Елизабет Лоуел
Невинна като грях (20)

20.

Кастило дел Сиело

Събота, 18,10 ч.

С периферното си зрение Ранд забеляза, че Бъртън най-сетне е престанал да обикаля. Сега разговаряше любезно с гостите, насъбрали се край съпругата му.

— Е, добре — обади се той и остави четката в бурканче с терпентин. — Заведете ме при домакинята.

— Какво, нима свършихте? — стреснато го изгледа Кайла.

Като за този фарс, почти. Но на глас каза:

— Това е само общ поглед върху имението. Всички недостатъци са представени като достойнства.

— И ако успеете да омаете домакинята достатъчно…

— Да — прекъсна я той. — Може да забрави за недостатъците. Така че представете ме.

Кайла се поколеба.

— Какво има?

— Опитвам се да преценя дали откровеността ви е плашеща, или трогателна.

— Бихте могли да помислите по въпроса, докато разговарям с нея — усмихна й се Ранд. После бръкна в раницата и извади фотоапарата.

— Това пък за какво ви е? — попита тя.

— Надявам се да успея да направя портрет по снимка на Елена Бъртън, покровителката на изкуството в Аризона. Нещо като допълнение към картината.

— Твърдо сте решили да си проправите пътя към победата чрез ласкателства, нали?

За миг пред погледа му се мярнаха гаснещите очи на Рийд.

— Чрез каквото се наложи.

— Плашеща.

— Какво?

— Вече реших. Откровеността ви е плашеща.

— Също като глада. За разлика от ренесансова Италия, Америка си няма меценати, които да поддържат чистотата на художествената душа. Бъкащите от плъхове мансарди са прекалено скъпи.

— Защо не пробвате да си отрежете ухото? — хладно попита тя. — Това, изглежда, доста е подпомогнало популярността на Ван Гог.

— Смятате ли, че ще изглеждам по-добре? Ако е така, ще обмисля предложението.

— Вие сте непоносим! — сложи ръце на кръста си Кайла.

— Говоря съвсем сериозно.

— Значи сте готов да си отрежете ухото, ако ви кажа?

— Не, казах само, че ще си помисля. Е, как ви се струва?

Без да знае дали да разпери безпомощно ръце, или да се изсмее, тя погледна първо лявото му ухо, после дясното.

— Оставете ги така. Представляват идеален чифт.

Погледът му се плъзна от очите й към устните, после надолу до пръстите на краката й.

— Вие също имате идеален чифт.

— Ужасен сте!

— Аз правя комплимент за очите ви, а ме наричате ужасен?

За момент тя остана с отворена уста.

Той я изгледа умолително.

— Добре — каза му накрая. — Ще ви заведа при Елена.

Колкото до него, би предпочел да остане с Кайла, но това нямаше да свърши работата му. Отново автоматично провери фотоапарата, за да се увери, че паметта работи и пръстите му не пречат на замаскирания обектив.

— Готов съм — заяви и я улови за ръката.

Кайла се обърна към мястото, където Елена се смееше и пиеше шампанско с няколко политици. Недалеч забеляза Бъртън.

— Не насочвайте апарата към домакина.

— И през ум не ми минава. Той не би могъл да се вмести в кадър.

— Говоря съвсем сериозно — бързо вметна тя. — Побеснява, когато някой се опита да го снима. Едва не разби лицето на един репортер на Коледния благотворителен бал. Освети филма и заплати на фотографа хиляда долара за нанесената му обида.

Ранд изобщо не се съмняваше в това.

— Няма проблем. Ще гледам да държа обектива колкото може по-встрани от него.

Точно на деветдесет градуса.

Тя го поведе сред струпалите се хора през фоайето към красиво, украсено с фонтан място, което дискретно бе отделено като ВИП зона. Той се огледа, за да прецени ракурса.

Последните лъчи на слънцето блещукаха във водните струи и върху подносите, отрупани с чаши златисто шампанско. Елена Бъртън, съвършена и ослепителна в бледозелен костюм, прилепващ към безупречното й тяло като копринена ръкавица, бъбреше и се смееше в компания от мъже и няколко жени, достатъчно смели да понесат конкуренцията на международната кралица на красотата.

Зад нея, малко по-встрани, Андре Бъртън пушеше дебела, ръчно изработена пура. Слушаше някакъв плешив мъж, който би могъл да бъде адвокат или политически съветник. Или и двете.

Елена беше невероятна актриса, което я превръщаше в чудесна домакиня. Беше изпълнена с жизненост, енергична, грациозна. Можеше да води разговор с трима различни гости едновременно и винаги беше наясно какво става извън собственото й обкръжение. Щом видя Кайла, незабелязано се измъкна от компанията и тръгна към нея.

— Какво има? — попита тя.

— Елена, това е Ранд Маккрий, един от художниците. Той би желал да ти нарисува портрет, който да върви заедно с картината на прекрасния ти дом. Ранд, това е мисис Бъртън.

— Приятно ми е.

Прииска му се наистина да беше така.

Жената го огледа от ботушите до косата и очевидно хареса онова, което видя. Докато му протягаше ръка, го дари с една от ослепителните си усмивки.

— Зная колко сте заета — каза той, улавяйки любезно изящните й пръсти. — Ако мога да направя няколко кадъра в профил и анфас, бих могъл да ги кача в компютъра си, да ги разпечатам и да ви нарисувам по тях.

Елена погледна към мъжа си, който или не забелязваше красивия художник до нея, или изобщо не се вълнуваше.

— Обясних на Ранд, че мистър Бъртън не обича фотографите — обади се Кайла. — Той ще се погрижи личното пространство на съпруга ти да не бъде нарушено.

Ранд успя да извърне рамото си към Бъртън, докато се обръщаше към Елена:

— Имате ли нещо против да ми отделите няколко минути?

Домакинята огледа намиращите се наблизо гости. Всички бяха заети с нещо, никой не скучаеше, а персоналът кръжеше наоколо с неизчерпаеми реки от шампанско и скъпи деликатеси.

— Художниците наричат това време на деня „сладка светлина“ — каза той. — Продължава само миг. Кара кожата ви да блести като кехлибар.

— Ласкаете ме.

— Обективът не лъже, мисис Бъртън. Вие наистина сияете. — Това беше истина, но от нея Ранд съвсем не се почувства по-добре.

Ще го преживееш. Правил си и много по-лоши неща от това да хвалиш съпругата на престъпник, само и само да се добереш до човека, убил Рийд.

Кайла слушаше и й се искаше да се разкрещи, въпреки че всичко, което казваше Ранд, беше вярно. А може би именно заради това. На тази светлина Елена приличаше на богиня.

Обаче нужно ли е той да се лигави толкова?

Но от друга страна, е художник. Естествено е да се възхищава на красотата.

Елена докосна рамото на Ранд, усети силата му и се усмихна.

— Кайла, бъди добра, кажи на Андре какво става, за да не се притеснява. Не искам сцена като онази на Коледния благотворителен бал.

Кайла искаше да отбележи, че е доста трудно да се правят снимки, докато обектът се притиска към фотографа. Но вместо това се извърна рязко и измина десетината крачки, отделящи я от Бъртън.

С бързината на професионалист Ранд направи няколко пробни кадъра на красивата Елена. Тя позираше пред него като истинска актриса и модел, каквато бе била някога.

— Много сте естествена — похвали я той, докато фокусираше образа. — Камерата ви обича.

И порочна.

Но нямаше намерение да ухапе ръката, която му даваше възможност да заснеме Андре Бъртън със скрития обектив.

— Бихте могли да натрупате милиони с това лице и тези изумителни очи — продължи, без да прекъсва работата си. — Ето, само още няколко на фона на фонтана и светлината, падаща върху лицето ви.

— Сигурен ли сте, че го искате? — попита тя. — Също като Андре, жените, прехвърлили двайсетте, бягат от фотографите, когато ги снимат на светло.

— Вие няма от какво да се притеснявате — увери я той. — Сега ще направя няколко и от тази страна.

Промени позицията си, като старателно насочваше първия обектив към нея, а с втория улавяше в кадър цялото лице на Бъртън. Мъжът го наблюдаваше напрегнато, готов да се извърне в мига, в който апаратът се насочеше към него.

Ранд задържа фотоапарата няколко минути, като се преструваше, че фокусира, а всъщност незабелязано придържаше с пръст бутона на втората бленда. Когато отпусна ръце, в паметта имаше двайсет снимки на Андре.

— Благодаря ви за отзивчивостта, мисис Бъртън — каза накрая. — Ще се опитам да предам възможно най-правдоподобно красотата ви, но маслените бои са недостатъчен материал, за да бъде пресъздаден блясъка на кожата ви.

Смехът й беше мек и възбуждащ.

— Вие сте голям мошеник, нали?

— Дори не можете да си представите какъв — оголи зъби в широка усмивка той. — Как иначе художникът би могъл да поиска хиляди за картина, след като е вложил незначителни средства за платно и бои?

Преди да се обърне към Кайла и Бъртън, Ранд свали апарата, сложи предпазната капачка на обектива и го насочи към земята като дуло на пистолет. Усещаше, че Андре наблюдава всяко негово движение. Прибра камерата обратно в раницата си.

Едва тогава си позволи да погледне Кайла.

В един момент се уплаши, че Бъртън го е разпознал. Но тогава мъжът едва забележимо кимна с глава. И продължи разговора си.

Ранд нехайно махна за благодарност на Кайла и се върна при статива си. Междувременно успя да пъхне една от слушалките в ухото си.

— Готово. Двайсет.

— Звучеше така, сякаш всеки момент ще да вкараш Елена в леглото си, дявол сладкодумен!

Той почеса гърдите си на мястото, където бе прикрепен микрофонът, от което в ушите на Фароу се разнесе неприятно пукане.