Елизабет Лоуел
Невинна като грях (49)

49.

Молът „Чандлър“

Неделя, 11,31 ч.

— Има някакво движение в кореспондентската сметка — съобщи Кайла. — Тъй като по договор съм административен изпълнител, би трябвало да зная повече за онова, което се случва.

— Двамата с Андре обсъдихме подробно този въпрос — увери я Фоли. — Използва парите от сметката, за да направи дългосрочно вложение в някакъв петролен… — Той млъкна и погледна към Ранд.

Другият потропваше с пръсти по масата и си тананикаше нещо неразбираемо.

— Виж — равно каза Фоли. — Ако искаш да разбереш нещо повече, отърви се от своя влюбен глупак.

— Ти беше този, който предложи да се срещнем след няколко часа.

Мъжът стисна зъби и тръшна лаптопа си върху масата.

Ранд отвори очи колкото да види какво има в калъфа. Нищо опасно, само компютърът. Въпреки това не се успокои. Да се скрие нож беше много лесно.

По дяволите, стига да има достатъчен стимул, дори малоумник би могъл да го направи. Вилица с по-дълги зъбци би свършила чудесна работа.

— Единственото, което искам от теб, е достъп до сметката — заяви Фоли. — Трябва да се извършат някои трансакции, но не бих могъл да го направя чрез външен портал. Предполагам, че това е малко отклонение от протокола.

Защото така и не си направи труда да се научиш как става това, тъпанар такъв — ядно си помисли Кайла. — Винаги разполагаше с едно от „момичетата“, което да го направи вместо теб.

И каза с усмивка:

— Няма проблем. Ще ти го осигуря.

— Именно заради това толкова разчитам на теб — ухили се Фоли, докато отваряше електронната страница на банката. Или поне се опитваше. Но едва се въздържаше да не стовари свитата си в юмрук длан върху клавиатурата. — Мога да проследя активността на сметката, но когато се опитам да извърша някаква операция, ми излиза надпис, че нямам правомощия.

— А пък аз изобщо нямам външен достъп до банковата информация — отвърна му тя и наклони глава на една страна. — Може би файлът, който отваряш, е само за четене. Или пък трябва да имаш специален достъп, за да извършваш операции в извънработно време.

— Това не ме устройва. Едно от изискванията на Андре е да разполага с парите си двайсет и четири часа, седем дни в седмицата. Наложи се да му го обещая. Той прави бизнес с целия свят през цялото време.

Устните й се свиха в тънка черта.

А имаш ли представа с какви точно гадории се занимава?

— Виждаш ли това? — продължи Фоли, като обърна монитора към нея. — Мога да получавам информация за баланса, но нямам възможност да прехвърлям суми от едната сметка в другата, независимо дали съм в банката или извън нея.

Ранд наблюдаваше младата жена с присвити очи. Тя стоеше неподвижна, но забеляза, че кожата й бе настръхнала. В ресторанта имаше климатик, но това не се дължеше на хладния въздух.

Суровата й усмивка вдигна нивото на адреналин в кръвта му.

— Нека опитам нещо — каза Кайла.

Взе лаптопа и се загледа в екрана.

— Уау, това е страхотно. Нещо като да притежаваш собствен банков клон.

Внесените от Бъртън пари бяха изписани в таблици отдясно, отляво и по средата. Сто осемдесет и два милиона — и редовете продължаваха да се множат.

Мили боже. Войната беше скъпо удоволствие.

— Доколкото мога да преценя, клиентът ни е бил доста зает — отбеляза меко тя.

Фоли хвърли поглед към приятеля й, но идиотът продължаваше да се полюлява и припява на мелодията, която само той чуваше. Дори не направи опит да надникне към изписаните върху екрана данни.

— Дотук всичко ми е ясно — отбеляза той, — но не мога да извърша никакви трансакции по сметката.

Кайла нагласи пръсти върху клавишите и изписа нещо. Намръщи се и се загледа в монитора. И отново настръхна, когато простата, красива, невероятна истина стигна до съзнанието й.

Бъртън вече не контролира капиталите си.

Нито пък Фоли.

Контролирам ги аз.

Толкова бе бързала да открие кореспондентската сметка, че лично бе избрала паролата. Бе имала намерение да я каже на Бъртън по време на конкурса по рисуване, но просто бе забравила.

Откритието, че клиентът й я изнудва, я бе разсеяло.

— Знам в какво се състои проблемът ти — каза накрая. — Порталът не е направен за достъп до кореспондентски сметки, а само за информация за частните банкери и за депозити.

— Искаш да кажеш, че бизнес проектът няма как да бъде осъществен? — уплашено я попита той.

— Не и докато основната система не бъде включена в мрежата — предпазливо отвърна Кайла. — Дори управителят на банката не би могъл да прехвърли пари от тази сметка до девет часа в понеделник сутринта. — Поне се надявам да е така.

Фоли изруга под носа си.

— С удоволствие ще се погрижа за всичко в началото на следващата работна седмица — предложи тя.

Той рязко поклати глава.

— Не. Инструкциите на Андре за трансакцията са изключително категорични. Значи в девет часа в понеделник?

— И нито минута по-рано. Така или иначе, дори да прехвърлите сумите още сега, ще бъдат преведени в сметката най-рано тогава. Така че клиентът няма да изгуби нищо от лихвите. А при такива пари те не са без значение.

Ранд започна да припява „Диаманти и ръжда“.

Кайла го срита под масата.

— Ти каза, че порталът е само един от проблемите — намръщи се срещу нея Фоли. — Какви са другите?

— Не разполагаш с паролата. Без нея не би могъл да предприемеш нищо.

Той повдигна рамене.

— Бъртън ще ми я даде.

— И той я няма.

Ранд застина на мястото си.

Банкерът отвори уста, затвори я и зяпна отново.

— Какво?

— Всички толкова бързаха да разкрият тази сметка, че нямах време да се свържа с него, за да го попитам каква парола избира, затова я измислих сама. Така че никой друг, освен мен, не би могъл да тегли пари от тази сметка.

— Исусе Христе — задъхано изрече в слушалката Фароу. — Защо не ни е казала?

На Фоли му бяха необходими няколко минути, за да смели думите й. Когато най-сетне осъзна значението им, изрече през зъби:

— Каква е паролата?

Ранд се стегна едва доловимо, готов да скочи върху Стийв, в случай че той се поддадеше на насилието, което вибрираше в гласа му. По-скоро би го пребил от бой, отколкото да слуша още цяла вечност въображаема музика.

— Само че не я знам — отвърна Кайла.

Опита се да не реагира на думите й.

Фароу каза с въздишка:

— Бяхме толкова близо, а се оказахме твърде далече.

— Как така не я знаеш? — попита Фоли.

Тя се прозя и погали с крак глезена на приятеля си.

— Използвам толкова пароли, че ми се налага да ги записвам в малък черен бележник.

— И къде е той? — настойчиво я погледна банкерът.

— В тоалетната ми чантичка в апартамента на Джери.