Елизабет Лоуел
Невинна като грях (17)

17.

Кастило дел Сиело

Събота, 17,35 ч.

Кайла Шоу бе застанала отстрани на басейна и търсеше с поглед в тълпата Стивън Фоли. Той задължително щеше да се появи на най-голямото събитие, устройвано от най-богатия клиент на банката. Със сигурност й беше казал да се успокои, защото ще се погрижи за всичко и нищо не я заплашва.

Със сигурност се превръщаше в параноичка.

Строгите бръчки около устата й съвсем не подхождаха на струящата светлина. Слънцето все още топлеше, но от земята се надигаше хладина, показваща, че лятото все още не бе настъпило. А може би просто нервите и тревогата й крещяха в нея: Махни се оттук! Бягай! Скрий се!

Кайла се загърна по-плътно с черното си ленено сако. Меката копринена блуза блестеше на светлината, както и черните перлени обеци — последният подарък за рожден ден от родителите й. Цялата тръпнеше от напрежение, докато оглеждаше трийсетте художници, мажещи маслени бои върху платната, сякаш животът им зависеше от това.

Фоли не се виждаше никъде.

Какво ще правя?

Въпросът кънтеше в съзнанието й в унисон с ускорения й пулс.

Не мисли за това. Единственото, което ти остава сега, е да се правиш на щастлива, за да не събудиш подозрението на Бъртън.

Ами ако…

Не мисли за това. Не сега.

Но…

Не сега!

— Забавляваш ли се? — разнесе се точно зад гърба й гласът на Андре.

Тя отскочи встрани, стресната от факта, че бе успял да се приближи толкова, без дори да го усети.

Той я сграбчи за ръката и я дръпна от ръба на басейна.

— Нещо си нервна, а?

— Винаги подскачам, когато някой се промъкне до мен. А ти?

— Да съм се промъквал? — Разсмя се, но не разхлаби схватката си. — Мила моя, аз съм повече от сто и двайсет килограмов мъж, вече прехвърлил четиридесетте. Не бих могъл да се промъкна където и да било, дори това да ми струва живота. Сигурна ли си, че не си нервна?

— А трябва ли да бъда? — попита, докато се опитваше да се освободи от ръката му.

— Предполагам, че това е нещо подобно на предсватбена треска. Но от друга страна, ти намекна, че и преди ти се е случвало да минеш по… хм, как беше… „пътеката на наслаждението“.

Кайла стисна зъби, но не отговори нищо.

Бъртън улови брадичката й със силните си пръсти. Много бавно, почти нежно, я принуди да го погледне в очите.

Гняв.

Беше обзета от ярост.

— Наистина ли си толкова невинна? Наистина ли съм те преценил съвсем погрешно? Разбираш как стоят нещата в реалния свят, нали?

— Да — отстъпи назад, за да се освободи тя. — Колкото може по-изгодно.

Мъжът повдигна вежди.

— О, значи смяташ, че не ти е платено достатъчно?

Кайла леко повдигна рамене.

— Знаеш ли, заинтригува ме — каза той.

Потръпна, когато погледът му обходи тялото й от горе до долу толкова осезаемо, сякаш я бе докоснал с ръка. Преднамерено бе избрала непретенциозен ленен панталон и копринена риза, достатъчно изрязана, за да разкрива татуираната на ключицата й роза. Но начинът, по който я гледаше, я накара да се чувства така, сякаш я бе разсъблякъл до оскъдното й бельо и я бе полял със студена вода.

— Втората сума депозирана ли е вече в новата сметка? — осведоми се Бъртън, връщайки се към обичайния си тон.

Искаше й се да въздъхне от облекчение.

— Да.

И тогава прозрението се стовари върху нея, почти издърпвайки почвата под краката й. Не беше разговаряла с никого от семейство Бъртън, откакто бе извършена първата трансакция, а ето че сега Андре знаеше не само, че новата сметка е вече факт, но и че имаше преведена и втора сума.

Желанието й да поговори със Стийв Фоли прие ново, горчиво измерение.

Бъртън или федералните, дяволът или дълбокото синьо море. Направи своя избор, щастливке.

Нито един от тези.

Трябва да има и друга възможност. От мен зависи да я открия.

Много бързо.

— Днес и утре ще има и други трансакции — заяви Бъртън. — На по-големи суми. Огромни, ако трябва да бъдем точни.

Тя си пое дълбоко въздух, после още веднъж и едва след това се насили да го погледне в очите. Когато заговори, гласът й бе спокоен, въпреки паниката, присвиваща стомаха й:

— В тази страна банките са затворени в събота и неделя. Дори не съм сигурна дали федералната телеграфна мрежа работи.

— Да, работи.

Кайла леко потрепери.

— В такъв случай парите ще бъдат преведени, но няма да постъпят в сметката преди понеделник. С други думи, независимо кога си ги внесъл, няма да можеш да оперираш с тях до първия работен ден.

— Колкото може по-рано в понеделник — отсече Бъртън и гласът му изсвистя като камшик.

— Естествено — процеди тя през зъби.

Той отново я изгледа от глава до пети, задържайки погледа си върху очакваните места.

— Казах колкото може по-рано, малката ми. Бъдещето ти е в твоите ръце. Ако искаш да спечелиш повече, трябва и да дадеш повече.

— Винаги правя най-доброто за парите на клиентите си.

— Нямах предвид парите.

Всичко в нея се преобърна.

— А какво мисли съпругата ти за подобна… допълнителна услуга?

— Елена е съвременна жена. Разбира разликата между съпругата и любовницата.

— Точно както и ти между съпруг и жиголо? — отвърна тя, без да се замисли.

За нейна изненада, Бъртън отметна глава и се разсмя.

— Да, наистина ме заинтригува. От доста време никой не го е правил. Зад гаража има малка градинка. След като връчиш наградния чек на най-добросъвестния дилетант, ще отидеш там. Тогава двамата с теб ще обсъдим разликата между жиголо и любовник.

Каза паякът на мухата.

Но този път успя да задържи езика си зад зъбите. Последното нещо, което желаеше в момента, бе да „заинтригува“ Бъртън още повече.