Елизабет Лоуел
Невинна като грях (55)

55.

Скотсдейл

Неделя, 12,02 ч.

Грейс почукваше нетърпеливо с нокти върху издрасканото нощно шкафче до широкото легло.

— Разбира се, зная, че са почивни дни — каза рязко в телефонната слушалка. Бе получила толкова информация от разни незначителни чиновници, че накрая й се бе наложило да се свърже с личната секретарка на съдията. — За съжаление престъпниците нямат регламентирано работно време.

От другата страна на линията бе повторено за кой ли път нежеланието да бъде притеснен и бездруго преумореният съдия, при това на рождения му ден.

— Като човек, заемал някога същата длъжност, аз му съчувствам — каза тя. — Но като бивш съдия, не бих имала нищо против да жертвам няколкото минути, които би отнело едно замразяване на сметките на перач на пари. Напротив, бих сметнала това за ползотворно прекарано време.

Затвори очи и изслуша отново отказа, изказан с други, вече не толкова любезни думи. Опиташе ли се да го притисне, само щеше да го ядоса, от което нямаше да има никаква полза по-късно.

Ако изобщо можеше да се говори за „по-късно“ по отношение на Андре Бъртън.

Защо законите работят толкова ефективно против законността?

— Благодаря. Наистина оценявам онова, което направихте — от сърце излъга Грейс. — Ако изникне нещо ново по въпроса, непременно ще ви уведомя.

Затвори телефона и каза с горчивина:

— Само дето не знам как да ви нарека. Джо би се справил. Бива го да лепи подходящи епитети.

С усилие се изправи на крака, придърпа тениската върху наедрелия си корем и се отправи към изработената от долнокачествен материал врата, свързваща неугледните стаи на мотела. Остра миризма на почистващи препарати се носеше във въздуха на цялата сграда, но из апартамент 203, резервиран на нейно име, се усещаше тежкият аромат на цигари, маскиран с евтин парфюм, което още повече дразнеше обонянието й.

Аризона. Последното убежище за пушачите и търговците на оръжие, помисли си с гримаса.

Огледа се наоколо. Празнота. Беше преустроено, заредено с чисти кърпи и чаршафи и старателно почистено с прахосмукачка, но все пак си оставаше занемарена мотелска стая, населявана години наред от страстни пушачи.

— Джо? — провикна се тя.

Отговор не последва.

Лейн беше в съседната стая, забил нос в учебника си. Тя затвори вратата след себе си, прекоси помещението и се насочи към другата вътрешна врата. И веднага се озова лице в лице с Фароу. Той обви ръце около врата й и я целуна страстно.

— Надявам се, не си замислил някакво любовно приключение — каза Грейс, притискайки корема си към него, — защото евтините мотели и мазните бюрократи не са в състояние да ме предразположат.

— Ла, ла, ла — затананика Лейн. — Нищо не чувам… Ла, ла, ла… абсолютно нищо…

— Значи никакъв успех със запора? — осведоми се Фароу.

— Нямах представа, че рожденият ден на съдията е църковен празник — рязко отвърна тя.

— Само за мазните бюрократи. — Погали корема й и усети движението на бебето. — Ела. Ранд и Кайла току-що пристигнаха.

— А обядът? — попита Лейн, без да вдига поглед.

— Дадох ти последните бонбони — възрази баща му.

— Изядох ги.

— Е, тогава ще оцелееш още няколко минути.

Фароу поведе Грейс през отворената врата към третата стая. Опънатите завеси увеличаваха допълнително тъмнината. Официално това помещение не беше наето. Бяха дали петдесет долара на рецепциониста и му бяха обещали още два пъти по толкова, ако им го даде.

Никой не заговори, преди Фароу да затвори вратата и да я заключи.

— Федералните не ви ли проследиха? — обърна се той към Ранд.

— Ако са го направили, не съм ги забелязал.

— В такъв случай не са.

— Много добре. — Грейс отиде до един стол, настани се тромаво върху него и въздъхна. — Оставихме снимачния екип в задния двор, за да държат под око евентуалните ви преследвачи. — Тя протегна крака върху изгорената от цигари масичка за кафе. — А сега ми обяснете отново защо трябваше да наемаме тези стаи.

— Това е най-евтиният начин да объркаме федералните — отвърна съпругът й. След това събу обувките си, седна на пода и започна да разтрива стъпалата си. — Видели са ви да влизате в стая двеста и трета, така че най-вероятно ще устроят целодневно наблюдение върху нея. Междувременно ние ще създадем известна суматоха около номер двеста и седем, за да не се усетят. Поне така се надявам.

— Надеждата е хубаво нещо — прозя се жена му. — Това е единственото, което ме възпира да не сграбча някои хора за топките.

— Мазните бюрократи нямат топки — възрази съпругът й.

— Замълчи. Не ме лишавай от фантазиите ми. — После се обърна към Ранд: — Джо вече ме информира за срещата ви с Фоли. Имаш ли да добавиш нещо?

— В основни линии нещата са същите — отвърна мъжът. — Като изпаднал бедняк Бъртън се опитва да раздвижи тези пари, но докато сметката е защитена от паролата на Кайла, те са под временен запор.

Кайла докосна ръката му и каза:

— Не съвсем. Защитени са от системата за прехвърляне, но ако Стийв се върне в банката, би могъл да промени паролата ми със своя собствена. Ако изобщо се сети.

— А дали би му хрумнало?

— Той е компютърен инвалид, освен това в момента се намира под огромно напрежение. — Тя обърна дланите си нагоре. — Е, би могло да му хрумне или пък да го подсетят надписите на програмата.

— Това никак не е добре — отбеляза Фароу.

— По дяволите — тихо изруга Ранд.

Грейс се опита да се изправи.

— Налага се да се заема лично с този съдия. Трябва да получим разпореждането веднага.

Съпругът й й протегна ръка. Знаеше не по-зле от нея, че вероятността да получат разрешението навреме беше равно на това снегът да устои на жаркото слънце.

— Дали „Сейнт Килда“ ще се разстрои много, ако прехвърля парите на Бъртън в една от собствените си сметки? — попита Кайла.

— Забрави — веднага я сряза Ранд. — Това се нарича кражба и те очакват тежки времена, когато бъде разкрита.

Тя погледна към Фароу, после към Грейс.

— Това ли е официалният отговор на организацията?

— Официално „Сейнт Килда“ никога не е чувала подобно предложение — заяви Фароу и се обърна към съпругата си: — Нали така?

— Какво да съм чула? — автоматично отвърна тя и се намръщи, настанявайки се отново на дивана. — Дори само заради съществуването на план „Б“, колкото и малко вероятно е да прибегнем към прилагането му, ми кажи още нещо за кражбата… Имам предвид прехвърлянето на парите на Бъртън в сметка, до която не би имал достъп.

— Ако аз… хм… който и да пожелае да го направи, ще трябва да отиде в офиса ми.

— Прекалено е опасно — равно възрази Ранд. — Андре вероятно вече е разговарял с всички влиятелни мъже във Финикс.

— Защо пък точно в твоя кабинет? — попита Грейс, без да обръща внимание на думите му.

— Защото нямам външен достъп — обясни Кайла. — Всички операции трябва да бъдат извършени от собствения ми компютър.

— Да предположим, че някой, който разполага с паролата, отиде в офиса ти. Какво следва после?

— Наистина ли можеш да прехвърлиш близо двеста милиона долара в собствена сметка? — учудено попита Фароу.

— Естествено. Нали с това се занимавам по цял ден.

— Колко време ще отнеме? — поинтересува се Грейс.

— Колкото да натисна три клавиша.

— И след това от петдесет години до живот — рязко заяви Ранд.

— Но… — подхвана Кайла.

— Нарича се банков обир — прекъсна я той.

Грейс въздъхна.

— „Сейнт Килда“ понякога действа на ръба на закона, но обикновено можем да разчитаме на легална юридическа защита за делата си.

— Или на липса на свидетели — подметна Фароу.

Жена му не му обърна внимание.

— Между другото, по-голямата част от моята работа е да сведа риска от влизане в затвора до минимум.

Кайла се опита да прецени рационално този риск, но в паметта й отново се върнаха кадрите от филма — трагедии и смърт, които биха могли да бъдат избегнати.

Би трябвало да бъдат избегнати.

— Ще рискувам — заяви накрая.

— Когато е сигурно на сто процента, че ще те хванат, това не може да се нарече риск — изсумтя Ранд.

— Ако от банката се усетят…

— … когато от банката се усетят — поправи я той.

— Добре де. Когато ме хванат — стрелна го с поглед тя. — Не съм глупачка.

— Което не би могла да докажеш с план „Б“.

Кайла се предаде и се обърна към Грейс:

— Банката особено държи на доброто си име в обществото. Ако „Сейнт Килда“ и Светът в един час хвърлят достатъчно мръсотия върху Андре Бъртън, аз бих могла да се превърна в смела, незначителна банкерка, която е предотвратила трагична и незаконна война.

— А ако не успеят да го очернят? — попита Ранд.

— Значи съм заложила прекалено много и съм изгубила — отвърна му, без да го погледне. — Такива неща се случват. Но това е най-почтеният начин да унищожим Андре Бъртън.

— Не.

— Но е много по-добър от твоя план „В“, според който трябва хладнокръвно да го застреляш — отчетливо произнесе тя.

Фароу примигна към приятеля си.

— Какъв е този план?

Ранд не отговори.

— Скъсай договора ми със „Сейнт Килда“ — каза Кайла на Джо. — Ако ме хванат, не искам да повличам никого със себе си.

— Тогава по-добре да скъсаш и моя — заяви Ранд. — Аз съм с нея.

— Не можеш да го направиш — възрази тя.

— Само гледай.

— Ще те гледам до входната врата на банката. След това охраната ще те наблюдава, докато стоиш и чакаш на паркинга. Никой, повтарям, никой, който не разполага с необходимите правомощия, няма да бъде допуснат до отдела. Това е предпазна мярка срещу евентуално изнудване или отвличане.

Ранд издиша дълбоко и се опита да овладее гнева си. Нещата не се нареждаха така, както му се искаше.

Кайла щеше да се изложи на опасност.

И той не би могъл да я спре.

Загледа се в нея продължително, накрая каза:

— Ако нещо се обърка в който и да е момент, ще премина към план „В“.

— Аз ще стоя зад теб — увери го Фароу. — Когато интелектът не върши работа, винаги се намесва грубата сила.