Елизабет Лоуел
Невинна като грях (59)

59.

Финикс

Неделя, 13,31 ч.

Ранд Маккрий погледна часовника си — оставаха още шест минути от предварително определеното време, после вдигна поглед от стъклената входна врата към прозореца на Кайла.

Щорите бяха полуспуснати.

Знак ли беше това?

Навик на жена, която работи сама?

Или пък имаха вграден сензор, реагиращ на слънчевата светлина?

Без да откъсва очи от прозореца, отиде до отдалечения край на сградата, където се намираше централата на банката. Нищо не се промени. Нищо не се виждаше. Никакви сенки не се раздвижиха иззад малките отвори на щорите.

А осветлението все още беше включено.

— Побързай, красавице — измърмори под носа си. — Не разполагаме с много време.

Пет минути да се разпише в регистъра и да отиде до офиса си бяха предостатъчни. А бе казала, че прехвърлянето на парите ще й коства само натискането на няколко клавиша.

Тогава защо, по дяволите, се бави още?

Върна се до колата и отново погледна към прозореца.

Нищо ново.

Само дето по врата му сякаш плъзна цяла колония от мравки. Не се бе чувствал толкова напрегнат, откакто се бе върнал от Камгерия.

Припряно измъкна мобилния си телефон и натисна бутона за бързо избиране.

— Фароу.

— Пред банката съм — заговори Ранд. — Нямаше начин да мина през охраната. Кайла е горе. Отпуснах й пет минути повече, но още не се е върнала.

— Имаш лошо предчувствие?

— Ужасно. Нужни ми са няколко човека, които да покрият изходите, в случай че някой се опита да проникне вътре или да се измъкне.

— Ще видя дали разполагам със свободни хора.

— Ще пробвам да вляза, но тя ми каза, че охранителите са със статут на полицаи.

— Успех.

— Ще ми трябва. Поне ще успея да разбера дали в сградата има още някого. Обади се да ми кажеш колко души можеш да ми изпратиш.

— Души. Звучи зловещо.

— Яки момчета повече ли ти харесва?

— Човешка сила. Грейс би харесала подобно определение.

— Тази, която би трябвало да ти се подчинява.

Фароу се засмя.

— Свиквай. Ти си следващият.

Отново неприятното усещане за мравки по врата му. Ранд прекъсна връзката и се насочи към остъклената врата.

Бяха изминали четири минути.