Серия
Фин Райън (1)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,8 (× 32 гласа)

35.

Лейтенант Винсънт Дилейни от Специалния полицейски отряд стоеше насред хола на генерал Джордж Гати и гледаше тялото върху кафявия кожен диван, нанизано на шиш като парче говеждо. Убиецът на грозния старец се беше престарал. Според помощник съдебния лекар Бандар Сингх шейсетте сантиметра стомана бяха натъпкани в гърлото на убития, докато острието излезе през перинеума, тоест някъде между сбръчканите му топки и пъпчивия задник.

Криминалистът Пъткинс заяви, че това обяснява миризмата: по пътя надолу наточеното като бръснач острие бе срязало цял куп важни органи, стомаха и червата. Нямаше съмнение, че мечът е нацистки, защото дръжката представляваше орел с грамадна свастика в ноктите. И най-лошото — всичко беше на показ. Гати бе умрял само по халат и се виждаше всеки сантиметър от старото му съсухрено тяло. Светкавиците на фотоапаратите тихо съскаха, докато Пъткинс и неговите колеги мереха и оглеждаха. Същинска холивудска премиера за мъртвия дъртак.

Били Бойд тежко пристъпи към него, стиснал бележник в месестата си ръка.

— Значи това тук май съвпада с предишния случай.

— И с обаждането на заместник-шериф Доуг от Алабама. — Дилейни поклати глава. — Дори не знаех, че Алабама има крайбрежие.

— И аз — каза Бойд. — Мислех, че е навътре в сушата.

— Не че това има нещо общо с покойника.

— С нашия ли?

— Не, с онзи от Алабама.

— Но трябва да има връзка, нали? — промърмори неуверено Бойд.

— Първо имаме един специалист по изкуствата с нож в гърлото. Онзи от Алабама е някакъв голям колекционер на картини, наръган с шише от водка, а нашият генерал си е имал работа с нацистки последовател на княз Влад Цепеш. Връзка, казваш? Да, Били, не е съвсем изключено да има някаква връзка.

— Кой е княз Влад Цепеш?

Дилейни въздъхна.

— Състезател по кеч. Върви да си поговориш със Сингх, Били. Ако можеш, разбери часа на смъртта.

— Дадено, шефе.

Всъщност Дилейни не се нуждаеше от потвърждение. По облеклото на генерала личеше, че е спял или е отивал да си легне, тоест убийството беше извършено предната нощ. Икономът Бъртрам Торънс имаше апартамент в сутерена, където живееше със съпругата си, която работеше като готвачка на генерала. И двамата твърдяха, че не са чули нищо.

Също както с Кроули от музея, щеше да има много заподозрени. В онзи случай те наброяваха около петстотин — гостите от приема в голямата зала. А тук по всичко личеше, че снощният посетител на генерала е дошъл с намерение да му продаде меча, използван за убийството.

Вече бяха намерили в предния коридор дълга кутия с кожена облицовка и копринена тапицерия отвътре. Дилейни не разбираше и дума немски, но веднага разпозна имената Ромел и Адолф Хитлер. Можеше да се предположи, че става дума за големи пари и генералът е проявил искрен интерес. Той явно беше сериозен колекционер, тъй че не изглеждаше чак толкова необичайно да посреща по халат среднощни гости. Разпитът на иконома швейцарец водеше до същия извод: генералът често бе приемал късни посетители.

Дилейни въздъхна и се помъчи да не диша дълбоко, докато момчетата от моргата товареха трупа на сгъваема носилка. Истинският въпрос, който упорито напираше в мислите му, бе каква е странната връзка между всички тия истории и червенокосата красавица, която сякаш стоеше в центъра на събитията. А оттук възникваше още по-голям въпрос: какво се е случило с мис Файона Райън и къде точно се намира в момента?