Елизабет Лоуел
Невинна като грях (21)

21.

Кастило дел Сиело

Събота, 18,45 ч.

Кайла приближи с неохота широката, покрита с плочки тераса, която водеше към градината и оформяше нещо като естествена сцена. От едната страна бяха подредени три платна. Трима художници очакваха да разберат кой ще получи тлъстия чек.

Преднамерено не поглеждаше към Ранд. Фактът, че картината му бе сред най-добрите, още повече я ядосваше.

Това не означава, че непременно ще спечели. Какво ли разбирам аз от изобразително изкуство?

Единствената добра новина беше, че Андре не се виждаше никъде. От всички страни проблясваха светкавиците на фотографите. Връчването на наградите щеше да бъде отразено в цялата местна преса и в лъскавите списания, които следяха живота на хайлайфа на Финикс.

Кайла застана няколко крачки встрани. Опасяваше се, че може да изгуби равновесие, когато при всеки повей на вятъра вулгарно големите наградни чекове в ръцете й се развяваха. В центъра на сцената домакинята обявяваше победителите.

Ранд Маккрий се нареждаше на трето място.

Първите две спечелиха художници от Аризона.

Елена не беше глупачка. Познаваше много добре публиката и си даваше сметка от необходимостта да погъделичка местната гордост.

Кайла не можеше да определи кое я отвращаваше повече — правилният от социална гледна точка избор на Елена, ласкателствата, с които си бе послужил Ранд, за да заеме една от водещите позиции, или прозрението, че самата тя бе правила същото всеки път, когато бе работила за клиенти, които не харесва.

Не съм толкова лоша, колкото Ранд и Елена.

Нито пък толкова преуспяла.

Ругаейки тихо, пъхна чековете под мишница и взе чаша шампанско от подноса на минаващ покрай нея сервитьор, за да поздрави победителите. Ако не друго, може би алкохолът щеше да прогони горчивия вкус в устата й. Отпи набързо няколко глътки и се почувства достатъчно откровена, за да признае пред себе си, че е привлечена от Ранд, но и достатъчно отвратена, за да иска да не е. Той беше ласкател и използвач.

Радваше се, че бе заел едва третото място.

Да. Като че ли пък аз съм малката мис Съвършенство. Истината е, че много би ми харесало да гледа мен така, както гледа Елена.

Но за да се случи, със сигурност трябваше нещо много повече от това да му връчи чек като награда от местен конкурс.

Трябва да съм благодарна. Имам си достатъчно грижи и без да се препъвам в големите крака на този красив художник.

Допи шампанското точно навреме, за да остави чашата и чантата си на близката маса и да подреди чековете, които трябваше да подава на Елена.

С професионална усмивка пристъпи към светлината на прожекторите. Домакинята бързо раздаде третата и втората награда, после даде възможност на фотографите да я снимат с победителя.

— Изглежда, местните интереси натежаха повече от ласкателствата — успя да прошепне Кайла в ухото на Ранд. — Добре дошъл в света на политиката, воден от собствен опит.

Мъжът не обърна внимание нито на резкия тон, нито на горчивината в думите й.

— Къде предпочиташ да те заведа на вечеря?

— Нещо изгубих апетит.

Докато отстъпваше назад, токът й се закачи в един от кабелите, захранващи прожекторите. С ловко движение той успя да я задържи да не падне.

Мили боже, доста е бърз, помисли си тя стресната.

И силен.

— Аз пък не.

— Какво?

— Не съм загубил апетит.

Кайла се вгледа в сиво-зелените му очи и забрави да си поеме дъх.

Той я желаеше.

Преди да измисли какво да каже, Елена се отдалечи от победителя и застана до него. Много близо.

— Бих желала да поръчам по-голяма и по-завършена картина на имението — каза дрезгаво. — Моля ви, останете. Щом започнат танците, ще можем да поговорим.

Не му беше необходима слушалка в ухото, за да се досети какво би казал Фароу за подобно предложение.

— Ласкаете ме, мисис Бъртън.

— Наричайте ме Елена, моля — отправи му ослепителна усмивка тя и плъзна длан по голата му ръка.

— Елена — повтори той. — С удоволствие ще остана до края на празненството.

Кайла се запита дали беше единствената, която забелязваше разликата в блясъка на очите му, когато разговаряше с домакинята. Възхищаваше се на красотата й, но не я желаеше.

Дали е прекалено придирчив, или е глупав? Защото със сигурност не е сляп.

И определено не е глупав.

И реши, че не бива да се чувства поласкана.

Но се чувстваше.

Елена улови ръката на Ранд и се смеси с гостите, а обсипаните й с камъни сандали проблясваха на ярката светлина.

— Какво, по дяволите, да правя с това? — обърна се той към Кайла, стискайки чека с изцапаните си с боя пръсти. — Да си го окача на стената?

— В понеделник го осребри в банката, която го е издала.

— Американската югозападна? Къде се намира?

— Опитай с картата.

— Бих предпочел да опитам с теб.

Стъписана, тя се вторачи в него. Той говореше сериозно.

Или поне така изглеждаше.

Как бих могла да кажа кое е истина и кое лъжа за мъж, който успя да накара Елена Бъртън да яде от ръката му само с нехайна усмивка и няколко изречени с дрезгав глас ласкателства?

— Не се ли опасяваш, че Елена би могла да открие, че новото й любимо кученце се стреми към друг скут? — попита, обзета едновременно от раздразнение и любопитство.

— Дори любимите кученца имат зъби — отвърна той, оголвайки своите. — Просто знам кога да хапя и кога да махам с опашка.

— Махането с опашка е по-рентабилно. Но съществуват неща, много по-важни от парите.

— За един банкер е лесно да говори така — изрече Ранд през стиснати зъби. — А и нямаш представа какъв е залогът.

А пък аз съм истински идиот, че се притеснявам какво мисли за мен. Тук не става въпрос дали изглеждам като глупак.

Става въпрос за Рийд.

Кайла погледна часовника си. Беше почти седем. Взе чантата си, която бе оставила на една от близките маси.

— Е, пак ще се видим.

— А вечерята?

— Наслаждавай й се. Аз съм заета.

И се отдалечи, без да погледне назад.

Ранд мрачно сложи раницата на гърба си и чу в слушалката смеха на Фароу.

— Отпусни се — разля се гласът в ухото му. — Винаги пръскат отрова така, когато са заинтригувани от някой мъж.

— Майната ти.

— Джими ще те раздруса, когато се качиш в колата. В буквалния смисъл. Дай му чипа с паметта.

— Кога?

— След пет минути.

— От мен се очаква да остана до края.

— Тогава му го предай и се върни. Искам го по-далеч от охранителните системи в имението. Къде е Бъртън?

— Изчезна, щом се появиха фотографите.

— Продължавай да го следиш. Нямам му доверие, когато е около теб.

Ранд също. Огледа се и най-сетне забеляза едрата му фигура. Беше се скрил в сянката и пушеше пура, далеч от зоната с репортерите.

Бъртън гледаше Кайла, която се провираше през тълпата към задната част на имението. Щом изчезна от погледа му, той се обърна и огледа втория етаж на къщата. Слаб мъж се бе навел над перилата на една от терасите и наблюдаваше.

Наблюдаваше него.

Ранд го бе забелязал по-рано, но бе решил, че е един от многото бодигардове, обикалящи наоколо през цялото време, за да охраняват семейството.

Бъртън дръпна от пурата толкова дълбоко, че огънчето й просветна като стоп на кола. Веднъж. Втори път. Трети. Четвърти. После хвърли угарката и я смачка с тока на обувката си.

Слабият мъж мигом изчезна в къщата. Появи се отново няколко минути по-късно и се отправи натам, накъдето бе тръгнала и Кайла. В лявата си ръка носеше малък пакет.

Бъртън запали друга пура и се върна на празненството. Миг след това вече разговаряше с група гости.

Ранд погледна часовника си. Точно седем.

А все още нито Елена, нито Андре бяха тръгнали към градината, за да поговорят с личния си банкер.

Само онзи слаб мъж се бе запътил натам.

— Хюстън — тихо подвикна той в яката си. — Имаме проблем.