Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фин Райън (1)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,9 (× 38 гласа)

Информация

Сканиране и корекция
Еми (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Пол Кристофър. Бележникът на Микеланджело

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2005

Редактор: Татяна Михайлова

ISBN: 954-585-641-6

История

  1. — Добавяне

45.

Майкъл Валънтайн крачеше между библиотечните лавици на „Екс Либрис“, следвайки собствената си сложна система от индекси, която нямаше абсолютно нищо общо с общоприетите библиотекарски практики. Беше работил цяла сутрин и част от следобеда с десетина различни енциклопедии на Ню Йорк, стари застрахователни справочници, карти на метрото, църковни архиви от десетина енории и сложен социологически трактат за Гринич Вилидж от трийсетте години, който изброяваше всяка фирма или обществена служба в целия квартал. Докато вървеше покрай мрачните редици книги и документи, той започна мислено да сглобява картината на някогашния район около Хъдсън стрийт 421.

Знаеше, че първоначално мястото е било част от селцето Гринич, разположено на брега на река Хъдсън в покрайнините на Ню Йорк. Към началото на деветнайсети век заселническото семейство Ворхис продало нивите си на църквата „Света Троица“, която пък ги дала под наем на благотворителното дружество „Мария Магдалена“. По това време теренът между Хъдсън стрийт, Кларксън, Мортън и Варик вече служел за гробище на епископалната църква „Сейнт Люк“, разположена на север от него. През 1820 година на същото място била построена католическата църква „Свети Изкупител“, а отвъд Хъдсън стрийт изградили тухлено манастирско здание и дом за озлочестени девойки. По това време Едгар Алън По живеел в квартала и хората редовно виждали мрачната му, прегърбена фигура да броди между надгробните паметници. След време гробището сменило притежателите си и на негово място израснали първите къщи около бъдещия площад „Сейнт Люк“. Катедралата „Свети Изкупител“ изгоряла през 1865 година и погребенията били поети от двете съседни църкви — „Сейнт Пол“ на юг и „Сейнт Люк“ на север. През 1870 година първите линии на надземната железница нахлули в имота на манастира, заемащ мястото на бъдещия номер 421. Седем години по-късно опустошителен пожар унищожил сградата, а през 1881 година останките й били разчистени, за да бъде издигната днешната осеметажна сграда. През 1900 година вече нямало и следа от манастира и църквата; на мястото на някогашното гробище изникнал парк. До площад „Сейнт Люк“ се издигала резиденцията на нюйоркския кмет, а по Хъдсън стрийт трополели каруци и конски трамваи.

В сградата на „Хъдсън Меркантайл“ сякаш нямаше нищо особено, но все пак трябваше да има причина Корнуол и съдружниците му от фондация „Грейндж“ да я предпочетат за складиране на тайнствената пратка. Очевидно това бе свързано с избора й за бъдещо седалище на фондацията, но според справочниците и вехтите статистически регистри фондацията се бе нанесла в сградата на площад „Сейнт Люк“ доста време след изчезването на пратката.

С няколко дебели справочника под мишница Валънтайн се върна в кабинета, седна и затвори очи, опитвайки да внесе някаква логика в задачата. Онова, което е знаел Корнуол за сградата, не беше достъпно за бъдещия изследовател, прелистващ историческите учебници, или дори хилядите томове архиви и статистически данни. Раздразнен от своята неспособност да разреши загадката сам, той се обърна към компютъра, включи програмата ISPY и изписа името на Корнуол. Почти веднага на екрана изникна кратка биография.

Име: Корнуол, Джеймс Косбърн

Роден: 1918

Месторождение: Балтимор, Мериленд

Починал: 2001, Ню Йорк

„Корнуол е роден в семейството на Мартин и Лоис Корнуол. Майката е видна специалистка по интериорен дизайн и преподавателка в Балтиморското художествено училище. Младият Корнуол посещава частни училища, където проявява подчертан интерес към манастирската и църковна архитектура. Преди колежа учи две години в Европа, по-точно в парижкото училище «Екол Себастиен». През 1922 г. се връща в Съединените щати и през следващата година постъпва в «Йейл». Завършва с отличие през 1927 г. и започва работа като асистент в отдела за декоративни изкуства на музея «Паркър-Хейл». През 1929–32 г. е помощник-уредник, а по-късно уредник. От 1930 г. работи заедно с директора Джоузеф Тийг (1885–1933) по плановете за ново средновековно крило на музея. През 1934 г., след смъртта на Тийг, Корнуол е назначен за помощник-уредник, а след това и уредник по средновековно изкуство. През 1942 г. сключва брак с Катрин Меткалф. През 1943 г. постъпва в армията и бързо се издига до поста на капитан в Отдела за паметници, изкуство и архиви към Седма американска армия, Западен военен окръг. Основната му задача е откриването и съхранението на съкровища на изкуството, укрити от нацистите. Корнуол има заслуга за залавянето на редица колекции от заграбени картини, включително сбирките на Гьоринг, Гьобелс и Алфред Розенберг. След завръщането си в «Паркър-Хейл» става директор през 1955 г. През юни 2001 г. получава смъртоносен сърдечен удар след особено напрегнато заседание на управителния съвет и бива заместен от своето протеже Алегзандър Кроули.“

Биографията не му казваше почти нищо ново, но го привлече списъкът с публикациите на Корнуол. Споменаваше се докторската му дисертация в „Йейл“:

„Джовани Батиста де Роси и катакомбите на «Сан Калисто»

Биографична и архитектурна оценка“

Тръгвайки от това заглавие, Валънтайн се разрови из интернет и постепенно сглоби подробностите. Интересът на Корнуол към подземния свят не приключваше с дисертацията. В течение на годините той бе публикувал около дузина статии на тази тема, бе редактирал и съставил няколко научни сборника и дори бе участвал като консултант в телевизионна поредица на канал „Дискавъри“ за крипти, мавзолеи, гробища и катакомби из целия свят. Последният филм от поредицата се наричаше „Ню Йорк на мъртвите“.

След един час мозайката се подреди и Валънтайн разполагаше с отговора. Прегледа социологическата история на Гринич Вилидж, за да потвърди теорията си.

— Боже мой! — прошепна той, когато причината Корнуол да избере склада на Хъдсън стрийт стана очебийно ясна.

На мястото на днешния парк, където играеха малки деца, някога се бе укривала подземната крипта на църквата „Свети Изкупител“, свързана чрез таен тунел с манастира отвъд улицата, тъй че никой да не вижда как монахините и озлочестените девойки отиват да се молят.

Благодарение на Корнуол и неговите съзаклятници двеста двайсет и седем тона сандъци и кутии, шест камиона с награбена плячка, бяха изчезнали под улиците на Ню Йорк.

И си оставаха там до ден-днешен.