Елизабет Лоуел
Невинна като грях (50)

50.

Молът „Чандлър“

Неделя, 11,33 ч.

Бъртън не беше в състояние да се помръдне, да си поеме дъх, не можеше дори да мисли.

Кайла разполагаше с паролата.

Габриел щеше да я убие в мига, в който напуснеше ресторанта.

Ругаейки на пет езика, той набра номера му. Извади една от слушалките, вдигна мобилния телефон до ухото си и се заслуша в сигнала.

Никой не отговаряше.

В другата слушалка се чуваше гласът на Фоли:

— Дай ми го. Веднага. Ще дойда с вас.

И отказът на Кайла:

— Трябва да свършим някои неща. Ще ти се обадя веднага щом я открия.

— Искам я още сега!

— Какво си се разбързал? Дори да я имаш, не би могъл да предприемеш нищо преди понеделник сутринта.

Телефонът на Габриел продължаваше да звъни.

Без отговор.

Мятайки се между яростта и страха, Бъртън отчаяно искаше да се свърже с него.

— Събуди се, Джери.

И мъжки глас:

— Свърши ли най-после, миличка?

— О, да. Ще ти позвъня след няколко часа, Стийв. Приятен обяд.

Бъртън чуваше как Кайла и приятелят й напускат сепарето, отдалечават се и се насочват към изхода на ресторанта.

Право срещу засадата на Габриел.

Остана неподвижен, в очакване да чуе изстрели, които биха могли да бъдат насочени към собственото му сърце.