Елизабет Лоуел
Невинна като грях (5)

5.

Манхатън

Четвъртък, 12,15 ч.

Бившият посланик Джеймс Б. Стийл влезе в конферентната зала на петдесет и седмия етаж в сградата на телевизия Ю Би Ес, сякаш беше неин собственик. Беше закъснял с петнайсет минути, но не се извини. За тази среща носеше много повече информация от останалите петима, които бе накарал да чакат.

— Добър ден — обърна се към всички и в същото време сякаш към никого.

Насочи електрическата инвалидна количка към конферентната маса от розово дърво. Огромен кожен фотьойл препречваше пътя му.

— Опа! Добре, веднага ще го махна — бързо се отзова Тед Мартин.

Програмният продуцент бе бил основният му контакт през последните два месеца на проучване и договаряне. Докато Мартин отместваше със скърцане стола, Стийл се придвижи напред. Мястото му беше точно срещу това на най-важния мъж в стаята — Хауърд Просър, изпълнителния продуцент на Светът в един час.

Поздрави Просър и кимна към най-известното лице около масата — Брент Томас. Тъй като беше най-привлекателният сред военните кореспонденти, той лесно печелеше телевизионната аудитория към темите си. Стийл можеше да му предложи още хора. Вярно, не бяха красиви като Томас, който беше един от най-активните репортери в ефира. И най-амбициозният. В интерес на плановете му беше и това, че бе точно толкова умен, колкото и добър оператор.

— Деб Каръл е основният ни разследващ — обяви Мартин, махайки с ръка към жена, която не се бе появявала на нито една от предишните им срещи. — Ще бъде натоварена с отговорността да проверява достоверността на всички материали, преди да бъдат излъчени в ефир.

Стийл кимна.

— С нетърпение очаквам въпросите ви.

Усмивката й подсказваше, че дълбоко се съмнява в думите му.

— Стенли Карсън е нашият корпоративен съветник — съобщи Просър. — Той настоя да присъства на съвещанието.

Веждите на Стийл, почти черни въпреки посребрената му коса, се повдигнаха саркастично.

— Губите си времето, мистър Карсън. Истината е най-сигурната защита срещу клеветата и злословието.

— Предпочитаме да предотвратяваме съдебните дела, вместо после да отстояваме правотата си в тях.

— „Сейнт Килда кънсалтинг“ не изпитват неприязън към конфликтите, били те законни или незаконни — любезно възрази Стийл. — Мистър Томас може да е красавец, но не е от глупавите. Разполага с документирани доказателства за насоките, които много предпазливо му дадохме, и не се съмнявам, че мис Каръл ще се увери в това.

— Изминах хиляди километри с най-ужасните самолети, които някога са кацали на земята — заяви Томас и в обработения му глас прозвучаха едновременно съжаление и ентусиазъм. — И то само за да проследя предишните водачи на бунтовниците, към които ме насочихте. Направих няколко страхотни записа и още по-впечатляващи интервюта. Там се виждат лицата на хора, замесени в трафика на оръжие. Точно затова мистър Просър смята да ни даде цял час за излъчването на материала.

Просър изкриви лице в гримаса.

— Окончателното решение беше да не се излъчват отделни епизоди, били те кратки или по-дълги. Липсват основни подробности, в това число и разговор с нашия човек — мистър Бъртън.

Стийл леко поклати глава.

— Когато разберем със сигурност местонахождението му, ще ви уведомим, така че Томас и операторският му екип да могат да се изправят срещу него. Но не разчитайте, че Андре Бъртън ще ви даде интервю. Не е в стила му.

Просър се засмя.

— Няма проблем. За нашата аудитория мълчанието е израз на признание.

— Я почакайте малко — намеси се Карсън. — Преди да допусна в ефира обвинение срещу човек, който е известен, заможен бизнесмен и американски дипломат, както твърди Томас, са ми необходими доказателства.

Стийл вече знаеше за дипломатическия имунитет на Бъртън, но нямаше представа, че това е известно и на останалите. Извърна поглед към Томас.

— Чудесна работа — каза той. — Ако някога решите да напуснете телевизията, потърсете ме в „Сейнт Килда“.

— Всъщност „Сейнт Килда“ е точно това, за което искахме да поговорим днес — припряно се намеси Просър. — Ние сме малко… хм… обезпокоени относно някои аспекти на вашата организация…

— Или по-точно как ужасната ви международна репутация би могла да ни се отрази негативно — отсече Карсън. — Съществуват няколко доклада, разпространени из европейската преса, че „Сейнт Килда“ представлява част на армия, която винаги е в услуга на онези, които предлагат най-много пари. Нашата телевизия не може да си позволи сътрудничество с корумпирани хора. Категорично. Решението идва от шейсет и първия етаж.

Стийл изгледа разследващата журналистка, която в този момент разглеждаше лакираните си нокти с особен интерес.

— Значи сте чели Фигаро — каза й на френски.

Изненадана, тя постави отбранително ръце върху папката пред себе си.

— Предполагам, дори сте донесли статията — превключи на английски той.

След момент на колебание жената разтвори книжата и отвърна:

— Става въпрос за един от най-престижните европейски вестници, а не за някакъв парцал.

— Подайте ми изрезката — нареди Стийл. — Всички ще се уверят, че целта е единствено да се дискредитира „Сейнт Килда“.

Тя извади лист хартия и го протегна към Просър. Той го погледна и каза:

— Не говоря френски.

— Същността е във втората половина — поясни Стийл, вземайки статията от ръката му. — Използвайки известни печатни похвати, този жълт вестникар е успял да вмъкне в написаното цяла тирада. Ако желаете, можете да ме поправяте в превода, мис Каръл.

Тя измъкна другото копие от папката и се зачете в него, докато мъжът превеждаше.

„Базираната в Америка изнудваческа охранителна организация «Сейнт Килда», известна с това, че насилствено събира такси от частни клиенти по цял свят, разширява дейността си в Централна Африка, алармират добре осведомени източници. Съобщава се, че групата, работеща официално в областта на издирването и сигурността, поддържа съмнителни връзки с няколко френски търговски фирми и кръгове на френско влияние в Африка. В тях имат участие различни държави от двете страни на екватора. Не е известно дали усилията на «Сейнт Килда» са одобрени и спонсорирани от американски интереси, или дори от самото правителство, но няколко международни наблюдатели са натоварени с разследване на дейността им.“

Стийл погледна към журналистката и зачака.

— Преводът беше коректен — съобщи тя, леко изненадана.

— Тази статия не ми беше представена така — заяви Карсън. — Вестникът може и да е авторитетен, но публикацията е клюкарска, а не разследваща.

Каръл отново се загледа в ноктите си.

— Кореспондентът е много уважаван журналист — продължи Стийл, — въпреки че това определение има различен смисъл на различните места. Той разполага с надеждни източници в областта на френската политика и сигурност, поради което материалите му са винаги изключително интересни. В този смисъл няма никаква основателна причина да напише тази статия, защото в нея няма нищо провокативно. Просто хвърля кал.

Просър се намръщи.

Мартин започна да се успокоява.

Каръл реши, че следващия път трябва да лакира ноктите си в кървавочервено.

— Атаката срещу „Сейнт Килда“ най-вероятно идва от една от най-големите енергийни компании във Франция. Тя търси петролни кладенци из цяла Африка. В миналото е заплащала проучванията си с оръжия, амуниции, самолети и дори мечове, с какъвто преди много години е била отсечена ръката на Джон Нето…

— Я чакайте малко — прекъсна го Брент Томас. — Значи вие твърдите, че някаква си френска петролна компания дърпа конците — продава оръжие за нефт с едната си ръка, а с другата разхвърля слухове и клевети на известни и влиятелни журналисти?

— Да.

— Това или е лудост, или е най-откачената новина, която съм чувал някога.

— Да кажем, че е и двете.

Карсън се наведе напред.

— Единственото, което ме интересува, е Андре Бъртън. Той е човекът, попаднал в центъра на вниманието на Ю Би Ес. Ще ни даде под съд, ако не му хареса онова, което ще изнесем за него.

— Бъртън е гръбнакът на тази нефтена компания — заяви Стийл. — Ако вие сте международна корпорация, разполагаща с няколко милиарда, и се намирате в преки връзки с управляващите, нямаше да продавате открито оръжия на бунтовниците в замяна на обещания да получите неограничени количества петрол веднага щом дойдат на власт.

Карсън започна да си води бележки.

— Андре Бъртън осигурява сделките на петролната компания — продължи Стийл. — През цялото време е несменяемият посредник. Бунтовническите групировки ще източат огромни количества природен газ от тръбопроводите и ще му го продадат срещу пушки. Там той купува самолети и пилоти. В момента се е превърнал в брокер от международна величина, който, в случай че Нето бъде премахнат, ще контролира милионите барели, които Камгерия е в състояние да добива, и ще ги продава на французите срещу дългогодишна лихва от милиарди долари.

Всички застинаха на местата си.

— Милиарди? — попита Просър.

— Да, сумите, които остават след плащането на рушветите и комисионните. Точно поради тази причина някои доста влиятелни хора в Париж са толкова нещастни. Те не желаят „Сейнт Килда“ да се намесва в революцията, защото това би засегнало интересите им.

— Сигурно бихте могли да докажете това — скептично подхвърли Карсън.

— Съвсем не, господин съветник — отвърна Стийл. — Затова ви съветвам да не включвате нищо от тези факти в програмата си. Подобни обвинения се появяват само в официалните пресконференции и по-късно, но много по-късно — в историческите книги. Но тогава вече нямат значение.

— За мен обаче имат — заяви Карсън.

— И защо? Твърдението ви има за цел да докаже, че Андре Бъртън е — или е бил — международен трафикант на оръжие, или „търговец на смърт“, както го нарече мистър Томас. Репортерът ви вече положи основата на историята. Сега аз ви предлагам концепция за цяло едно предаване.

Стийл се пресегна към чанта, закачена зад инвалидния му стол, и измъкна обемиста папка от кафяв картон. Плъзна я по излъсканата до блясък повърхност на масата. Книжата спряха точно пред Просър.

Изпълнителният продуцент се поколеба, но все пак я разгърна. Вътре имаше компютърни разпечатки на цветни снимки. Коментарите бяха същите като на фотографиите във вестника. На едната беше запечатан едър кавказец в бяло наметало, застанал пред вратата на товарното помещение на самолет, кацнал някъде сред прашна, гола пустош. Той се бе смръщил право срещу обектива.

— Бъртън? — осведоми се Просър.

— Да — отвърна Стийл.

— Деб, само ти си виждала негова снимка. Той ли е? — Протегна листа към следователката, която на свой ред измъкна нещо от друга папка.

— Възможно е — отвърна тя. — Тази не е толкова ясна като другата, с която разполагаме ние.

— Добре, снимката на „Сейнт Килда“ е правена от скривалище близо до прашен терен, където тогава се водеше гражданската война между Кралска република Ухуру, която днес се нарича Нова демокрация на Камгерия. Всъщност оттогава са изминали пет години.

— Ясно, нашата е доста стара — намеси се Мартин. — Вярно е, че не можем да бъдем сигурни, че на нея е Бъртън. По-вероятно е да е истинска, отколкото подправена. Един мой приятел от Лангли разполага с негова снимка. Твърди, че е правена преди пет години, но не успя да ми я изпрати. Възможно е да става въпрос за тази.

Стийл беше наясно с това.

Просър вече разглеждаше другите разпечатки. Всяка една от тях разказваше някаква история — предаването на контрабандни стоки и разтоварването на чували, очевидно пълни с оръжие.

И неочаквано се натъкна на снимка на Бъртън с дълъг снайпер в ръка, съсредоточил поглед в мерника.

— Майко мила! — каза шокиран. — Той като че ли е взел на мушка фотографа.

— Точно така — кимна Стийл. — Забележете все пак, че пръстът му не е на спусъка.

— Въпреки това се радвам, че срещу него не съм застанал аз — на един дъх изрече другият. — Ако успеем да докажем достоверността на тези кадри, от тях би могъл да стане безценен фотомонтаж.

— Просто погледнете последната снимка.

Просър побърза да го направи. Всички около масата, с изключение на Стийл, наскачаха да надзърнат през рамото му.

— Стрелял е няколко секунди по-късно — съобщи Стийл. — Загинал е прекрасен млад мъж.

— По дяволите! — процеди през зъби Просър.

— Фалшифицирането на снимка не е никакъв проблем — отбеляза Карсън. — Спомнете си архива на Централното статистическо бюро.

Стийл се разсмя високо.

— Онова беше зле направен фалшификат. Нито една детективска компания не би се хванала, още по-малко пък уважаващ себе си разследващ журналист.

— Работата е там, че… — понечи да възрази Карсън.

— Да, фотографските изображения биха могли да се обработят, особено днес, в ерата на новите технологии — прекъсна го другият. — Тези, които ви показвам днес, са извадени на компютър. Оригиналите са в личния ми сейф.

— Тогава да поговорим за негативите — предложи Просър. — За разлика от копията, които лесно могат да бъдат манипулирани, тях е трудно да подправиш.

— Ако вашата телевизия се съгласи с условията ми — подхвана Стийл с лекотата на дипломат, какъвто някога наистина бе бил, — ще ви предоставя и негативите. Освен това ще се погрижа да се сдобиете и с интервю с репортера.

— Но вие ни казахте, че е бил убит! — възкликна Просър.

— Казах само, че един човек е бил убит. Този с фотоапарата е все още жив.

Мартин се засмя.

— Добре, кога ще получим материалите?

Стийл погледна мобилния си телефон. Никакви съобщения. Дявол да те вземе, Фароу, толкова ли е трудно да изпълниш простичката молба да ми звъниш от време на време?

— През следващите четиридесет и осем часа. Но преди това трябва да приемете условията ми.

— Никой не се бърка в работата ми — уведоми го Мартин.

— И аз не бих го правил — твърдо отвърна Стийл. — Но когато се стигне дотам да снимате някого от служителите на „Сейнт Килда“, трябва да прикривате лицето му и в определени случаи да променяте гласа му. И това не подлежи на обсъждане.

Просър отново изкриви лице в гримаса.

— Но…

— Никакви уговорки — настоя другият. — Мартин беше наясно с това от самото начало. И преди да решите да прецакате мен или някого от екипа ми, помнете едно: „Сейнт Килда“ може да бъде както добър приятел, така и опасен враг.

Опонентът му изглеждаше раздразнен, но не възрази.

— Вие какво печелите от това?

— Журналистите рядко се интересуват от мотивацията на източниците ни — равно отговори Стийл. — Доносници и така нататък. Единственото, което се изисква от професионалната ви етика, е да приемате информацията ми за достоверна. Това е.

— Ще я проверяваме. — Просър погледна Каръл. — Можете да бъдете сигурен в това.

Другият се усмихна.

— Не се съмнявам.

Просър забарабани с пръсти по масата и потъна в размисъл.

— Това, с което разполагаме в момента, е запис с продължителност десетина минути, може би дори по-малко. Необходимо ни е повече — каза накрая.

— Съратниците на Бъртън започнаха да се изнервят — заяви Стийл. — Възможностите все повече намаляват. Или се съгласявате, или се отказвате. И никакви срещи оттук нататък.

— Добре. Ако получим актуална снимка на Бъртън, направена тук, в Щатите — припряно се намеси Мартин, — материалът ще стане доста по-интересен. В противен случай хората няма да повярват, че филантропът Бъртън някога е бил убиец и трафикант на оръжие.

Стийл въздъхна и се предаде.

— Семейството му организира голямо парти в къщата на Плежър Вели в събота. Нещо като пленер, на който художници ще участват в конкурс. Върши ли ви работа?

— Ако Бъртън лично присъства на пикника, става — отвърна Мартин. — Освен това ни трябва някаква идея как успява да заобиколи банковите закони. Сумите, за които споменахте, не биха могли да се завъртят легално, без да се стигне до съдебно дело.

Бледите очи на Стийл се присвиха. Ако Кайла Шоу се разприказваше, за да спаси собствената си кожа, щеше да предаде шефа си…

— Ще направим каквото можем.

Мартин погледна към Просър.

— Приемаме сделката — съобщи Просър.

— Чудесно! — каза Мартин.