Пол Кристофър
Бележникът на Микеланджело (37)

36.

Потеглиха от лагера малко преди разсъмване. Луната бе залязла отдавна и идващите от север парцаливи облаци закриваха оскъдната звездна светлина. Ако не се брояха Рийд и сержантът, повечето войници бяха градски момчета и дълбокият мрак все още ги плашеше; черната кадифена нощ бе нещо неземно, прекалено напомняше за сянката на смъртта, която неизменно надвисваше в техните мисли през всеки миг от всеки отминал ден.

Крачеха през гората тихо, като се придържаха към пътеките. Спряха на хлътналата полянка с кръстопътя и се разделиха на две групи. Винетка, Босник, Биерасто и Терхун, въоръжени с базуката и петдесетмилиметровата минохвъргачка, поеха по южната пътека към пътя край камбанарията на снайпериста, останалите заедно със сержанта и префърцунените офицери се отправиха към изгорелия танк на възвишението.

Планът, който сержантът изложи на Корнуол, беше съвсем прост. Малкият им отряд представляваше остатък от Втори разузнавателен батальон и бе наследил от боевете в Нормандия не само боен опит, но и добра организация. Терхун и Биерасто щяха да свалят с базуката снайпериста от камбанарията, докато Винетка и Босник обстрелват с минохвъргачката входа на фермата. Когато чуеше гърмежите, сержантът щеше да открие флангов огън с двете картечници на стария танк, за да облекчи задачата на ударната група в състав Патерсън, Дорм, Титълбаум и Пикси Мортимър, водена от Рийд и следвана от тримата офицери. Ако се наложеше, щеше да прикрива със стрелба и отстъплението им, но не вярваше да се стигне дотам. Освен базуката и минохвъргачката, Титълбаум и Дорм имаха автоматични карабини, а другите носеха всевъзможно въоръжение, включително два автомата „Томпсън“, лека картечница „Джонсън“, картечен пистолет М-3 и любимия руски автомат „Шпагин“ на Патерсън. Предостатъчна огнева мощ за фрицовете във фермата.

Сержантът поведе групата си на север през оредяващите дървета и спря, когато зърна отпред канавката. Взе Рийд и отново се изкатери върху стария танк за последен оглед на фермата. В предутринния час по хоризонта на изток се мержелееха едва доловими лъчи. Долу във фермата и пристройките не се виждаше никаква светлина. Той завъртя бинокъла към камбанарията на абатството, дебнейки за най-леко движение, което би издало къде е снайперистът. Прецени на око разстоянието дотам. Сигурно имаше над петстотин метра, но това не беше чак толкова много за опитен стрелец с добър оптически мерник. По негова преценка щяха да им трябват около две минути, за да изтичат надолу до стената на фермата, а по склона нямаше никакви прикрития, освен две-три вдлъбнатини и една голяма скала. За две минути снайперистът спокойно можеше да ги изтреби до крак.

— Ситен боклук, гледай да очистиш оня мръсник, както ти наредих — промърмори сержантът.

— Каза ли нещо? — попита Рийд.

— Не. Какво става с Корнуол и приятелчетата му?

— Наясно са, че трябва да останат назад, докато пробием отбраната.

— Добре. Според мен ще ни трябват две минути за слизане до стената. Виждаш ли скалата?

— Аха.

— На слизане всички да минат от лявата й страна. Ще гледам да не стрелям нататък.

— Ясно.

— Като стигнете до стената, прекратявам огъня. Пробий дупка с една-две от ония мини, дето ги взехме от тъпия шваба миналата седмица.

— Значи ще превземаме мястото?

— Не преди Терхун и другите да ги сплашат. И най-вече не преди да сме сигурни, че снайперистът е мъртъв. Той е най-важен. Успее ли да се измъкне от камбанарията и да си намери друга позиция, спукана ни е работата, разбираш ли?

— То се знае.

— Добре. Сега ще заредя картечниците. Точно в шест… значи след десет минути, трябва да чуем как Терхун и Винетка откриват огън. Като тръгнеш надолу, прати най-напред Титълбаум и Дорм да заемат позиция в някоя от вдлъбнатините. После Патерсън с руския автомат, след това ти и останалите. Офицерите носят ли си томпсъните?

— Корнуол е с М-3.

— Дано не се наложи да стрелят, че сигурно най-напред ще надупчат вас. Господи, на кого му е хрумнало да въоръжава офицерите?

— Не на мен.

— Действай!

— Разбрано.

Рийд изчезна в мрака, а сержантът пролази нагоре и се вмъкна в отворената кула на изоставения германски танк. Колкото се може по-тихо започна да зарежда дългите ленти с патрони в двете картечници. Куршумите бяха боядисани в различни цветове, навярно представляваха смес от обикновени, трасиращи и запалителни, както правеха и американските картечари, но не би било зле да знае кой какъв е. За по-малко от две минути той зареди картечниците с ленти по 250 патрона. Надникна през просветляващата амбразура. Погледна часовника си — след около пет минути щеше да настане същински ад. Сержантът се усмихна. Чакаше с нетърпение този момент.