Оке Едвардсон
Слънце и сянка (57)

57

Ангела роди Елса в три и петнайсет сутринта, два дни след предвидената дата. Момиченцето тежеше 3925 грама и бе почти петдесет и един сантиметра дълго. Винтер неведнъж беше готов да изгуби съзнание и предостави камерата на акушерката.

Държеше Елса на гърдите си. Бебето спеше. Косицата му бе тъмна и той се изненада, че е тъй гъста. Казаха му, че имала неговите уши и нос, той плачеше и тихичко тананикаше You leave me breathless близо до тези ушенца. През последните седмици си пускаше само Колтрейн и се молеше за бъдещето. Стаята за разпити остави на други. Четеше протоколите от разпитите, но не присъстваше на тях.

Ангела се протегна и каза нещо. Той вдигна очи, когато тя го повтори. „Да — отговори й, — това наистина е чудо.“

Ангела сияеше. Беше си чудо. Някой ден всичко преживяно ще изплува отново, но не сега, мислеше той. Може би никога. Тя беше силна, по-силна от него.

Обадиха се в Испания и той бързо предаде слушалката на Ангела.

Слънцето се плъзгаше над планината, когато той излезе от родилното отделение. Сякаш беше попаднал в нов свят. Миризмите бяха нови за годината. Пролетта беше дошла. Той видя деца да отиват на училище, да се помайват на чакъла, да подхвърлят нещо. Дали момчетата и днес играят на топчета?

Слънчевата светлина блесна в очите му и той спусна противослънчевата козирка в колата. Потеглил бе извън Мьолндал, но му бе все по-трудно да вижда поради сълзите, които бяха бликнали в очите му.

Възрастен господин, когото не познаваше, мина покрай него, докато Винтер се изкачваше по последните стълби до жилището си. Посещение на мъж при госпожа Малмер.

В апартамента сега миришеше по-различно, почти като навън. Той разтвори всички прозорци. В кухнята отвори бутилката, наля си в кристална чаша и отпи.

Бартрам му беше благодарил. И то лично. Бартрам искал да бъде спасен, но не без да им причини известни трудности. Да стигне колкото може по-близо до Винтер.

На Ангела не бяха нанесени каквито и да било физически увреждания.

В спалнята на Бартрам бе закачена фотография. Млад мъж и млада жена, хванати за ръце.

Винтер пристъпи по-близо до нея. Лицата им бяха изрязани от снимката и разменени. Тя беше той и той беше тя. Лицето на мъжа бе това на Бартрам. Като по-млад.

Винтер отиде в голямата стая с изглед към парка и застана край прозореца.

Отпивайки, прокуди мисълта. След два дни тук щеше да има още един човек. Той пиеше, шампанското се поглъщаше лесно. Обърна се и усети спазъм в лявото коляно. Почти загуби равновесие, за момент застана неподвижно, а след това отиде в кухнята и остави чашата на плота до умивалника.