Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фин Райън (1)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,9 (× 38 гласа)

Информация

Сканиране и корекция
Еми (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Пол Кристофър. Бележникът на Микеланджело

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2005

Редактор: Татяна Михайлова

ISBN: 954-585-641-6

История

  1. — Добавяне

24.

Тя пристъпи през тъмната стая към леглото му и видя, че той все още лежи буден с кръстосани на тила ръце и гледа в тавана. Може би преживяваше отново някое отдавнашно жестоко събитие. Когато застана до леглото, той се обърна. Огряна в гръб от луната, тя бавно разкопча блузата си.

— Знаеш, че не си длъжна да го правиш.

— Знам.

Тя свали блузата, после посегна назад да разкопчае сутиена и го захвърли на пода. Съвсем бавно свали ципа на джинсите, като усещаше неговия поглед и се мъчеше да не мисли какво му минава през главата, да не мисли за каквото и да било, освен за сегашния миг. Той не каза нищо повече.

Изхлузи джинсите заедно с белите памучни гащички и най-сетне застана гола пред него. Лунните лъчи отзад превръщаха косата й в преплетен блестящ ореол, плъзгаха се с бледо, меко сияние по извивката на ханша и дългите, силни мускули на бедрата. Тя изчака така за момент, остави го да я гледа, искаше той да я види цялата под лунната светлина, сетне легна до него, пъхна се под завивката, припомни си неговото докосване до бедрото й в генералската къща. Още тогава знаеше какво ще се случи — още когато усети докосването му като юмрук в желязна ръкавица и същевременно нежно като любовна ласка. Отново се учуди как абстрактните ходове и криволици на съдбата могат да преобърнат наопаки целия ти живот между два изгрева. За част от секундата си припомни Питър и онзи ужасяващ последен вик, сетне кой знае защо зърна тоалетната масичка на майка си у дома, на Додридж стрийт в Кълъмбъс, и сватбената фотография в сребърна рамка.

На снимката родителите й стояха един до друг със сериозни лица — баща й със сако от туид и очила с рогова рамка стърчеше над майка й, облечена в съвършена сватбена рокля, с грейнали очи и букет от бели цветя в ръката, а зад тях се разстилаха розовите градини и високите дървета на Уетстоун Парк, всичко това беше обгърнато в жълтеникавите оттенъци на стара черно-бяла фотография и за момент тя се почувства невероятно млада, докато се плъзваше покрай горещата суха кожа на неговото бедро, а след това вече бе късно за отстъпление и той посегна, положи ръка върху нейния плосък, стегнат корем, а тя се обърна към него и той потъна дълбоко в нея, сякаш мястото му бе там открай време.

Той започна да се движи, тя влезе в ритъма и всичко друго загуби значение, макар че нямаше представа дали върши това заради него и неговата болка, заради баща си, или заради себе си. Нищо друго не ги интересуваше, сега и двамата живееха единствено за настоящия миг.