Елизабет Лоуел
Невинна като грях (75)

75.

Териториален клуб по стрелба на Аризона

Неделя, 14,32 ч.

Ранд откри черния джип на Бъртън на върха на хълма, само на няколко метра от клуба по стрелба. Всичко между колата и сградата беше почистено от камъни и храсти.

Идеална територия за убийство.

А Бъртън умееше да борави с всякакво попаднало в ръцете му оръжие, в това число и със снайпер.

Усети как кожата му настръхва в очакването на куршума, който щеше да го прониже дори преди да е чул изстрела. Използвайки колата като прикритие, отвори предната врата.

Ключът беше на таблото.

Тежкият двигател се включи, увеличи оборотите, после премина към нормалното ръмжене. Ранд даде на заден, обърна и насочи возилото към клуба. Натисна педала на газта до дупка, за да види какво се крие под предния капак.

То беше достатъчно добро. Около огромните гуми се разнесе облак от камъни и пясък.

Внезапно някакъв бял прах се вдигна пред лицето на Ранд. Той инстинктивно се сви и прикри зад волана. Още един куршум изсвистя и се удари в предното стъкло на колата.

Той се разсмя.

— Благодаря ти, Бъртън. Трябваше да се досетя, че си обезопасил любимия си джип.

Шофирайки умело, заора меката песъчлива почва. После бързо обърна към паркинга. Насочи колата към хеликоптера, натисна педала на газта и в последния момент извъртя волана. Предницата се заби в машината. Единият от плъзгачите се наклони.

Хайде да те видя как ще вдигнеш това нещо във въздуха, Бъртън.

На около петдесетина метра пред него се мярна нечия червеникава коса.

Фоли.

Използвайки редките храсти като прикритие, той стреляше с дълъг автомат, оборудван с добра оптика. Приличаше на „М-16“, американско производство.

Висока скорост, малък калибър. Да се надяваме, че здравината на стъклата съответства на параноичния страх на Андре.

Банкерът се целеше в предното стъкло на джипа. Куршумите плющяха по него и отскачаха встрани.

Настъпи тишина, нарушавана единствено от рева на двигателя.

„Сега да видим дали имаш резервен пълнител?“, мрачно си помисли Ранд.

Другият захвърли автомата на земята и измъкна тежък револвер, пъхнат в препасания около кръста му колан.

Ранд натисна педала на газта до дупка.

Пресрещнаха го два патрона, които пропукаха стъклото.

Насочи джипа към Фоли и прикри лицето си с ръце, за да го предпази от евентуалното разпръскване на малки остри парченца.

Други изстрели не последваха.

Пое риска да огледа бързо обстановката. Стийв тичаше с всички сили към масивния вход на клуба.

Бронирано, без никакво съмнение. Да видим дали ще издържи при силен челен сблъсък.

Вратата хлопна зад Фоли.

С една ръка Ранд измъкна от джоба си сгъваем нож и отвори назъбеното острие. Не му се рискуваше да остане закован за седалката, в случай че въздушната възглавница се отвори, а после не успееше да я прибере достатъчно бързо.

Внушителното стълбище към елегантния вход на клуба уби скоростта на джипа. Движеше се едва с двайсетина километра в час, когато предната решетка се вряза в стъклопакета на алуминиевата дограма. Въздушната възглавница се отвори с трясък, наподобяващ изстрел. Секунди по-късно започна да спада, свършила работата си. Едно рязко движение с острието на ножа ускори процеса.

Докато прибираше обратно ножа в джоба си, Ранд успя да забележи Фоли, който се препъваше към фонтана в центъра на фоайето. Оттам продължи да бяга, докато успя да се добере до дългия, висок до нивото на кръста му плот, където стрелците се регистрираха и получаваха оръжие.

Колата беше набрала достатъчно инерция, за да стигне до фонтана, преди да спре.

В продължение на няколко секунди не се чуваше нищо друго, освен плясъка на водата. След това фоайето бе разтърсено от оглушителните гърмежи на автоматично оръжие.

Бронираното стъкло на джипа не бе направено да издържи подобен близък, мощен обстрел. В момента, в който Ранд се сниши към пода и отвори с крак вратата, прозорецът се пръсна. Успя все пак да се претърколи върху облицования с плочки под на клуба, повличайки със себе си „АК-47“. Двигателят се възпламени точно когато, движейки се приклекнал, успя да се прикрие зад фонтана.

Ако се съдеше по ъгъла, от който се сипеха куршумите, стрелецът се намираше някъде зад високия плот на рецепцията. Наведе се бързо. Оловото изтрещя в задницата на колата, рикошира и изби част от основата на фонтана.

Ранд остана притиснат към пода. Това срещу него не беше някакъв ръчен, малък, бърз пистолет. Подобни автоматични карабини бяха използвани от камионите и бързо движещите се лодки в планините.

Дали проклетото копеле не беше монтирало такова оръжие в регистратурата?

Отново огледа набързо терена иззад ръба на фонтана. И забеляза Бъртън, изправен с тежък „М-60“ в ръце. Беше олицетворение на мъж, който притежава силата, уменията и куража да убива.

Последва нова канонада от рикоширали куршуми, които оставиха след себе си тревожна тишина.

Някой изруга на руски, след това се чу шум от отдалечаващи се стъпки.

Значи амунициите им са свършили.

Вдигна автомата и се прицели, готов да убие Бъртън. Викът на Кайла се разнесе някъде зад гърба на врага му, сякаш да го увери, че е жива и е затворена в някой от частните апартаменти надолу по коридора. Продължи да държи пръста си на спусъка. Опасяваше се, че някой заблуден куршум би могъл да я убие или рани вместо Бъртън.

Фоли изскочи иззад една колона, стиснал в ръка тежкия пистолет. Оръжието изтрещя оглушително. Ударът закова Ранд върху предната решетка на джипа. Докато той се свличаше сковано върху колата, падайки в прикритието на предната гума, последва нов изстрел. Автоматът изтропа върху плочките.

Всичко се сля във виковете на жената, която крещеше от ужас, викайки го по име веднъж, после отново.

Тишина.

— Улучих го! Убих го! — подвикна Фоли. — Спипах шибания му задник!

— Колко пъти го простреля? — разнесе се откъм коридора гласът на Бъртън.

— Поне веднъж със сигурност. Може би и два пъти. Падна доста тежко. Никой не би могъл да издържи стрелба с „Магнум“ четирийсет и четвърти калибър.

— Това е сигурно — съгласи се Андре.

Фоли се загледа към фонтана.

Никакво движение. Но не се виждаше и убитият мъж. Вероятно беше от другата страна, зад джипа.

— Сигурен съм — разсмя се банкерът. — Господи, наистина си ме бива!

Така е, негоднико, замаян от болка, си помисли Ранд. Просто не се движи и стреляй, стой на едно място и стреляй. Седи си там и се поздравявай за жалкия си успех.

Много тихо се претърколи през простреляната си дясна страна. Едва потискаше желанието си да изкрещи. Автоматът си стоеше там, където го беше изпуснал — между него и черната гума на джипа.

Значи само на няколко сантиметра.

— Иди да се убедиш — нареди Бъртън. — И пусни няколко куршума в главата на проклетото копеле. След това ще разпитаме жената.

— Ти си в по-добра позиция — възрази Фоли. — Просто се изправи над плота и му дай дължимото от разстояние.

— Прави каквото ти казвам, иначе ще застрелям първо теб, а после ще приключа с него.

Стаен в сянката на колата, Ранд лежеше неподвижно, опитвайки се да не мисли за болката. Бронираната жилетка беше полезно нещо, но щеше да се чувства по-добре в нея, ако не я бяха обстрелвали с „Магнум“ 44-и калибър. Със сигурност имаше поне две счупени ребра, а и дясната му ръка — тази, с която стреляше — беше почти вдървена. Рамото му беше изтръпнало.

Преглъщайки стоновете и ругатните, се насили да протегне лявата си ръка, докато показалецът й докосна спусъка на тежкия автомат „АК-47“.

Италианските обувки и двайсетина сантиметра от краката на Фоли се показаха изпод джипа. Придвижваше се напред бавно и нерешително — като човек, свикнал да стреля по нещо, което не би могло да му отвърне.

Погледът на Ранд се замъгли и всичко се завъртя пред очите му. Прехапа език достатъчно силно, за да предизвика болка, която временно да заглуши по-силната. Нещата постепенно се върнаха по местата си. Премести оръжието, докато цевта му се повдигна няколко сантиметра и се насочи към крака на Фоли.

Прикладът изтрополи върху плочките и вдигна достатъчно шум, за да привлече вниманието му.

Ранд се нуждаеше точно от това.

Изстрелът изтрещя и отекна из цялото фоайе, последван мигновено от вика на банкера. Още когато вдигна пръст от спусъка и се прицели отново, Фоли се стовари на земята. В мига, в който тялото му рухна върху пода, автоматът започна да бълва огън и смърт.

Три от куршумите се забиха в Стийв. Ударната сила отхвърли трупа му към елегантната входна врата на клуба. Разбитите й стъкла се разсипаха върху тялото.

Тишина.

И едва след нея тихото ромолене на водните струи във фонтана.