Елизабет Лоуел
Невинна като грях (32)

32.

Ройъл Палмс

Събота, 21,35 ч.

— И тогава Стийв Фоли — разказваше Кайла на Грейс — ми каза да открия кореспондентска сметка в банка отвъд океана, в която да депозирам чека на Бъртън, докато той се посъветва как трябва да действаме по-нататък.

— Ти направи ли го? — попита съдийката.

— Да.

— Кога?

— В петък.

— И какво каза управителният съвет на банката? — включи се в разговора Фароу.

— Не съм се чувала с Фоли оттогава. Изобщо не мога да се свържа с него. — Изражението й подсказваше, че е уплашена.

И много ядосана.

— Колко време обикновено е нужно на мистър Фоли да се свърже с управителния съвет? — поинтересува се Грейс.

— Само едно телефонно обаждане. Или най-много две. Той е златното момче на банката — обясни Кайла.

Другата жена кимна, отпи глътка лимонада и каза:

— Разкажи ми нещо повече за тази кореспондентска сметка. С какво се отличава от обичайната?

Ранд предъвкваше парче от студените мезета и слушаше. Грейс някога бе била федерален съдия. Знаеше как трябва да стигне до същността на проблема, но би могла да го направи и без да предизвика угризения, ако харесваше човека срещу себе си.

До този момент се бе държала изключително приятелски с Кайла.

Не можеше да прецени дали това е добро или лошо. Знаеше само, че я бе предупредил. След това изборът щеше да бъде единствено неин. Тя беше разумна жена.

А дланите му неистово искаха да усетят допира до кожата й.

— Не съм експерт в тази област — бавно отговори Кайла. — Моята специалност е местното, а не международното банково дело.

Грейс чакаше.

— Обичайната практика е кореспондентските сметки да се уреждат между двете банки. Някой от шестия етаж ме е въвлякъл в тази процедура.

— Защо шефът ти те е помолил да се заемеш с нещо, което е извън компетентността ти? — попита Фароу.

— Стийв ми обясни, че използването на такава кореспондентска сметка ще позиционира нашата банка на съвсем друго ниво. И крайният ефект би бил прехвърлянето на отговорността за проучването на произхода на парите на ответната институция. С други думи, ние щяхме да осребрим чека на Бъртън, но от друга страна… — Гласът й постепенно заглъхна.

— Ще разполагате със защитен механизъм, в случай че федералните власти се поинтересуват? — подхвърли Грейс.

— Поне така го разбрах — съгласи се Кайла. — Но аз съм само незначителен банкер в света на огромните суми. Това, което виждам, може да не е това, което си мисля, че виждам.

— А според мен си била напълно наясно какво става — отбеляза съдийката.

— Както и да е. Сметката работеше. При това доста добре, ако ме питате.

— В смисъл? — отново се обади Фароу.

Тънките пръсти на Кайла се свиха в юмрук около сребърния долар.

— Когато я проверих вчера, сумата се бе увеличила почти двойно, след като бях депозирала първия чек.

Грейс и Фароу си размениха многозначителни погледи.

— За какви пари става въпрос? — попита жената.

Другата се поколеба, после разтвори дланта си. Сребърната монета заблестя.

— Не съм сигурна дали имам право да ви давам такава специфична информация.

Грейс се разсмя.

— Какво ще кажеш, ако ние споменем сумата? — попита Фароу.

— Моля? — объркано го изгледа Кайла.

Той се приближи до малка масичка, върху която бе поставен стар факс. Порови се из листовете, докато намери каквото му беше необходимо.

— Според нашите източници, Бъртън е превел две различни суми в твоята банка. Парите са дошли от остров Аруба. Окончателната сума е малко по-малка от четиридесет и два милиона щатски долара.

Кайла преглътна с усилие, след това кимна.

— Май напразно похарчихте сребърния си долар. Изглежда, нямате нужда от мен.

— Тези пари още ли са депозирани във вашата банка? — попита Грейс.

— Поне бяха, когато проверих за последен път.

— Очакват ли се скоро нови преводи?

Младата жена се поколеба, после въздъхна.

— Да. Бъртън каза, че е направил и други.

— Кога се проведе този разговор? — продължи Грейс.

— По-рано тази вечер, точно преди да… — Гласът й пресекна при спомена за мъжа в мрака, градината и проблясващото острие на ножа.

— Точно преди да се опитат да те отстранят от сцената — завърши вместо нея съдийката.

— Точно преди да се опитат да я убият — измърмори Ранд.

— Нейната версия ми допадна повече — отбеляза Кайла.

— Думите не променят смисъла — подхвърли Фароу.

Тя издаде лек звук, който напомняше смях.

Джо се надвеси над дивана, на който беше седнала Грейс, и попита:

— Кой служител е отговорен за откриването на въпросната сметка?

Кайла затвори очи. Когато ги отвори отново, забеляза, че той се е вторачил в нея и в погледа му имаше съчувствие.

— Аз — отвърна със слаб глас. — Моят подпис е под договора. Всичко е против мен. О, господи, толкова съм загазила.

Фароу погледна жена си. Двамата се обърнаха към далечния ъгъл на стаята, където много дискретно поставена камера записваше случващото се.

Факсът забръмча и изплю няколко листа хартия.

Той ги прегледа набързо, после кимна на Грейс. След това се обърна към Кайла.

— Ако беше изчезнала тази вечер, както се очакваше, щеше да бъдеш обвинена в пране на пари, когато въпросната сметка бъде подложена на одит.

— Само че ти не изчезна — обади се жена му. — Не хвана първия полет към Еквадор или Уругвай. Все още си тук и си жива. Ако ни позволиш, ще направим така, че и твоята гледна точна по случая да бъде изслушана.

— Бих могла да се кача на стол и да изпея няколко арии за съдебните заседатели — с горчивина каза Кайла, — но това не би променило факта, че става въпрос за моята дума срещу тази на златното момче на банката. Познайте кой ще бъде губещият в този сценарий?

— Ти се оказа прав, Ранд — заяви Фароу. — Тя не е толкова невинна, колкото изглежда. И слава богу, че е така.

— Това означава ли, че е в твоя списък за най-малко вероятен заподозрян? — попита Ранд.

— В неговия какво?

— В списъка ми. Трябваше да решим дали си жертвеният агнец или корумпираният банкер, който получава дивиденти от прането на милиони долари мръсни пари.

Тя местеше поглед от единия мъж към другия.

— През цялото време бях против — обясни Ранд, — защото познавах Сибиреца… тоест Бъртън. Жена като теб не би отишла доброволно в леглото му.

— Онова, което ни разказа, напълно съвпадаше с всичко, което вече знаехме за него — каза Грейс.

— Поведението ти е безупречно — продължи Фароу. — Няма много млади момичета… или момчета, ако говорим за определени случаи, които биха се държали по такъв начин след случилото се през последните четиридесет и осем часа.

Кайла повдигна вежди.

И зачака.

Грейс се усмихна.

Фароу измърмори нещо под носа си. После срещна студения поглед на Кайла.

— Нужна си ни, за да проникнем в тази каша и да се доберем до Бъртън.

Тя подхвърли сребърния долар.

— И това, предполагам, покрива цената на сътрудничеството ми.

— Не, то е само бельото. Ще са ти нужни доспехи, за да оцелееш.

— И колко ще ми струват те?

— Договор със „Сейнт Килда“.

— Предупредих те — погледна я Ранд.

Фароу не му обърна внимание.

— Ще ти осигурим прикритие, работа и заплащане, което ще отговаря на поетия риск. Това е документ, който подписваме с всичките си сътрудници.

— Но ако се съгласиш да работиш за нас — обади се Грейс, — много се съмнявам, че Американската югозападна банка ще те назначи отново.

Кайла се изсмя рязко.

— Така ли мислиш?

— Част от договорката обаче е, че „Сейнт Килда“ трябва да е уверена, че притежаваш законни доказателства за всички претенции, които банката би могла да предяви към теб — заключи Грейс. — Е, изборът е твой.

— Банката е последната ми грижа — отвърна Кайла. — Което не важи за Андре Бъртън. Какво ще кажете за него?

Фароу повдигна елегантно рамене. Жест, който бе забелязала да правят мексиканските бизнесмени по средата на преговорите. На езика на тялото това означаваше „каквото има да става, ще стане“.

Каквото има да става, ще стане.

— Ще направим всичко по силите ни, за да осигурим безопасността ти — увери я Грейс.

— Доколкото го допуска договорът — студено се намеси Ранд.

— Млъкни! — сряза го Фароу. — Кайла не е глупачка. Знае, че е в опасност. — Подаде й листа, който току-що бе получил по факса. — Съгласието на посланика. Ако искаш да работиш за „Сейнт Килда“, ние сме на твое разположение.

— В състояние ли сте да се доберете до Бъртън? — попита тя.

— С твоя помощ бих се обзаложил, че да. Но без теб… — И отново сви рамене.

Кайла погледна Ранд.

Той пъхна ръце в джобовете си и зачака.

— Значи всичко е било замислено още преди да те срещна на празненството — каза му тя. — Трябвало е да ме привлечеш към „Сейнт Килда“, за да ме огледат и да решат дали могат да ми имат доверие.

— Никога не съм те лъгал — отговори той.

— А ако не подпиша?

— Ще те настаним на безопасно място, докато преследваме Бъртън — обясни Фароу.

— Но без мен шансовете ви да се доберете до него рязко намаляват.

Мъжът кимна.

О, какво пък толкова, и без това имам чувството, че никога не съм искала да ставам банкер, помисли си тя. Бързо прочете получения по факса документ, после още веднъж, вече по-внимателно. С по-скоро мрачна усмивка взе химикалката, която й подаваше Фароу.

Още малко, Алиса. Аз слизам към заешката дупка.

Сложи подписа си и му я върна.

— Можеш да запазиш сребърния долар.

— Точно това имах намерение да направя.