Дейвид Брин
Пощальонът (44)

1.

Нова легенда се появи в Орегон — от Роузбърг до Колумбия, от планините до морето. Тя пътуваше с писмата и думите, като ставаше все по-голяма.

Историята беше по-тъжна, отколкото двете преди нея — историите за мъдрата машина и за възкръсналата от пепелта нация. Беше по-объркваща от тях. И имаше един важен елемент, който липсваше в предишните две.

Беше истина.

Историята разказваше за група от четирийсет жени — според убеждението на мнозина, луди жени, — които се бяха заклели да направят всичко възможно, за да спрат ужасната война, и да го направят преди всички добри мъже да измрат, опитвайки се да ги защитават.

Според едни, те са действали от любов. Според други — заради страната си.

Имаше дори слух, че жените гледали на своята одисея към ада като на изкупление за миналите грешки на пола си.

Обясненията бяха най-различни, но общата поука беше една и съща, независимо дали новината бе разпространявана устно или чрез щатската поща. От селце на селце, от ферма на ферма, майки, дъщери и съпруги четяха писмата и слушаха думите — и ги предаваха нататък.

Мъжете могат да бъдат великолепни и силни, говореха те помежду си. Но мъжете могат да бъдат и безумни. А безумците са способни да разрушат света.

„Жени, вие трябва да произнесете присъдата си над тях…“

Никога не бива да позволяваме това да се случи отново, казваха си те една на друга, като имаха предвид жертвата, която принесоха разузнавачките.

Никога не бива да позволяваме вечната борба между доброто и злото да се води само от мъжете.

„Жени, вие също трябва да поемете отговорност… и да използвате собствените си способности в битката…“

Поуката гласеше: „Винаги помнете, че дори най-добрите мъже — героите — могат понякога да пренебрегнат своите задължения. Жени, вие трябва да им ги напомняте от време на време…“