Елизабет Лоуел
Невинна като грях (72)

72.

Териториален клуб по стрелба на Аризона

Неделя, 14,24 ч.

Кайла заби острия си ток в коляното на пилота. Кожената обувка смекчи удара, но въпреки това мъжът се олюля, изруга и я удари с приклада на автомата достатъчно силно, за да й притъмнее. После вдигна оръжието с намерението да го стовари отново върху нея.

Нечия силна ръка го отблъсна настрана.

— Достатъчно — каза Бъртън. — Тя трябва да е в състояние да говори.

Наведе се, допря рамо до корема й и с лекота я повдигна. Прихвана я с една ръка през бедрото и затича към двойната стъклена врата с такава лекота, сякаш не носеше нещо по-тежко от обикновена пушка.

Главата й се удряше в гърба му, докато се движеха по широкото стълбище към клуба. В първия момент си помисли, че шумът в ушите й се дължи на кръвта, нахлуваща отново в главата й. Миг по-късно си даде сметка, че това е бученето на хеликоптер, който не можеше да види, но чуваше отдалечаващия се грохот на двигателите.

Бъртън отключи широката врата, отвори я с ритник и я вкара вътре, преди да я бе убил случаен изстрел.

Или международен.

Точно това би направил той, ако искаше да я държи настрана от четвърт милиард долара.

Ревът на двигателите вече почти не се чуваше.

— Вземи джипа ми — нареди на пилота. — Убий всички, които са оставили.

Мъжът се втурна към паркинга, като пътьом потупваше джобовете си, за да се увери, че разполага с достатъчно амуниции.

Зад него входната врата се блъсна шумно.