Дейвид Брин
Пощальонът (29)

5.

— Както ще покаже младият Марк, дори дете може да използва без проблеми в пълна тъмнина нашия нов уред за нощно виждане, комбиниран с лазерен мерник.

Членовете на Съвета за отбрана на долината Уиламит седяха на дълга маса, поставена върху подиума на най-голямата аудитория на стария Орегонски университет и наблюдаваха демонстрацията на Питър Ъейдж на най-новото „тайно оръжие“, плод на лабораториите на служителите на Циклоп.

Когато изключиха осветлението и затвориха вратите, Гордън едва различаваше високия техник. Гласът на Ъейдж обаче бе силен и ясен.

— В дъното на залата сме поставили клетка с мишка. Сега Марк включва мерника. — В тъмнината се чу слабо прещракване. — Сега той търси топлината, излъчвана от мишката…

— Виждам я! — възкликна детето.

— Браво. Сега Марк включва лазера и го насочва към животното…

— Готово!

— … и щом целта е уловена, лазерът сменя честотата си така, че ние също да виждаме целта — мишката!

Гордън впери поглед в тъмнината към края на залата. Нищо не се случи.

Някой се захили.

— Май е била изядена — обади се един глас.

— Да. Хей, а може би техниците трябва да настроят лазера да търси котка! — Чу се мяукане.

Въпреки че председателят на съвета заудря с чукчето си, Гордън се присъедини към смеха на останалите. Искаше му се да подхвърли някоя хаплива забележка, но се въздържа. Всички познаваха гласа му.

Техниците се засуетиха в тъмното. Най-накрая някой се обади да запалят лампите. Светлината заля залата и членовете на Съвета замижаха.

Десетгодишният Марк Ъейдж, когото Гордън беше спасил преди няколко месеца от оцеленците сред развалините на Юджийн, свали визьора за нощно виждане и вдигна поглед.

— Виждах мишката — настоя той. — И то съвсем ясно. И се прицелих в нея с лазера. Но цветовете не се промениха!

Питър Ъейдж изглеждаше объркан. Техниците се засуетиха около устройството.

— Вчера направихме петдесет успешни опита — обясни той — Може би параметричният преобразувател е засякъл. Случва се от време на време. Разбира се, това е само прототип. Никой в Орегон не е правил подобно нещо от двайсет години насам. Трябва да отстраним грешките, преди да го пуснем в производство.

В Съвета за отбрана имаше три групи. Двамата мъже и жената, облечени в черно-белите дрехи на служители на Циклоп, съчувствено кимаха. Останалите съветници изглежда не разбираха напълно всичко.

Двама мъже от дясната страна на Гордън бяха облечени в сини куртки и кожени якета, подобно на него самия. Върху ръкавите им бе избродирана емблема с орел, който се издига над клада, обрамчен с надписа „Пощенска служба на Възстановените съединени щати“. И двамата „пощальони“ се гледаха един друг с неразбиране.

По средата седяха две жени и трима мъже, в това число и председателят на Съвета. Те представяха отделните региони. Някога съюзът им беше свързан от Циклоп, после от разрастващата се пощенска мрежа, а днес и от страха от общия враг. Дрехите им се различаваха, но на ръкавите всеки от тях имаше емблема с инициалите на долината Уиламит. Един от тях взе думата:

— Колко от тези неща смятате да произведете до пролетта?

Питър се замисли.

— Ако всичко е наред, до края на март ще имаме дузина или повече.

— И ще се нуждаят от електричество, предполагам.

— Ще осигурим преносими генератори. Целият комплект няма да тежи повече от двайсет и пет килограма.

Фермерите се спогледаха. Жената, представляваща Каскадите, се изправи и заговори, явно от името на всички:

— Сигурна съм, че тези устройства могат да се окажат доста полезни за защита на някои от най-важните селища от внезапни атаки. Искам обаче да знам как ще помогнат, когато онази измет холнистите започне да граби и опожарява селата ни едно по едно. Знаете, че не можем да напъхаме цялото население в Кървалис. Ще измрем от глад за няколко седмици.

— Правилно — обади се друг фермер. — А къде са всички ония супероръжия, дето умните ви глави все ги обещават? Абе, момчета, да не сте го изключили този Циклоп или какво?

Служителите на Циклоп на свой ред се спогледаха. Доктор Тейгър, техният лидер, се изправи и протестира:

— Не е честно! Ние нямахме почти никакво време. Циклоп е бил разработен за мирни цели и трябваше сам да се препрограмира, за да се справя с военни задачи. Както и да е, той може да изгради великолепни планове, но ние, способните на грешки хора, трябва да ги прилагаме в действителност!

За Гордън това беше блестяща защита. Човекът наистина изглеждаше обиден и защитаваше своя механичен оракул… когото хората все още почитаха като великия Оз. Представителят на северните райони поклати глава и изрази уважението си, но не отстъпи.

— Аз съм последният, който ще тръгне да критикува Циклоп. Сигурен съм, че бълва идеи с най-високата скорост, на която е способен. Но просто не виждам с какво тези визьори са по-добри от ония балони, за които продължавате да говорите, или от газовите бомби, или от малките осакатяващи мини. Просто не са достатъчно много, за да са полезни! А дори да произведете стотици, ще са добре дошли, ако се използват срещу истинска армия, както във Виетнам или Кения преди Безнадеждната война. Но срещу проклетите оцеленци те просто са неизползваеми!

Въпреки че не взе думата, Гордън нямаше как да не се съгласи с фермера. Доктор Тейгър погледна към ръцете си. След шестнайсет години мир и измами, подпомагани от малките дрънкулки, останали от Двайсети век, той и техниците му най-накрая бяха предизвикани да направят, ако не друго, поне чудо. Поправянето на играчки и добиването на електроенергия от въздуха вече не можеше да им върши работа.

Мъжът отдясно на Гордън се размърда. Това беше Ерик Стивънс, дядото на младия Джони. Възрастният човек носеше същата униформа като Гордън и представяше района на Горен Уиламит — няколкото градчета южно от Юджийн, които се бяха присъединили към съюза.

— Явно пак се връщаме в изходна позиция — каза Стивънс. — Изобретенията на Циклоп могат да ни помогнат тук-там. Най-вероятно да подсилят допълнително най-силните укрепления. Но струва ми се, всички ще се съгласите, че това няма да направи кой знае какво, освен да създаде малко неудобства на врага. Пък и Гордън казва, че в близко време не можем да се надяваме на помощ от цивилизования Изток. Ще минат поне десет години, преди Възстановените съединени щати да са в състояние да пратят някакво подкрепление. Ще ни се наложи да чакаме поне дотогава, ако разчитаме само на това — възрастният човек изгледа останалите и удари с длан по масата. — Ето защо не ни остава нищо друго, освен да се бием! Всичко пак се свежда до най-важното. Мъжете са тези, които могат да променят нещата.

Чуха се одобрителни възгласи. Гордън обаче забеляза Дина, която седеше долу и чакаше удобен момент да се обърне към Съвета. Тя клатеше глава и Гордън можеше да се закълне, че чува мислите й.

„Не само мъжете…“, си мислеше тя. Високата млада жена носеше робата на служител на Циклоп, но Гордън много добре знаеше към какво е лоялна в действителност. Редом с нея, облечени в еленови кожи, седяха три жени, разузнавачки от армията на Уиламит — всички те бяха от ексцентричната й група.

До днес Съветът без всякакво колебание би отхвърлил предложенията й. Момичетата бяха допуснати в армията съвсем отскоро, и то само поради остатъците от еманципация, все още запазени в цивилизованата долина.

Но днес Гордън усещаше растящото отчаяние. Новините, които Джони Смит донесе от юг, бяха смущаващи. Скоро с настъпването на пролетта съветниците щяха да се хванат за всеки план. За абсолютно всяка идиотщина.

Гордън реши да се намеси в дискусията, преди нещата да излязат от контрол. Веднага щом вдигна ръка, председателят побърза да въдвори тишина и му даде думата.

— Убеден съм, че Съветът иска да поднесе на Циклоп — и на неговите техници — нашата благодарност за техните непрестанни търсения. — Отново се разнесоха одобрителни възгласи. Нито Тейгър, нито Питър Ъейдж посмяха да го погледнат в очите. — Да се надяваме, че лошото време ще ни бъде съюзник още седем-осем седмици, преди врагът да поднови действията си. След като чухме докладите на комисиите за обучение и въоръжаване, става ясно, че сме изправени пред сериозни проблеми.

Наистина, изложението на Филип Бокуто тази сутрин беше поставило началото на дългата поредица лоши новини. Гордън си пое дъх и продължи:

— Когато през миналото лято започна инвазията на холнистите, аз ви казах да не се надявате на помощ от страна на правителството. Установяването на пощенската мрежа, което правя благодарение на вашата помощ, е само първата стъпка в продължителния процес на възстановяване на континента. Орегон още много години ще трябва да разчита само на себе си.

Успяваше да лъже благодарение на недомлъвките, като в същото време изговаряше фрази, които бяха самата истина. Бе станал много добър в това ново умение и почти се гордееше с него.

— Ще бъда откровен. Отказът на хората от района на Роузбърг да ни пратят подкрепление е най-тежкият удар. Южняците имат опита, уменията и най-важното, водачите, от които се нуждаем. Смятам, че наш основен приоритет трябва да бъде да ги убедим да ни помогнат.

Направи кратка пауза и продължи:

— Ето защо аз лично ще отида при тях и ще се опитам да ги накарам да променят решението си.

Реакцията беше моментална.

— Гордън, да не си луд?

— Не можеш…

— Трябваш ни тук!

Той затвори очи. За четири месеца бе създал съюз, достатъчно силен, за да забави и обезкуражи нападателите. Беше успял предимно благодарение на уменията си на разказвач на истории, на позьор… на лъжец.

Не хранеше никакви илюзии, че може да бъде истински лидер. Армията на Уиламит съществуваше благодарение на неговия имидж… на представата, че той е инспектор, представител на възродената нация.

„Нация, чиято единствена оцеляла искрица скоро ще угасне, ако още сега не се направи нещо. Не мога да поведа тези хора! Те имат нужда от генерал! От воин!

От човек като Джордж Поътън.“

Вдигна ръка, за да призове за тишина.

— Ще отида. И искам да обещаете, че няма да се съгласявате с никакви налудничави и безсмислени планове, докато отсъствам — погледна към Дина той. За момент погледите им се срещнаха. Устните й бяха здраво стиснати. След малко очите й се наляха със сълзи и тя извърна глава.

„За мен ли се безпокои? Или за плана си?“

— Ще се върна преди настъпването на пролетта — продължи той. — Ще се върна с подкрепление.

Пое дъх и добави:

— Или ще умра.