Елизабет Лоуел
Невинна като грях (73)

73.

Териториален клуб по стрелба на Аризона

Неделя, 14,27 ч.

Ранд се движеше плътно покрай прашната стена на пресъхналото корито, докато откри пролука в нея. Измъкна се и запълзя по склона, водещ право към сградата на клуба. Прикри се под дантелената сянка на един храст и огледа терена.

Разпръснатите по целия скат скали бяха хлъзгави и обрасли с лишеи. Цветовете на дивите цветя бяха повехнали.

Лекият бриз беше единственото живо нещо наоколо.

Ранд измъкна единия пистолет от колана си и машинално провери пълнителя. Осем патрона блеснаха на слънчевата светлина. Деветият беше в цевта. Пъхна го обратно и извади другия. Пак толкова. Всичко на всичко осемнайсет изстрела срещу целия арсенал на клуба по стрелба.

Шансът му да спечели от щатската лотария беше много по-голям.

С присвити очи продължаваше да оглежда местността, търсейки по-добро прикритие. След това побягна напред, силно приведен към земята. Спря до една скала, стигаща на височина до рамото му, и се огледа за някакъв признак на живот.

Къде са те, дяволите да ги вземат?

Сигурно са чули, че хеликоптерът се приземява, а после отново се вдига във въздуха. Вероятно са пратили някого след мен.

Или точно в този момент измъчват Кайла с надеждата да измъкнат от нея онова, което им трябва, преди някой да им попречи?

Ледена тръпка премина по тялото му. Внезапно от лявата му страна изсвистя куршум, заби се в скалата и го посипа с отломки и пясък. Успя да се прикрие зад друга и погледна в посоката, от която бе дошъл изстрелът.

Бял мъж с дълга рошава коса изскочи иззад масивна канара и ожесточено започна да блъска автомата си. Обичайно надеждното оръжие на бунтовниците очевидно му създаваше проблеми.

Следващия път го почисти по-добре, мрачно си помисли Ранд.

Това беше урок, който бе усвоил в Африка. Пясъкът поврежда много по-бързо, отколкото влагата.

Излезе от прикритието си и внимателно се прицели. Човекът беше на петдесетина метра на върха на хълма. При тези обстоятелства, стреляйки със съвсем непознат пистолет, най-големият ефект, който би могъл да постигне, бе да уплаши противника. Издиша дълбоко и произведе канонада от изстрели. Куршумите изсвистяха, забивайки се в скалите, недалеч от непознатия.

Внезапно мъжът разпери ръце и се свлече безшумно на земята. Смъртоносното оръжие се изплъзна от пръстите му и издрънча върху камъните.

Ранд чакаше, ослушвайки се.

Нищо не се помръдваше.

Не последваха други изстрели.

Нямаше време да се оглежда, за да осигури безопасността си.

Обзет от желание Рийд да беше с него, за да го прикрива, той хвърли празния пистолет, извади другия и затича на зигзаг по склона. Никой не стреля. Стигна до ранения, който стенеше и се мяташе, целият покрит с прах. Лицето му бе обляно в кръв, която бликаше от оголения му скалп.

По-скоро рикошет, отколкото директен изстрел.

Това е в моя полза.

Ранд пъхна пистолета в колана си, вдигна автомата, внимателно изчисти ударника и огледа местността.

Наоколо нямаше никого.

Мъжът се гърчеше и трескаво говореше нещо на руски. Наведе се над него и притисна цевта към слепоочието му.

— Колко хора има вътре?

Другият отвори очи, отправи му невиждащ поглед, но не каза нито дума.

— Е, колко са?

Руснакът се опита да се отдръпне.

Ранд насочи цевта към слабините му.

— Колко и къде точно се намират в сградата?

Лицето на ранения се обливаше в пот.

— Първият куршум ще ти отнесе топките — каза му спокойно. — После ще се прицеля в коленете ти.

Другият го погледна право в очите и проговори дрезгаво:

— Двама. Бъртън и някакъв червенокос глупак. И момичето.

Ранд прекара ръка по гърба му, установи, че няма друго оръжие, после прегледа джобовете му. Нямаше ключове от кола. Никакви лични документи. За сметка на това намери нещо, завито в списание. Измъкна го, претегли го на ръка и се усмихна.

— Напълно зареден. Благодаря ти.

Руснакът отмести поглед встрани.

Ранд се изправи, прибра пакета в джоба си и вдигна автомата в готовност за стрелба.

— Днес е щастливият ти ден. Ако успееш да се добереш до пътя, може и да се измъкнеш, преди да са довтасали полицаите. А сега се махай от очите ми.

Докато отстъпваше назад, руснакът приседна, после се изправи с усилие и направи няколко крачки по склона. Спря и се наведе напред, сякаш имаше намерение да се хвърли долу.

Ранд се затича нагоре по хълма.

Не прави така, братко. Един мъртъв близнак е напълно достатъчен.

Обърна се точно навреме, за да види как противникът му вади малък пистолет от ботуша си. Измъкна собствения си от колана и стреля съвсем точно. Мъжът се свлече на земята и повече не помръдна.

И преди беше виждал смъртта. Не беше нещо ново, което би могло да го трогне.

Обърна се и затича към клуба.