Елизабет Лоуел
Невинна като грях (78)

78.

Териториален клуб по стрелба на Аризона

Неделя, 14,40 ч.

Кайла се гърчеше под тиксото, покриващо устата й. Търкаше го ожесточено върху командното табло в контролната стая. Високо над бедрото й имаше пареща, кървяща рана от ножа на Бъртън. Забеляза я едва когато кръвта потече, докато се опитваше да отстрани лепенката в дънките си. Няколко капки опръскаха глезените й.

Господи, Ранд, той те следи от самото начало.

Чуваш ли ме?

Опитвам се да изкрещя!

Но изпод залепените й устни не излизаше нито звук.

Трябваше да остане неподвижна за момент, защото не й достигаше въздух. Дишаше дълбоко през носа. Успя да се отблъсне от стената, да се обърне и да се огледа. Първото нещо, което видя, беше грозният пистолет, който Бъртън бе оставил върху металната маса, недалеч от огромните монитори.

Беше шанс, на какъвто изобщо не се бе надявала.

Кайла се опита да прехвърли закопчаните си на гърба ръце пред корема. Междувременно не откъсваше очи от екраните.

Една от секциите беше празна.

Но другата показваше Андре, залегнал в очакване.

Ранд се движеше безшумно по друг коридор с пистолет в ръка. През гърдите му беше препасан автомат, готов да влезе в употреба.

С биещо до пръсване сърце и съпротивляващо се тяло, Кайла наблюдаваше как двамата мъже си играеха на смъртоносна криеница.

Очевидно Ранд бе съобразил къде би могъл да го причаква Бъртън. Вместо да продължи по коридора, той се върна към изхода.

Тя гледаше, упорито се опитваше да се освободи и дишаше тежко през тиксото, докато приятелят й се изкачваше по металната стълба на аварийния изход. Той стигна до половината, погледна надолу и останалия път измина тичешком, загребвайки с ръка сноп кабели.

Още една камера угасна.

Не последваха никакви изстрели.

Обляна в пот, ужасена, Кайла видя как Ранд изчезна от екрана. Погледна нагоре към мрежата от кабели и наблюдателната платформа, за да види дали навън не се случва нещо.

Там нямаше място, подходящо за прикритие.

Значи нямаше и камери, които да го следят.

Без да откъсва очи от монитора, тя продължи да се опитва да отлепи тиксото от устата си в острия ръб на командния пулт. Тогава го видя да пристъпва предпазливо. Оглеждаше се за някакво движение наоколо. Беше сигурна, че я бе забелязал в контролната стая, в центъра на лабиринта от коридори.

Ранд прехвърли автомата към гърба си и запълзя по корем към помещението.

В следващия момент на екрана се появи Бъртън.

Кайла се отказа да се бори с белезниците и протегна завързаните си крака към мониторите, обзета от желание Ранд да се обърне към камерите.

През две стаи той наблюдаваше компютрите, които продължаваха да работят. Всеки от тях отразяваше картина от поставена под различен ъгъл камера. Екранът отдясно оставаше празен през десетина секунди, а после върху него се появяваше една от нишите, които беше използвал като прикритие.

Забеляза се някакво движение.

Бъртън се прокрадваше през коридора към края на лабиринта, все още с тежкия „М-60“ в ръце. Беше облян в пот, но не беше задъхан.

Дявол да го вземе, издръжливо копеле, мислено отбеляза Ранд. Доста олово ще е необходимо, за да бъде повален.

Освен това се приближаваше към Кайла.

На монитора тя видя Андре да се отправя към вратата на контролната стая. Притисна се към командния пулт точно в момента, в който влезе.

Наложи си да игнорира камерите на тавана.

Бъртън я изгледа презрително. Кръвта по пода красноречиво говореше за безуспешните й усилия да се освободи. После съсредоточи вниманието си върху мониторите.

Неподвижен, облян в пот, Ранд се притискаше към стената на тесния проход. Чуваше собственото си дишане. Тежкият „М-60“ беше замлъкнал. Това означаваше, че Бъртън също се ослушва. Да се приближи до него щеше да бъде много трудно, освен това разстоянието правеше пистолета му безполезен.

А и Кайла се намираше прекалено близо до целта.

Андре наблюдаваше всички екрани едновременно. Нищо не се движеше. Завъртя цевта на автомата и с котешки стъпки се приближи до шпионката, разкриваща гледка към коридора.

Кайла се претърколи колкото може по-далече от него, за да осигури на Ранд поле за стрелба. След като бе видяла рикошета на куршумите върху застлания с плочки под, беше понаучила някои неща.

„Достатъчно шум ли вдигам?“, попита мислено приятеля си.

Започна да стърже с обувки и да се мята, за да прикрие приближаването на Ранд, като се стараеше да не вдига прекалено много шум, тъй като се страхуваше, че Бъртън ще я удари отново. Както беше направил, преди да намери тиксото.

Ранд действително използва помощта й като прикритие, за да се промъкне към контролната стая. Вече можеше да види глока, оставен с изваден пълнител върху масичка до един от мониторите. Подобен пистолет представляваше миниатюрно автоматично оръжие, способно да възпроизведе до двайсет изстрела.

Възползвайки се от шума, вдиган от Кайла, той пропълзя до следващия коридор. Бъртън не беше напуснал мястото на засадата.

Е, помисли си тя, крайно време е да разберем дали уроците по йога са имали смисъл.

Това беше последният й шанс. Ако Андре я забележеше, беше мъртва. Но от друга страна, той така или иначе имаше намерение да я убие.

Но след като я накараше да крещи още малко.

Започна да се мята неистово, докато падна на земята. Погледна към екрана и видя, че Бъртън не се бе помръднал. Прехвърли закопчаните си с белезници ръце под ханша, после през бедрата и глезените.

Кръвта й помагаше, защото хлъзгавината облекчаваше движенията.

Когато приключи, беше плувнала в пот, гърдите й се повдигаха тежко и имаше чувството, че е напрегнала всеки мускул в тялото си. Беше все още с вързани ръце, но поне не бяха зад гърба й.

Отлепи тиксото достатъчно, за да може да диша по-леко, после се хвърли към пистолета, оставен от Бъртън. Раменете я боляха, сърцето й биеше до пръсване.

Погледна към екрана.

Андре все още не беше помръднал.

Успя да се изправи на колене и сграбчи пистолета. Не беше толкова тежък, колкото изглеждаше, но очакваше да има силен откат. Знаеше достатъчно, за да разпознае безопасното оръжие. Това не беше такова. Много внимателно го сложи на пода до себе си. Без да откъсва очи от монитора, започна да разкъсва с нокти тиксото, опасващо глезените й. Този път лепкавата кръв работеше против нея. Сантиметър по сантиметър успя да освободи краката си.

Веднага след това надникна към коридора.

Ранд се усмихваше като пират. С едната си ръка правеше жестове, с които я призоваваше да се отдръпне от мястото, където би могла да попадне в обсега на стрелбата, която неминуемо щеше да последва, в случай че Бъртън се върнеше в стаята.

Отново погледна към екрана.

Беше празен.