Елизабет Лоуел
Невинна като грях (79)

79.

Териториален клуб по стрелба на Аризона

Неделя, 14,44 ч.

Бъртън се движеше с невероятна лекота за мъж с неговото телосложение. Кайла едва бе успяла да забележи някакво раздвижване на един от мониторите, а той вече беше в коридора, насочил оръжието си към ъгъла.

Ранд го видя преди нея. Хвърли се напред и се опита да се прицели с автомата. Неочаквано нещо провисна над пътеката. Пистолетът бе избит от ръката му и падна в процепа под него. Той се прехвърли върху тясната метална платформа за наблюдение и сграбчи оръжието.

Изстрелите от „М-60“ отново го оглушиха.

Куршумите се сипеха и свистяха около него, когато се преобърна по корем и допълзя до края на платформата. Парче от метал мина толкова близо, че усети острия му ръб върху слепоочието си. С пистолета в ръка се надвеси надолу, очаквайки да види Бъртън.

Разстоянието беше прекалено голямо за такова малко оръжие.

Изстрелите продължаваха да се сипят наоколо. Андре бе надупчил платформата като дантела.

Ранд се претърколи няколко пъти. Беше самоубийствено от негова страна да остане на мястото си, но и сигурна смърт, ако решеше да се върне обратно на пътеката. Без да обръща внимание на кръвта, стичаща се по лицето му, зае нова позиция, надвеси се над самия ръб и стреля два пъти.

Бъртън се отдръпна и оръжието в ръката му се залюля. Противникът му продължаваше да поддържа огъня, гледайки на автомата като на тунел, през който го преследва смъртта.

И го бе намерила.

Не спираше да натиска спусъка. Със същия успех би могъл да стреля и по някое дърво. В този смисъл малокалибреното оръжие не си вършеше работата.

Или пък Андре носеше бронежилетка.

Кайла се измъкна от контролната стая и се приближи достатъчно, за да не може да пропусне. С широко отворени очи и здраво стиснати челюсти тя се прицели в тила му и натисна спусъка. Не отпусна пръст, докато пълнителят не се изпразни.

Треперейки неистово, захвърли пистолета и се извърна с гръб към Бъртън. Бе направила каквото бе могла, дори и повече.

Сега е нея беше свършено.

Някъде отдалече чу сирените на полицейските коли и гласа на Ранд. Ръцете му я прихванаха.

— Спокойно, миличка. Всичко свърши — говореше й той.

Тя затвори очи и се отпусна в прегръдките му.

— Сигурен ли си?

Той погледна към онова, което някога бе било Андре Бъртън.

— Да. Абсолютно. Бронираната жилетка защитава само онова, което може да покрие.

Опирайки се един на друг, двамата излязоха бавно от проклетия клуб по стрелба и се насочиха към виещите сирени на полицейските коли, блокирали входа.