае от вниманието ти преди това. Едно нещо в Китимат е започнало малко да ме дразни.

— Китимат? Това не беше ли до Принс Рупърт?

Гоайет кимна и подаде на Зак факса, който бе получил от министъра на природните ресурси. Зак го прочете, поклати глава и допи мартинито си.

— Ще се погрижа за това по пътя към Онтарио — обеща той, натъпка факса в джоба си и се надигна от стола. По пътя към вратата спря и се обърна към Гоайет.

— Знаеш ли, по въпроса за твоята научна къртица Боб Хамилтън. Би могъл да му изпратиш една хубава награда за информацията. С нейна помощ можеш да изкараш много повече.

— Сигурно — изсумтя Гоайет, затвори очи и се намръщи! — И следващия път, моля те, чукай, преди да влезеш.

Когато отвори очи, Зак вече го нямаше.