Елизабет Лоуел
Невинна като грях (44)

44.

Гуадалупе

Неделя, 9,15 ч.

Кайла се взираше в мобилния телефон в скута си. Бе престанал да звъни.

Фоли не й беше оставил съобщение.

Хам затвори своя апарат и той отчетливо изпиука.

— Микробусът на Аризонския клуб за стрелба е все още пред вратата на Габриел.

Ранд кимна и се заслуша в гласа на Фароу в собствения си телефон. Без да отмества поглед от бледото лице на Кайла, той задаваше въпроси, изслушваше отговорите и поставяше своите изисквания. Едва след като се увери, че всичко ще бъде както трябва, прекъсна връзката.

— Фоли ще ти се обади отново — каза й той. — Бъртън вече е наредил на Габриел да приключи с теб. Сега сме изправени пред два избора: да се спотайваме или да използваме възможността да го извадим от играта.

И да се молим той да не извади от играта Кайла преди това.

В крайна сметка Ранд предпочиташе да закопчае тази гадна змия, вместо да я преследва по улиците на града. Просто не искаше да използва Кайла като примамка. Но колкото и да се бе опитвал да протестира, Фароу не се бе съгласил. Ако Ранд се бе разкрил пред Бъртън като човека, който би могъл да го идентифицира като търговец на оръжия в Африка, Андре щеше да се покрие по-бързо, отколкото „Сейнт Килда“ би могла да реагира.

Но Бъртън беше по дирите на Кайла.

И очакваше да открие именно нея.

Кайла, която в момента мачкаше нервно шапката си. Пръстите й бяха оставили отпечатъци върху восъчната емблема. Беше чула от разговора достатъчно, за да е наясно, че отново трябва да се вживее в ролята на актриса.

А тя мразеше да играе.

— Изборът е изцяло твой — увери я Ранд. — Казвам го напълно сериозно. Ако не искаш да говориш с Фоли, просто откажи. И край с въпроса.

Мобилният й телефон иззвъня отново.

Той зачака.

Кайла се позова на инстинкта си. Да приема разговора или не?

Звънът се повтори.

Взе апарата, но не го отвори.

— Ако все пак решиш да говориш с него, включи високоговорителя — тихо нареди Ранд.

Тя мълчаливо натисна бутона за отказ.

— Хам, закарай ни до мола, който забелязахме, докато се движихме по магистралата.

— До „Чандлър“?

Телефонът й звънна отново.

— Той ли е най-близкият? — попита я Ранд.

— Да. Някакви други инструкции, преди да приема разговора?

— Опитай да се правиш на недостъпна, преди да го примамиш в закусвалнята на „Чандлър“. И не му казвай нищо за мен. — После се обърна към Хам: — Карай!

Тя отговори. Колата се отдалечаваше от къщата на Габриел.

— Ало? — каза стегнато.

— Здрасти, Кайла. Стийв се обажда. Как върви неделният ден? — разнесе се веселият, ясен глас на Фоли. Напомняше за търговец, занимаващ се с разносна търговия.

— Страхотно — отвърна тя, — но в момента нарушавам един от принципите си, като карам с деветдесет километра в час и в същото време разговарям по телефона. Какво има?

Ранд вдигна палец в знак на одобрение.

— Ами виж сега — подхвана Фоли. — Неприятно ми е да те притеснявам през почивните дни, но наистина възникна нещо. Налага се да те видя. Бихме ли могли да се срещнем в ранчото ти?

Двамата мъже в колата едновременно поклатиха глави. Тя изви очи към тавана, но все пак кимна в знак на съгласие.

— Днес наистина съм много заета. Не бихме ли могли да решим проблема по телефона?

— Съжалявам — отвърна той с тон, в който нямаше и капка съжаление. — Въпросът трябва да се обсъди на четири очи. Нали затова са частните банкери?

— О, по дяволите! — изруга Кайла достатъчно силно, за да бъде чута от другата страна на линията. — Точно в момента… съм наистина заета. Обикновено през почивните дни се отдавам на личния си живот.

— Дори с цената на кариерата си?

Заплахата в гласа му би я притеснила, ако вече не бе сложила кръст на кариерата си.

— Значи е нещо, свързано с банката?

— А за какво друго прекият ти шеф би ти звънил в толкова неподходящо време с абсурдни заповеди?

И друг път си ми давал абсурдни заповеди, копеле, но си променял мнението си минути след това.

Но на глас каза само:

— Слушам те. Какво е толкова спешно?

Ранд направи жест с двете си ръце, с което искаше да й каже да действа направо.

— Надявам се, не е свързано със сметката на Бъртън — подхвърли тя.

Гласът й беше толкова сладникав, че той не успя да сподави усмивката си. Защото в погледа й нямаше нищо сладникаво. Те искаха задника на Фоли на тепсия.

— Всъщност точно за това става въпрос — отвърна мъжът. Говореше неуверено — като актьор, чиито реплики бяха променени в последния момент.

— Точно от това се опасявах — каза Кайла меко. — Снощи ми се наложи неочаквано да напусна благотворителната вечер. Надявам се, че Андре и Елена не са се разстроили от това.

— Какво стана? — попита Фоли. — Много се притеснихме за теб.

На Ранд му се прииска да се изплюе на пода.

Ако се съдеше по изражението й, на нея също.

— Ами, как да ти кажа, бях малко уплашена. Някакъв непознат мъж ми налетя в градината на Бъртън.

— Ооо! — прочисти гърлото си той. — Но това е ужасно. Добре ли си?

— Да, добре съм. Друг човек се озова на точното място в подходящия момент и духна под опашката на нападателя.

Ранд едва не се разсмя на глас.

— Въпреки всичко бях прекалено потисната, за да остана — продължи Кайла. — Прекарах нощта у една приятелка в Джилбърт.

— Колега от банката?

— Не. Не я познаваш.

— Сега към ранчото ли пътуваш? — продължаваше да пита той. — Зная, че имаш да вземаш още някои неща оттам.

Мъжът до нея поклати глава.

— Не. В момента изпълнявам някои поръчки.

— Аха. Е, може да намина към ранчото по-късно, когато ще си си у дома, за да ти помогна с каквото мога. Неприятно ми е да си те представям сама, особено след онова, което ти се е случило. Горкичката! Толкова съжалявам.

Кайла вдигна среден пръст към слушалката, но гласът й бе съвсем спокоен, когато каза:

— Изчакай секунда. — Покри с длан говорителя, обърна се към Ранд и попита меко: — Сигурен ли си, че не го искаш в ранчото? Бихме могли да устроим добър прием и на него, и на съдружниците му.

Усмивката й беше сурова и в нея имаше нещо хищническо. Очевидно й допадаше мисълта да улови в капан онези, които й бяха устроили засада.

Джипът вече се носеше по асфалтова настилка. Хам бе свърнал към магистралата и бързо се отдалечаваше от Гуадалупе.

Най-сетне Ранд поклати глава.

— Прекалено е открито и има много места, откъдето биха могли да те прострелят със снайпер.

Кайла отмести ръка от говорителя.

— О, по дяволите, всеки момент ще навляза в район, където мобилните телефони нямат обхват. Ще ти позвъня отново при първа възможност.

— А с кого говореше досега?

— На себе си, както винаги. Не мога да се отърва от този навик.

— Живееш сама от прекалено дълго време, скъпа. Защо не…

Тя прекъсна връзката и се обърна към Ранд:

— Защо да не се обадим на полицията и да не им устроим капан в ранчото?

— Фароу се опитва да направи нещо по въпроса, но представяш ли си какъв скандал би предизвикало, ако някой позвъни в областното полицейско управление на Марикопа сега? — попита Ранд и продължи с преправен глас: — О, шерифе, един много богат гражданин, който по случайност е международен трафикант на оръжие и пере огромни суми пари, се опитва да ме убие. За целта използва услугите на известен банкер и индианец от племето яки, който с грозните си приятелчета незаконно изнася от страната автоматични оръжия.

— Но „Сейнт Килда“… — започна тя.

— Работи за чужда страна в сивата зона на закона. Освен това нападението срещу теб снощи така и не е било съобщено. Опитай се да го обясниш.

— Гадост. Чувствам се като Линда Хамилтън от „Терминатор 2“.

— Свиквай. Първите данни за политическата дейност на Бъртън току-що бяха получени от разследващата група на „Сейнт Килда“. Само за последната година са дали повече от милиард и седемстотин милиона долара, като половината са отишли за местни политици, а останалите — за държавни кандидати. При това става въпрос за парите, които сме успели да проследим до този момент. Кой знае колко са похарчили за избирането на местния шериф? Такива суми са в състояние да купят не само локални, но и федерални служители.

— И до всичко това са успели да се доберат само за едно денонощие? — с недоверие попита Кайла.

— Както интернет, така и служителите на организацията никога не спят. Но това не е кой знае каква работа. Участието на законните политически сили в сенчестия бизнес е обществена тайна.

— Значи не можем да очакваме никаква помощ от властите?

— Всъщност те биха направили всичко по силите си, за да ни помогнат. Но не и преди да се сдобием със солидни доказателства срещу Бъртън. При това достатъчно. Ако не успеем, ще можем да се надяваме единствено на добрия Мартин, чието предаване ще разтърси политическия свят дотолкова, че политиците ще потърсят закрила от полицаите.

Кайла се засмя.

— Е, това би допаднало на Мартин.

— Значи си успяла да го опознаеш. Както и да е, в момента не можем да разчитаме на помощ отвън. Ако не друго, сега са почивни дни. Ченгетата, които имат достатъчно кураж да се спуснат след Бъртън, са се отдали на голфа.

— А защо „Сейнт Килда“ да не свърши цялата работа? — попита Хам.

— Ако се хвърлим в открита схватка, бившата съдийка Грейс Силва Фароу ще закуси утре с топките ни.

Жената изкриви лице в гримаса.

— Все пак бих предпочела чийзбургер в мола. Но благодаря все пак.

— Стой поне на един щанд разстояние от прозорците — нареди Ранд. — Всеки, който разполага със снайпер, е настроен да убива. Последното нещо, от което имаме нужда, е да те видим в болницата, охранявана от полицаи.

— Ами ако Фоли откаже да играе по моите правила? — попита тя.

— Тогава му кажи, че си прекалено заета и ще се срещнеш с него отново в понеделник.

— Той би могъл да ме застреля намясто. Тогава никога няма да разберем какво са кроили с Андре.

— В такъв случай ще ни се наложи да забравим Бъртън и да се примирим. Но никога не бих ти позволил да се срещнеш с Фоли на място, над което нямам контрол.

— Бих поела този риск.

— Но аз не. А сега му се обади.

— Но…

— Позвъни му — прекъсна я Ранд. — Или ще го посетя лично и ще сритам задника му, както му се полага.

Кайла го изгледа продължително. След като бяха обръснали брадата му, трябваше да изглежда по-вежлив и по-цивилизован.

Нищо подобно не беше станало.

Затова взе мобилния си телефон и набра номера на Стийв Фоли.