Елизабет Лоуел
Невинна като грях (33)

33.

Ройъл Палмс

Събота, 21,50 ч.

Фароу сложи необозначен диск в дивидито, подаде дистанционното на Кайла, показа й бутона за пауза и каза:

— Ние с Грейс трябва да се поизпотим още малко върху Цикъла на Кребс. Почукай на вратата, ако имаш въпроси, на които Ранд не може да отговори.

Докато двамата напускаха стаята, откъм телевизора се разнесе глас с шотландски акцент:

— Казвам се Джон Нето. Аз съм офицер от разузнаването, нает от правителството на Камгерия. Моята малка страна се намира в центъра на конфликтната зона на Екваториална Северна Африка…

На екрана се появи монтаж на красиво крайбрежие, екзотична джунгла и стройни, много черни хора, които гледаха към камерата с безразличие или враждебност.

— Била съм там — отбеляза Кайла. — Прекарах цяла седмица в опит да се кача на автобус до Нигер.

— Там няма пътища към Нигер — възрази Ранд.

— Да, аз не разбирах езика им. Трябваха ми седем дни, преди да се откажа и да се съглася да се кача на руски самолет, пилотиран от най-пияния пилот, който някога е успявал да отлепи машина от земята. Приземяването беше… истинско преживяване.

— И как ти се стори Камгерия?

— Изключителна. Привлекателна. Прекалено жизнена, въпреки нищетата. Всички наоколо се усмихваха. Хлапетата се смееха.

— Виждала ли си я след това?

— Четях вестници и сърфирах в интернет — отвърна Кайла.

Но дори и да не го бе правила, кадрите, течащи върху екрана, казваха всичко, което трябваше да знае. Снимки, заглавия, електронни страници от Камгерия и други страни в Западна Африка.

Въоръжени бунтовници, геноцид, бежански лагери — и всичко това на фона на зелено и синьо. И червено.

Кръв.

Агония.

Смърт.

Който и да беше монтирал кадрите, очевидно беше майстор в занаята си. Тя се върна отново в младежките си години, във времето, когато светът бе бил широко отворен, когато оптимизмът беше по-скоро правило, отколкото изключение, и възможностите пред всички бяха равни. Тогава Камгерия бе била за тях като късче от рая. А сега беше същински ад.

Осакатени деца.

Умиращи от глад бебета.

Майки с празни очи и гърди.

— Господи, каква мизерия! — въздъхна тя. — Какво ги е сполетяло?

— Андре Бъртън.

Телевизорът показваше цветна снимка на бял мъж, застанал в центъра на група от чернокожи. Зад тях се виждаше прашна гола земя.

— Източна Камгерия? — попита жената.

— Много си наблюдателна.

— Прекарах доста време в опит да се измъкна оттам — сухо отбеляза тя.

Огромен транспортен самолет с два двигателя и заличени номера на опашката се приземи с въртящи се перки, разпръсквайки наоколо пясък и прах. Голи до кръста мъже свалиха карабини от товарното помещение. След тях към машината се завтече група работници, понесли на раменете си тежки торби.

— Колтан — поясни Ранд, преди Кайла да успее да отвори уста. — Жизненоважен за електронната индустрия. През последното десетилетие се оказа доста дефицитна стока в целия свят. Всяка от тези торби тежи десетки килограми, което означава, че едната от тях струва няколко хиляди долара.

Тя престана да смята, когато сумата надхвърли четвърт милиард долара. Камерата показа увеличен образа на белия мъж.

— Та това е Бъртън! — възкликна Кайла.

— Иначе казано, Сибиреца — съгласи се Ранд.

Андре беше облечен в бял ленен костюм, просмукан от пот под мишниците и на гърба. Мокрите петна бяха зацапани от червеникавата прах. И през цялото време се усмихваше.

— Също като лешояд над мърша — отбеляза Ранд.

— Когато започнах работата си, всички говореха за официалния костюм на Бъртън. Изглеждаше така, сякаш е роден в него.

— Пласьор на оръжие в официален костюм. Доколкото ми е известно, това е единствената снимка, показваща Сибиреца в действие.

— Защо през цялото време го наричаш Сибиреца?

— Преди няколко години Бъртън, известен още като Виктор Крот и под още много имена, беше един от най-успешните трафиканти на оръжие в целия свят. Изнесе четвърт милион дребни оръжия и близо двайсет милиона амуниции, поне милион противопехотни мини, петдесет хиляди тежки оръжия и множество военни автомобили, в това число и около двайсетина излезли от употреба съветски хеликоптера. И всичко това беше използвано, за да се атакуват селища в четири различни африкански страни.

— Значи така е натрупал парите си? Като е продавал оръжие? — изумено попита Кайла. — Според това, което е казал на банката, той е обикновен посредник при продажба на нефт.

— Точно такъв е към момента. А преди това е бил пламъкът, който е възпламенил тлеещите от векове насам междуетнически и племенни конфликти в кръвопролитна война, която е отнела хиляди невинни човешки живота. Загинали са, защото Бъртън е доставил модерни оръжия за унищожение в техните примитивни общества.

Понечи да продължи, но реши да остави гласът на Джон Нето да й разясни останалото.

— Моите хора се избиват помежду си от доста време, вярно е, но Бъртън и хората му направиха изтреблението по-бързо с модерните оръжия. Загубите бяха ужасяващи. Ние бяхме наивни жертви, въвлечени във война със съвременни средства, чиито инициатори бяха опортюнисти като Андре Бъртън…

Кайла натисна бутона на паузата.

— А аз си мислех, че предмет на бартера са били диамантите.

— Бъртън взема, каквото му се предлага в момента — екзотична дървесина, незаконно добита слонова кост, минерали. Но предпочитанията му са към петрола, откраднат от държавния тръбопровод от местните бунтовници. — Ранд се усмихна леко. — Той е умен кучи син. Докато останалите търговци на оръжие искат да получат парите си в брой, той е пионер в бартерната търговия. И по този начин разширява територията на убийствата.

Само до вчера тя не би повярвала на подобно твърдение. Сделки с оръжия в самия център на Финикс? Няма начин. Такива неща се случваха само в страни от Третия свят.

Натисна повторно бутона и продължи неприятното си обучение.

— Бъртън притежава гениалното умение да извлече максимална изгода от сделка с една бунтовническа групировка, да инвестира печалбата в купуването на нова пратка оръжие, която после да продаде на враговете й.

Картината на екрана се промени. Гласът зад кадър изчезна, камерата се насочи към Брент Томас и Джон Нето.

— А днес — каза Томас — Андре Бъртън притежава дипломатически имунитет и е уважаван международен дилър на петрол.

— Да, с достатъчно пари може да се купи уважение. Като заговорихме за това, Бъртън е посредник в извозването с кораби на голямо количество източноевропейско оръжие, което ще бъде платено с парите от дългосрочна концесия на петролните кладенци, която камгерийските бунтовници ще сключат с компании от Бразилия и Франция. Дори собственото ви правителство сключва сделки за петрол с него. — Нето се усмихна леко. — Подобно на златото и диамантите, петролът също може да прикрие произхода на парите му. А Андре е ненадминат в това отношение. Страните с недостиг на петрол, както и тези, чиито управници искат да въоръжат враговете на своите врагове, нехаят за положението в Камгерия. Ние сме примамка в много по-голяма, глобална игра. И ни принесоха в жертва.

Последваха нови кадри на масово избиване, глад, болести, накацали в прахта лешояди.

Кайла не искаше да повярва, не искаше дори да си помисли, че живее в свят, в който войната е стока като която и да е друга.

И което беше по-лошо: че бе движила кървавите пари на най-жестокия от всички убийци.

Ранд взе дистанционното точно преди то да падне на пода и изключи телевизора.

— Добре ли си?

— Не — отвърна тя. — Чувствам се… омерзена.

— Бъртън е в състояние да направи това с всеки, у когото е останало малко почтеност.

Кайла си помисли за лукса и блясъка на „Бърза рисунка“, за изящните канапета, заплатени с цената на детска кръв, за политиците, купени по същия начин, всички свързани един с друг като стадо говеда, обслужвани от продавач на смърт. Това се бе случило само преди няколко часа, които сега й се виждаха като дни и месеци.

Друг живот, който бе живяла в друго време.

А ето че се бе смъкнала в заешката дупка достатъчно отвисоко, за да разбие сърцето си.

Ранд забеляза стичащите се по лицето й сълзи и едва не изруга. Само достойният човек страдаше за чуждата болка. Само почтеният можеше да се почувства омерзен.

Дори не се замисли дали е глупаво, или разумно, дали трябва, или не трябва. Просто я привлече към себе си, притисна главата й към рамото си и я прегърна. Сълзите й го бяха трогнали като нищо друго след смъртта на Рийд.

— Вината не е твоя — каза, като погали косата й и я целуна по клепачите, опитвайки вкуса на сълзите. — За нищо от това не си виновна ти.

— Аз му помагах — възрази му с отпаднал глас.

— Но не си знаела.

— Сега знам.

— Съжалявам.

— Ти не си виновен.

— Така ли? — попита Ранд, заровил устни в косата й. — Аз те доведох в „Сейнт Килда“.

— И те не са виновни. Единствената им роля е на вестоносци.

— Да, а ние добре знаем какво се случва с вестоносците.

Тя му се усмихна тъжно, въздъхна и отново взе дистанционното. Но щом се опита да се отдръпне, той я притисна към себе си.

— Вече съм добре — заяви Кайла.

— Но аз не съм.

Не знаеше дали да се разсмее, или отново да се разплаче. Затова се облегна на него и включи телевизора.

— Как бихте могли да сложите край на това? — сериозно попита Томас. — Вие сте малък народ, чиито предполагаеми съюзници са близки до Андре Бъртън.

— Камгерия и някои други малки африкански страни, станали жертви на Бъртън, се обединиха около идеята за създаване на Западноафрикански регионален трибунал.

— Как ще ви помогне това?

— Трибуналът е разследващ орган, който събира доказателства срещу Бъртън и пасмината му. Ще докажем, че народите на Западна Африка са станали жертви на най-безскрупулните хора, раждали се някога на земята. След това световното мнение ще окаже натиск парите да бъдат върнати на онези, с цената на чиято кръв са спечелени.

— Изглежда, ви предстои доста работа.

— Така е. Интервюта като това са едва началото. Имаме нужда от помощ. От приятели и съмишленици. От хора, които не са били купени от Андре Бъртън.

Записът свърши със стилизирано лого на канала.

Кайла изпусна дълбока въздишка на облекчение, че съвестта й няма да бъде натоварена с още сцени на насилие.

— Как така съм изпуснала това предаване? Следя редовно Светът в един час.

— Този брой все още се обработва — обясни Ранд и хвърли дистанционното настрани. — Дори може въобще да не бъде излъчен, ако не съберем още доказателства срещу Андре Бъртън.

— Още? Това, което видях, е отвратително. Безскрупулен трафикант на оръжие става член на висшето общество във Финикс и благодетел на щатски, национални и международни политици.

— Ти и момчето, заснело интервюто, сте единствените хора в света, които биха могли да свържат Бъртън с контрабандата на оръжие.

— Шегуваш се!

Ранд я погледна.

— Не се шегуваш — бързо прибави тя. — Знаех си. Просто не исках да го приема.

Кайла изтри следите от сълзи с опакото на ръката си, питайки се дали наистина бе усетила устните му да докосват нежно кожата й.

— Кадрите са внушителни, но биха могли да бъдат монтаж — обясни той. — Всеки, който е виждал президента Буш да дава нацистки поздрав, знае нещо за дигиталната фотография.

Тя понечи да възрази, но само въздъхна.

— И първото нещо, за което ще се хванат адвокатите на Андре, е евентуалният фотомонтаж.

— Аха.

— Значи дори да бъде излъчено това издание на Светът в един час, Бъртън ще има възможност за опровержение. — Кайла стисна устни. — Също като моята банка, която прехвърля отговорността си върху някой друг.

— И точно тук би могла да ни помогнеш.

— Как? След всичко, което ми причини Андре, вече съм компрометирана. А и шефът ми. Не бива да забравяме за златното копеле.

— По-скоро бих го заровил — процеди през зъби Ранд.

— Моля?

— Репутацията ти ще бъде спасена, ако Светът в един час надвие адвокатите на Бъртън в пресата.

— Едно голямо „ако“.

— Не толкова голямо, колкото беше, преди да подпишеш договора си със „Сейнт Килда“.

— Как така?

— Много лесно. Под покровителството на Западноафриканския регионален трибунал Нето може да се добере до всякакви пари, където и да са те, ако са свързани с нелегална дейност. Но първо трябва да знае къде са насочени въпросните пари.

Тогава тя схвана.

— И ключът е личният му банкер.

— Бинго!