Пол Кристофър
Бележникът на Микеланджело (53)

Послеслов

Повечето от сведенията в тази книга са верни. Знае се, че Еугенио Пачели, известен като папа Пий XII, е имал интимна връзка със своята племенница Катерина Анунцио както по време на службата си като папски нунций, така и по-късно като ватикански държавен секретар до 1939 година, когато е избран за папа. Знае се също, че племенницата била изпратена в манастир в Северна Италия и посегнала на живота си скоро след като родила син. Няма категорични свидетелства за съдбата на детето, но някои историци предполагат, че близкият приятел на Пачели, нюйоркският архиепископ Джоузеф Спелман, може да е помогнал за прехвърлянето му в Съединените щати. Като капелан на американската армия Спелман посещава Рим през последните дни на войната.

Знае се още за съществуването на връзка между Пачели и изчезването на така наречения „Златен влак“, както и на шест камиона с крадени произведения на изкуството, отвлечени от сътрудници на Герхард Уиткал, парижки директор на специалната команда „Розенберг“, който ръководел кражбите на картини във Франция, Белгия и Холандия. Официално съдбата на Уиткал остава неизвестна, макар да съществуват доказателства, че е избягал в Южна Америка по така наречения Ватикански канал.

Напоследък в Съединените щати излиза на бял свят голям брой крадени произведения на изкуството, сред които се срещат учудващо много църковни творби. Значителна част от тях, често наричана с името „Кведлинбургското съкровище“, е върната на законните собственици.

Годишният световен оборот на крадени, заграбени или присвоени по друг начин произведения на изкуството и антики, включително и тези, които попадат в музеи и обществени галерии, надхвърля пет милиарда долара. Повечето заграбени от Третия райх картини така и не са намерени. Споменатите в книгата творби като картината на Хуан Гри и „Възкресението на Лазар“ реално са съществували.

На Хъдсън стрийт 421 наистина е имало манастир с майчин дом, а детската площадка от другата страна на улицата някога е била голямо гробище, заемащо значителна част от Гринич Вилидж и любимо място за среднощните разходки на Едгар По. На площад „Сейнт Люк“ няма номер 13, но в повествованието бе описана фасадата на номер 10.

Легендарният бележник, използван от Микеланджело за рисунки на човешката анатомия, все още не е открит.