Елизабет Лоуел
Невинна като грях (54)

54.

Молът „Чандлър“

Неделя, 11,55 ч.

Ранд затвори мобилния си телефон и притегли Кайла в малка ниша зад огромна саксия с пищна зеленина.

— Грейс все още не може да повярва, че държиш Бъртън в ръцете си — прошепна в ухото й той. — Самият аз преживях доста тежки моменти.

— Защото не си почтен банкер.

— Това не е ли оксиморон? — Изстена тихо, щом лакътят й докосна корема му.

— Ставаше въпрос за честно банкиране. Което означава, че никога не съм гледала на парите на клиента си като на възможност за лична облага. Сумите бяха просто колони от числа.

— И кога ти светна лампичката?

— Когато се сетих, че не съм давала паролата за сметката на Бъртън на никого. Можеш да внасяш пари без нея, но не можеш да ги теглиш, нито да ги прехвърляш в друга сметка, дори да е на същото име. Щях да го кажа на Андре на празненството, но забравих.

— Преди или след белезниците?

— Когато Бъртън ми заяви, че очаква специални услуги от банкера си.

— Да, доста разсейващо. А останалото, което каза на Фоли, беше ли истина?

— Кое по-точно?

— Например това, че никой не би могъл да задвижи парите извън банката.

— Да, или поне така си мисля. — Тя повдигна рамене и го целуна по брадата. — Истина или не, той няма нужните умения да го направи. Щом се касае за компютри, горкият не знае дори откъде да ги включи. Така или иначе, няма да може да предприеме нищо поне до понеделник сутринта.

Ранд я целуна, после се стегна.

— Е, надявам се времето да ни стигне.

— За какво?

— Грейс да получи разрешение за запориране на сметката.

— Това проблем ли е?

— Щом е замесена бюрокрацията, винаги има проблеми.