Клайв Къслър, Дърк Къслър
Арктическо течение (67)

66.

На триста метра под повърхността изминалият час беше едно от най-големите разочарования за Пит и Джордино. Докато насочваше автомата по долната палуба, Джордино изведнъж установи, че той е спрял и не иска да върви напред. Проследи кабела и видя, че се е заплел в някакви боклуци в началото на камбуза. Нещата се влошиха още повече, когато изтласкващото устройство на автомата попадна в нанос тиня. Джордино трябваше да изчака десет минути видимостта да се подобри, за да освободи кабела.

Вътрешността на батискафа бе станала гореща и потта се стичаше по лицето на Джордино, докато той се мъчеше да изведе автомата от каютите и да го насочи по основния коридор към кърмата.

— Къде е бюфетът на тоя кораб? — измърмори той. — Мисля, че и автоматът, и аз можем да изпием по една студена бира.

— Ще ти се наложи да разбиеш стаята с напитките под палубата, защото там се държи ромът. Разбира се, ако сме на „Еребус“, нямаш късмет, защото Франклин е бил абсолютен въздържател.

— С това въпросът приключва — отсече Джордино. — Дори не са нужни доказателства. При сегашното състояние на късмета ми няма как това да не е „Еребус“.

Въпреки че минутите до края на времето им изтичаха, все още нито един от двамата не смяташе да се предаде. Напредваха с автомата по единствения коридор към кърмата, покрай каютите на офицерите, докато накрая се озоваха в широко помещение в самата кърма. Наричано „големия салон“, то се простираше от борд до борд и беше единственото наистина удобно място за хората на кораба, поне за офицерите. Обзаведено с библиотека, дъски за шах, тестета карти и други пособия за игра, то беше и възможно хранилище за корабния дневник. Но както и останалите части на съда, и то не даваше отговор на въпроса кой именно е корабът.

Томовете, някога подредени по широките лавици от двете страни на салона, бяха строшили стъклените прегради по време на потъването и сега бяха пръснати навсякъде. Джордино бавно въртеше автомата из помещението и се опитваше да разгледа бъркотията, простираща се от стена до стена.

— Сигурно така е изглеждала библиотеката в Сан Франциско след голямото земетресение.

— В библиотеката на кораба е имало хиляда и двеста тома — отвърна Пит, който също оглеждаше бъркотията с разочарование. — Ако дневникът е тук, ще ни трябват две седмици ровене и огромен късмет, за да го открием.

Безпомощното им съзерцание бе прекъснато от ново съобщение от Далгрен.

— Извинявайте, че ви нарушавам празника, но голямата стрелка на часовника тук показва, че е време да започнете да се изкачвате.

— След малко тръгваме — отвърна Пит.

— Добре. Капитанът поръча да ви предам, че нашата сянка дойде на шест километра и спря. Мисля, че ще е много по-спокоен, ако вие, момчета, сте си на борда.

— Разбрано. „Блъдхаунд“, край.

Джордино погледна Пит и долови загрижено изражение в зелените му очи.

— Мислиш си, че твоят приятел от миньорската кооперация е на борда на ледоразбивача.

— Подозирам, че е точно така — отвърна Пит.

— Да проверим и капитанската каюта и да се измитаме.

Капитанската каюта се намираше до отдалечената стена на големия салон и не предлагаше особени надежди, че може да е дом на дневника. Малката плъзгаща се врата на каютата обаче беше заключена и колкото и да я залъгваха и удряха с автомата, не поддаваше. С по-малко от час електричество в акумулаторите и двайсет минути път до повърхността Пит се отказа от по-нататъшния оглед и нареди на Джордино да прибере автомата.

Докато Джордино насочваше машинката отново към камбуза, Пит приготви подемния механизъм на батискафа, погледна електронното табло от лявата страна и попита:

— Дава ли някакви данни за минерали?

— Изглежда, работи отлично — отвърна Джордино, без да изпуска от поглед монитора, по който следеше движението на автомата през препятствията. — Но ще разчетем данните изцяло едва когато направим анализ на пробите в главната квартира.

Пит се пресегна и захрани сензора, като следеше монитора за данни от минералите. Без изобщо да се учуди, той видя на екрана голяма концентрация от желязо наоколо, както и незначителни количества мед и цинк. Желязото беше ясно, на кораба го имаше в изобилие — от котвите с дългите им вериги до парната машина в трюма. Един от елементите с по-малко присъствие обаче привлече вниманието му. Докато чакаше автоматът да изпълзи от долната палуба, той задейства тласкачите на батискафа и като го движеше съвсем бавно, го закрепи над повредената част на носа, без да изпуска от поглед данните от сензора.

— Ако откриеш малко злато в тази черупка, това би компенсирало иначе незабележителното ни спускане — обади се Джордино.

Пит помести още малко батискафа над пълното с отпадъци място и постепенно насочи вниманието си към малък участък близо до средата на кораба. Откри една здрава част от палубата и отново спусна батискафа. Джордино вече беше издърпал кабела на автомата и се готвеше да го закрепи на мястото му.

— Почакай — спря го Пит. — Виждаш ли счупената дъска, онази изправената, на около три метра от нас?

— Виждам я.

— Близо до долната й част, малко вдясно, има нещо. Опитай да го увеличиш малко.

Джордино за секунди изпрати машинката към целта, спусна я в купчината покрити с тиня предмети и щом автоматът стъпи на твърда повърхност, активира докрай миниатюрните му тласкачи. В резултат автоматът се стрелна нагоре и вдигна облак тиня. Постоянното дънно течение, което минаваше през кораба, бързо изчисти мътната вода и Пит и Джордино различиха сред нечистотиите лъскав заоблен предмет.

— Това трябва да е моят казан със злато — шеговито подхвърли Джордино.

— Нещо още по-хубаво според мене — отвърна Пит, не изчака Джордино да задейства автомата, а задвижи самия батискаф за поглед по-отблизо. Взряха се през левия люк и пред очите им се откри безспорната форма на голяма камбана.

— Господи, как успя да я намериш в целия този боклук! — възкликна Джордино.

— „Блъдхаунд“ я намери. Забелязах, че е отчел мед и цинк, и се сетих, че това са двата компонента на месинга. Реших, че или са някакви специални части за парния двигател, или е корабната камбана.

Загледаха се в камбаната и забелязаха отстрани нещо релефно, но все още не го виждаха добре. Пит измести „Блъдхаунд“ още малко и увеличи изображението на камерата.

Камбаната бе покрита с тиня и рачета, но по-близкият план от камерата показа ясно релефа на буквите ЕР.

— Няма как да напишеш „Еребус“ без тях — с известно облекчение отбеляза Джордино.

— Дай сега с автомата — каза Пит.

Докато Джордино нагласяваше автомата за още едно гмуркане в тинята, Пит провери запасите от електричество и видя, че им е останала енергия само за трийсет минути. Нямаха време за губене.

Тинята се издигна нагоре в плътен облак от кафяви частички, когато автоматът направи втория си набег към нея. На Пит му се стори, че минаха часове, преди водата да се избистри, макар да бяха само секунди.

Докато чакаха мътният облак да се махне, Джордино закара автомата над камбаната. И двамата се вторачиха в монитора, когато релефният надпис на камбаната най-после се показа целият.

На метала бе гравирано ТЕРОР.