Елизабет Лоуел
Невинна като грях (58)

58.

Финикс

Неделя, 13,25 ч.

— Какво правиш тук? — настойчиво попита Фоли.

Кайла погледна оръжието и си припомни победните трофеи, подредени в стъклена витрина в кабинета му.

Игри, нищо повече. Книжни мишени и празни бирени кутии.

— Отговори!

Внезапно я обзе страх. Дали трябваше да се съпротивлява, или да избяга? Но нямаше как да избяга. Инатът й внезапно се събуди и тя изсумтя:

— Това е моят офис. По-скоро трябва аз да попитам ти какво правиш тук?

— Слушай, кучко… — подхвана той.

— Това е полова дискриминация — прекъсна го, като се стараеше да говори твърдо. — Политиката на банката е категорична по този въпрос.

— Млъкни, или ще те застрелям на място. Е, какво правиш тук?

— Ами… наблюдавам те.

Кокалчетата на пръстите му бавно започнаха да побеляват.

— Ако Андре не държеше да те залови жива…

— Само че той иска точно това — сряза го Кайла. И се надявам, че не е променил решението си, след като „Сейнт Килда“ ме откриха. — Така че не допускай глупави грешки.

— Да те убия съвсем не е глупава грешка. Всички следи по сметката на Бъртън водят към теб. Съвсем сама си на този свят. Бих могъл да те заровя някъде в пустинята и да се престоря, че нищо не знам. Банката и ФБР ще разследват доста време, но после като нищо ще стигнат до извода, че си избягала във Венесуела или в Бразилия.

Кайла предпазливо вдигна треперещите си ръце и заобиколи бюрото, за да застане колкото може по-далече ОТ него.

Близо до прозореца.

— Стой! — нареди Фоли.

Тя се вторачи в черното кръгче, насочено точно между очите й.

И спря.

— Бъртън е лош враг — каза тихо. — Ако ме убиеш, той ще убие теб.

— Има много други неща, които бих могъл да направя, вместо да те убия. И тогава наистина ще пожелаеш да го бях направил. А за онова, за което аз няма да се сетя, ще се сети Бъртън.

Нямаше как да му възрази и премълча.

Ранд, имам нужда от теб.

Ето сега е подходящият момент да приложиш своя план „В“.

Но Ранд се намираше на паркинга, на един живот разстояние от нея.

— Сядай зад бюрото — рязко нареди Фоли. — Дръж ръцете си отгоре.

Кайла се опита да обуздае гнева и страха си. Седна и сложи ръцете си така, че той да може да ги вижда. Очите на Стийв бяха широко отворени, почти диви. Не искаше да го изнервя до състояние, в което би забравил, че му трябва жива.

Но гневът беше много по-поносим от ужаса, който я сковаваше в момента.

Той продължаваше да държи пистолета насочен към нея, когато се приближи до прозореца. Беше му необходим само един бърз поглед.

— А, значи не си успяла да прекараш тъпия си любовник покрай охраната? — Припряно дръпна връвта, за да отвори щорите.

Също както и с компютъра, това не беше нещо, което някога беше правил. Гледката се откри само наполовина.

— Той знае, че съм тук — предупреди го Кайла. — Очаква да сляза при него до няколко минути. Освен това е наясно с фактите, които са ми известни. Всичко свърши, Стийв. Свали пистолета. Имам приятели, които биха могли да ти помогнат. Дори няма да влезеш в затвора. Те искат Бъртън, не теб.

— Ходила си при федералните? Ще убия и двама ви.

— Опитай с мен — и вече си мъртъв. Въпросът е единствено кой ще се добере до теб първи — мъжът на паркинга или хората на Андре.

— Ти не разбираш нищо, нали? — каза Фоли, отдалечавайки се от прозореца. — Андре Бъртън е един от най-влиятелните мъже на планетата. Ти ще бъдеш само поредната размазана муха на предното стъкло на колата му.

— Ти също.

Той погледна оръжието в ръката си и се усмихна.

— Мога да се погрижа за себе си.

— Прострелял си много книжни мишени. Получил си доста трофеи. По някои от тях да има кръв?

Мъжът застина на мястото си.

— А ти си истинска кучка, нали? И сега разиграваш мръсните си номера, а?

— Хората се променят. В живота се случват доста гадории. — И повечето от тях се стовариха върху мен напоследък. Опитай се да издържиш докрай или бягай.

Само че бягството бе невъзможно.

Затова трябваше да извлече максималната изгода от необходимостта да остане и да продължи.

— Влез в сметката на Андре — нареди той, подавайки й бележка с номера, който Бъртън му бе записал. — Трябва да направя някои трансакции.

Много си закъснял, помисли си тя триумфално.

Но направи всичко, което бе поискано.

— Готово.

— Покажи ми.

Завъртя монитора така, че да може да го вижда. Погледът му се насочи към най-долния ред. И очите му се разшириха от изумление.

— Попаднала си на друга сметка — каза й равно.

Кайла отново обърна монитора и се престори, че чете информацията, изписана върху него.

— Не. Точно това е сметката на Андре Бъртън.

— Не е възможно. Та тя е празна!

— Дааа. — Когато съществува съмнение, самонадеяността е съвсем неуместна. — Предполагам, че ти не си единственият банкер, с когото е работил.

— Какво искаш да кажеш?

— Много просто — процеди през зъби тя. — Когато проверих сметката, точно преди да влезеш, тя вече беше изпразнена. Сигурно Бъртън е подкупил някой друг служител от нашата банка, за да придвижи капиталите му.

Фоли беше прекалено шокиран, за да се усъмни в думите й. Взираше се в екрана, сякаш виждаше собствената си смърт.

Кайла отмести леко стола, за да си освободи пространство, като се надяваше, че би могла да избие пистолета от ръката му, ала той неочаквано отстъпи назад. После отново насочи черната дупка на дулото между очите й и попита настойчиво:

— Къде са парите?

— Вече ти казах. Нямаше ги още когато влязох тук преди пет минути.

Лицето му почервеня, после бавно побледня. Ръката му потрепери, но не натисна спусъка. Вместо това я зашлеви с такава сила, че пръстенът му остави кървава следа върху лицето й.

— Кучка! Не ти вярвам!

Тя успя да преглътне напиращите сълзи. Не биваше да му показва нито че се страхува, нито че изпитва болка.

Просто кучешки инат.

Той отново вдигна ръка и видя, че жената се готви да отскочи.

— На колене — нареди й дрезгаво.

Кайла си мислеше как би могла да избяга. Опасният блясък в очите му изобщо не я окуражаваше. И се плъзна от стола към пода.

Фоли измъкна мобилния си телефон и натисна бутона за бързо избиране. — Андре? Сметката ти е празна.