Оке Едвардсон
Слънце и сянка (3)

3

— Мислиш ли доста по това как ще е, когато станеш татко?

Въпросът беше изненадващ. Звучеше така, както при разпитите му на заподозрени. Направо изненадващ. Не оставяше време за обмисляне на отговора.

— Естествено — каза той.

— Лъжеш.

— Как бих могъл? Та това ще е най-важното събитие в живота ми, сравнимо само с моето собствено раждане. — Той я погледна. Косата й бе опъната назад. Личеше леката заобленост на корема. — И с момента, в който срещнах тебе, скъпа моя.

— Отговори правилно. Допускам обаче, че вече изпитваш безпокойство дали нещо няма да се обърка.

— Грешиш, Ангела. Както ти е известно, аз съм оптимист.

Тя избухна в смях.

— По-точно, в конкретния случай — поправи се той.

— Убедена съм, че вече си представяш какво ще е, когато… когато детето ни стане тийнейджър и се помъкне по „Авеню“ с приятелчетата си.

— Остави това.

— Нима не съм права? Разбира се, че е тъй.

— Тогава няма да има никакво „Авеню“.

— Да не би да искаш да кажеш, че градът няма да има централна улица, място за разходки? Оптимистът у теб ли го твърди?

Мобилният телефон на Винтер иззвъня от нощното шкафче, върху което го бе оставил. Часът бе три след полунощ. Малцината, които имаха номера му, обикновено звъняха по служба, с изключение на Ангела, която обаче сега лежеше до него, гола, все още омекнала и зачервена, с капчици пот във възела, на който бе пристегнала косата си.

И с изключение на майка му. Или е убийство, или е мама, помисли Винтер, без да се усмихва. Прехвърли се през другата половина на леглото и посегна към телефона.

— Ерик! Слава богу, че се обади. — Майка му говореше задъхано, сякаш се бе изкачвала по два или три хълма в Нуева Андалусия. Винтер чуваше пукота по линията от Коста дел Сол.

— Какво има, майко?

— Пак с баща ти. Но този път е сериозно, Ерик.

Винтер си спомни предишния път, миналата година. Баща му бе закаран по спешност в болницата в Марбея с диагноза вероятен инфаркт, а се оказа възпаление на сърдечния мускул. Тогава Винтер обмисляше възможностите да замине при тях, но така и не се наложи.

Не се беше срещал с баща си, откакто родителите му, така или иначе, избягаха с парите си от Швеция, пък и не му се искаше да се виждат нито тогава, нито сега, щеше му се да изклинчи.

— Пак ли сърдечният мускул?

— О, Ерик. Получи инфаркт. Само преди няколко часа. Обаждам ти се от болницата. Лежи в интензивното отделение, Ерик. Ерик? Чуваш ли ме?

— Да, майко.

— Умира, Ерик.

Винтер притвори очи, пое дълбоко дъх. Спокойствие. Спокойствие.

— В съзнание ли е?

— А… Какво? Не, в безсъзнание е. Току-що го оперираха.

— Оперирали са го?

— Нали ти казвам. Подложиха баща ти на продължителна операция. За прочистване на кръвоносните съдове, нещо такова.

Ангела, придърпала завивката на гърдите си, сега седеше в леглото. Гледаше го със сериозен израз на лицето. Беше разбрала.

— С Лота говори ли? — попита той. Сестра му беше лекарка и знаеше малко испански. Ангела също бе лекарка, но испански не знаеше. Майка му можеше да се оправя донякъде на този език, но не беше сигурен дали би разбрала онова, което щяха да й кажат в болницата. Биваше я най-вече по названията на различните видове вина и алкохолни напитки. Дори лекарят там да владееше английски, тя сигурно щеше да е прекалено възбудена, за да го изслуша внимателно. Същото щеше да е и ако той говореше шведски.

— Обадих се най-напред на теб, Ерик.

— А лекарите нищо ли не казват?

— Само това, че е още под упойка. — Тя ридаеше в ухото му. — Ами ако изобщо не се събуди, а, Ерик!

Винтер пак притвори очи, видя се мислено в колата на път за аерогара „Ландветер“, после и вътре в самолета. Над облаците се ширеше синьо небе. Погледна ръката си, която трепереше. Това може би са последните му часове, помисли си.

— Ще взема първия самолет.

— Но ще има ли… ще има ли свободни места? Самолетите са почти винаги пълни, когато… когато е сезонът.

— Ще се оправя.

Ангела се вгледа в него. Беше чула всичко. Той щеше да го уреди. Щеше да се качи на самолета в седем часа или когато и да излита рано сутринта. Някой друг пътник щеше да оброни глава към стиковете си за голф в очакване на следващия самолет, за да получи търсения шанс в любимия си спорт на слънчевия бряг.