Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сейнт Килда (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Innocent as Sin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 30 гласа)

Информация

Сканиране
kati (2011 г.)
Разпознаване и начална корекция
White Rose (2013 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013 г.)

Издание:

Елизабет Лоуел. Невинна като грях

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 2010

Редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Нина Славова

ISBN: 978-954-26-0898-1

История

  1. — Добавяне

23.

Кастило дел Сиело

Събота, 19,07 ч.

Ранд се затича веднага щом лампите до гаража се изключиха.

— Къде е Джими? — попита той. — Светлината угасна.

Аз се движа към гаража. Той ще докара джипа отзад. Облечен е в униформа, затова недей… Какво, по дяволите, беше това?

— Музика.

Звучи като разбиващ се влак.

— По-силно от писък — сухо отбеляза Ранд и прескочи няколко храста, за да си спести криволиците на пътеката.

Не е на добро.

Единственият отговор беше:

— Включи светлините и тръгвай нататък!

Лимузините са блокирали алеята.

— Мини напряко през ливадите — изръмжа Ранд. — Оградата опасна ли е?

Последва малка пауза, докато Фароу се свърже с Хам, след това отвърна:

Не е електрифицирана.

— Благодаря ти, Господи.

Няма за какво.

Ранд стигна тичешком до вратата, улови се за горния край и я прескочи. Раницата му се заплете в пълзящата растителност и той изгуби равновесие. Падна тежко, подпря се на колене и бавно се изправи.

Говори ми.

Но той не отговори. Нямаше представа къде се намира врагът му, но не се съмняваше, че е тук, спотаен в тъмнината.

Две минути, докато пристигнем.

Когато забеляза слабата фигура на фона на белите цветя, Ранд разбра, че Кайла не разполага с толкова време. Остави раницата, бръкна в нея, извади сгъваем нож и го отвори с едно движение на палеца си. В другата ръка държеше голям фенер.

— Един е — измърмори в яката си. — Влизам.

Изчакай подкрепление.

Той пренебрегна заповедта на шефа си и извика:

— Кайла, скрий се!

Тя го чу, но не можа да установи къде е застанал. Виждаше само слабия мъж, който се приближаваше към нея с всяка крачка. Би предпочела да избяга, но бе притисната в ъгъла. Уплашена, стисна малкото ножче в ръка и зачака. Можеше да разчита само на един удар. Надяваше се да е сполучлив.

Ярък лъч светлина освети лицето на непознатия. Той примигна и закри очите си. Носеше черни кожени ръкавици. В дланта му блесна нещо метално.

Нож, а не пистолет.

Кайла не изчака по-добра възможност. Изскочи от убежището си и се втурна към мястото, откъдето бе чула гласа на Ранд.

Той изключи фенера, отвори очи и тръгна по пътеката с безшумните стъпки на ловец.

Слабият мъж зае поза на човек, очакващ бой с ножове. Другият все повече приближаваше. Непознатият забеляза проблясващото в ръцете му острие, прецени дължината му и реши да отложи двубоя за друг път. Извърна се бързо и побягна.

Ранд се втурна след него. Преди да направи няколко крачки, беглецът се шмугна в зеленината, прескочи оградата и изчезна. Искаше му се да го последва, но се страхуваше да остави Кайла сама. Без съмнение Бъртън имаше подръка повече от един убиец.

Оглушителният рев на тонколоните внезапно замлъкна.

Джими прекъсна захранването. Какво е положението при теб?

— Един избяга през оградата в западната част на градината. Джими не може ли да се заеме с него?

Той е в източната, но ще опита. Как е Кайла?

Ранд включи батерията и насочи светлината към нея. Беше бледа, трепереше и дишаше тежко.

— Не виждам кръв. — После се усмихна леко. — Прекрасен нож, миличка. Достатъчно голям, за да свърши работа. Но вече можеш да го прибереш.

Тя погледна острието в ръката му.

Той го затвори с едно движение и го пъхна в джоба си.

— Виждаш ли? Съвсем безобиден.

Погледна го, сякаш не вярваше на ушите си, но все пак прибра и своя.

И зачака.

Джими казва, че нашият човек е избягал. Жалко.

— Сигурно се е прибрал вкъщи при татенцето.

Кайла понечи да каже нещо, разбра, че не говори на нея, и млъкна.

Какво? — попита Фароу.

— От приближените на семейство Бъртън е. Видях как си размениха знаци, преди Андре да го изпрати след нея.

Доста приятно съцветие се заформя.

— Мислиш ли?

Осветлението в градината отново се включи.

— Аз съм Хам — разнесе се нечий глас. — Влизам.

Кайла потръпна и отново извади ножчето.

— Спокойно — сграбчи я за китката Ранд. — Хам е на страната на добрите.

— Той работи за Бъртън.

Внезапно тя се отдръпна, опитвайки да освободи ръката си. Но Ранд не я пусна. Не й оставаше друго, освен да застане неподвижно и да изчака удобен момент, за да избяга.

Отново.