Барбара Тейлър Брадфорд
Винаги на върха (36)

35.

Мадилана бе откарана с частна линейка в болницата „Сейнт Винсънт“ в Дарлингхърст на около петнайсет минути от къщата на Пойнт Пайпър. Това беше най-близката болница в източните райони на Сидни и единствената в града с отделения за спешни случаи.

Мисис Ордънс се качи в линейката, без да пуска безжизнената й ръка и без да отмества поглед от лицето й, както бе обещала на Филип. По бледото лице не трепкаше нито едно мускулче, но Мадилана дишаше равномерно и мисис Ордънс бе благодарна и на това.

Щом пристигнаха в болницата, откараха Мадилана в отделението за спешни случаи, а мисис Ордънс остана да чака в един кабинет, предоставен на нейно разположение по молба на лекаря на пациентката.

Росита Ордънс седна да чака Филип Еймъри. Той бе тръгнал от „Макгил Тауър“ заедно с Малкълм Хардкасъл, известен гинеколог в Сидни и близък приятел на Филип от няколко години.

Стиснала ръце, Росита Ордънс прикова очи във вратата. Искаше Филип да дойде. Той щеше да се справи с положението, да разбере какво точно се е случило с жена му. Едно беше сигурно — на Росита не й харесваха странните погледи, които си размениха двамата мъже, дошли с линейката, когато видяха Мадилана Еймъри.

Росита наведе глава. Мислите й се насочиха към красивата млада американка, която бе обикнала толкова много през последните осем месеца — тя я заклеваше да се оправи, да отвори очи, да проговори на лекарите, които сега я преглеждаха.

Росита, която беше католичка като Мади, започна тихичко да се моли. „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе, благословена си ти между жените… Радвай се, благодатна…“

Повтори няколко пъти тези думи. Молитвата й помагаше, даваше й утеха в тежки моменти. Тя бе много набожна и вярваше, че милостивият бог ще чуе молбите й.

Тя стресната вдигна глава от рязкото отваряне на вратата.

— О, мистър Еймъри, слава на бога, че дойдохте! — извика Росита, като видя Филип, скочи и тръгна към него.

Филип хвана ръката й.

— Благодаря, че ми се обади, мисис Ордънс, и че направи точно каквото ти казах. Много съм благодарен.

— Видяхте ли вече мисис Еймъри?

— Съвсем за малко с доктор Хардкасъл. Той я преглежда сега. Естествено, загрижен е за бебето. След като се консултира с лекарите от спешното отделение, сигурен съм, че ще може да ми каже коя е причината за това нейно състояние.

— Значи е в безсъзнание?

— Страхувам се, че да.

Росита Ордънс пое дъх и каза:

— Как не се опитах да я събудя по-рано, как не…

— Не се обвинявай за това — веднага я прекъсна Филип. — Няма полза, а и си направила това, което си смятала за редно. В края на краищата тя имаше вид на дълбоко заспала. Аз самият така смятах.

Росита Ордънс мрачно кимна. Тревогата й бе безгранична.

— Кен чака отвън с колата — продължи Филип. — Ще те закара вкъщи. Ще ви се обадя веднага, щом науча нещо.

— Да, моля ви, мистър Еймъри. Няма да се успокоя, докато не се обадите. Това се отнася и за Алис и Пеги.

— Знам. — Той придружи икономката до вратата и добави: — Кен е паркирал пред главния вход… чака те.

— Благодаря, мистър Еймъри. — Росита излезе от кабинета, съзнавайки, че Филип иска да остане сам.

Филип седна и веднага потъна в тревожни мисли. Въпросите се блъскаха в главата му и търсеха своя отговор. Не е естествено човек да изпадне в безсъзнание така, както се бе случило с Мади. Бе убеден, че нещо сериозно е предизвикало това състояние. Трябва да се действа енергично. Ще доведе екип от специалисти, ако е необходимо, ще изпрати частния си самолет, където и да се намират те. Да, веднага ще го направи. Сега. Той се изправи, после отново седна — нервите му бяха опънати. Потисна ужасната паника, която отново го завладя. Трябва да бъде спокоен, да приеме нещата хладнокръвно и разумно. Но едва се сдържаше. Искаше да се върне веднага в отделението при Мади, да се грижи за нея и да остане при нея, докато тя се оправи. Но от това нямаше никакъв смисъл, поне в този момент. Той беше безпомощен, нищо не можеше да направи. А тя беше в сигурни ръце засега. Филип винаги смяташе, че трябва да се предоставя възможност на специалистите да си вършат работата. Нямаше да влиза в ролята на лекар.

Двайсет минути по-късно, които на Филип се сториха цяла вечност, Малкълм Хардкасъл влезе в кабинета.

Филип мигновено се изправи и тръгна към него. Втренчи очи в гинеколога, гадаейки по лицето му, тревожен и нетърпелив, и несдържано попита:

— Коя е причината за състоянието на Мади, Малкълм?

Лекарят хвана Филип за ръката и го поведе към столовете.

— Нека да седнем за малко.

Филип го гледаше напрегнато и когато лекарят не му отговори направо, веднага застана нащрек. Обзе го страх за Мади.

— Какво мислиш, че се е случило с жена ми от снощи до тази сутрин? — попита гневно той и сините му очи засвяткаха.

Малкълм не знаеше как да му съобщи новината. След известно колебание той каза много тихо:

— Почти сме сигурни, че Мади е получила мозъчен кръвоизлив.

— О, господи, не! — извика изумено Филип. Беше потресен, шокиран. — Не може да бъде… просто не може да бъде!

— Много съжалявам. Филип, но се страхувам, че всички признаци са налице. Двама високоуважавани хирурзи прегледаха Мади. Аз вече се консултирах с тях и…

— Искам да чуя и друго мнение! На други специалисти! — прекъсна го Филип и гласът му рязко се повиши.

— Предполагах. Затова помолих доктор Литман да се опита да се свърже с Алън Стимпсън. Сигурно знаеш, че той е един от най-прочутите хирурзи в Австралия, признат в целия свят. Слава богу, че живее в Сидни. — Малкълм сложи ръка на рамото на Филип и добави колкото се може по-успокоително: — И за наш още по-голям късмет тази сутрин е в болницата „Сейнт Маргарет“ тук в Дарлингхърст. Доктор Литман се свърза с него точно преди да се върне в града. Всеки момент ще дойде.

— Благодаря, Малкълм — каза Филип малко поуспокоен. — Извинявай, че съм толкова сприхав. Обезумял съм от тревога.

— Това е разбираемо и няма защо да се извиняваш, Филип. Знам под какво напрежение си.

На вратата се почука и на прага застана висок, слаб, русоляв мъж с луничаво лице и състрадателни сиви очи. Малкълм Хардкасъл скочи на крака.

— Много бързо дойде, Алън. Благодаря ти, че се отзова. Искам да ти представя Филип Макгил Еймъри. Филип, това е доктор Алън Стимпсън, за когото ти говорих.

Филип, който също се бе изправил, поздрави прочутия хирург. Ръкуваха се и след това и тримата седнаха.

Алън Стимпсън беше прям човек и пристъпи направо към същността на въпроса.

— Току-що говорих с доктор Литман, мистър Еймъри, и след малко ще прегледам съпругата ви. — Докато говореше, погледът му остана твърд и непоколебим. — Не бях разбрал обаче, че бебето трябва да се роди всеки момент и че е преносено две седмици. — Той хе обърна към Малкълм и попита: — Каза ли на мистър Еймъри колко опасен е прегледът на скенер за нероденото дете?

— Не, не съм — поклати глава Малкълм. — Чаках те да дойдеш.

— Бихте ли ми обяснили по-подробно, ако обичате? — каза Филип на Алън Стимпсън с нарастваща тревога. И стисна ръцете си, за да спрат да треперят.

— Когато мозъкът се гледа на скенер, има опасност от облъчване, мистър Еймъри. Много вероятно е да засегне нероденото дете.

За миг Филип остана мълчалив, после попита:

— Налага ли се да гледате жена ми на скенер?

— Само така ще можем да установим истинския размер на мозъчното увреждане.

— Разбирам.

Доктор Стимпсън продължи все така внимателно:

— Във всеки случай, преди да решим това, трябва най-обстойно да прегледам мисис Еймъри. След това ще се консултирам с колегите как най-добре да постъпим.

— Разбирам — отговори Филип, — но се надявам, че бързо ще вземете някакво решение. Сигурен съм, че времето е от съществено значение в този случай.

— Да, така е — отговори Алън Стимпсън и стана. — Моля да ме извините. — Преди да излезе, хирургът се обърна към гинеколога:

— Искам да присъстваш на прегледа, Малкълм, за да консултираме с теб бременността на пациентката.

— Разбира се, Алън — скочи от стола Малкълм и се обърна към Филип: — Стой тук… опитай се да се успокоиш… не се притеснявай.

— Ще се опитам — измърмори Филип, знаейки, че в момента само това не може да направи. Хвана с две ръце главата си. Притесняваше се за Мади, тревожеше се повече от всякога. Не можеше да преживее шока. Не можеше да повярва, че се е случило такова ужасно нещо. Колко добре изглеждаше тя снощи. Той имаше чувството, че живее в ужасяващ кошмар, който никога нямаше да свърши.

 

 

Десет минути по-късно Филип стреснато вдигна глава и видя разтревоженото лице на зет си Шейн О’Нийл, застанал на прага.

— Дойдох веднага, щом разбрах! — извика Шейн. — Не бях в хотела. Бари ме откри. Поръча ми да ти кажа, че още не е успял да се свърже с Дейзи.

— Благодаря ти, че дойде — промълви Филип и изпита облекчение, че го вижда.

— Бари ми каза, че тази сутрин икономката намерила Мади в безсъзнание. Какво се е случило, Филип? Какво й има?

— Лекарите смятат, че е мозъчен кръвоизлив.

— О, божичко! — ужаси се Шейн и се втренчи във Филип с невярващо лице.

— Най-вероятно е станало през нощта — добави Филип едва чуто.

— Но тя изглеждаше съвсем добре снощи на вечеря! — извика Шейн и седна на съседния стол. — Знае ли се причината за кръвоизлива?

— Още не — поклати Филип глава. — Но доктор Стимпсън я преглежда в момента. Той е един от най-известните хирурзи в света. Голям късмет имахме, че не е в чужбина — тази сутрин беше в една болница тук наблизо в Дарлингхърст.

— Чувал съм за Алън Стимпсън — каза Шейн. — Има изключително висока репутация, извършва невероятни мозъчни операции. Доколкото ми е известно, по-добър от него няма.

— Да, той е ненадминат — обърна се Филип към Шейн. — Не знам какво ще правя, ако нещо се случи с Мади — заяви изведнъж той с разтреперен глас. — Тя е най-важното нещо в живота ми… — Той замълча, неспособен да довърши думите си, и извърна глава, за да не види Шейн внезапно блесналите сълзи в очите му.

— Мади ще се оправи — каза Шейн уверено и твърдо. — Нека да не мислим за най-лошото, а да се надяваме за най-доброто. Трябва да бъдем оптимисти, Филип. Няма да я загубиш. Осланяй се на тази мисъл.

— Да… добре, че дойде, Шейн. Присъствието ти наистина ми помага.

Шейн кимна.

Двамата мъже замълчаха.

Духом и телом Филип беше при жена си в отделението за спешни случаи. Лицето й бе непрекъснато пред очите му. Когато я видя преди малко, то беше бледо, неподвижно, лишено от всякакъв израз. Не можеше да забрави колко отпусната беше ръката й, когато я хвана. В Мади имаше нещо толкова безжизнено. Сепна се при мисълта, че тя може да си отиде от него. Но той просто отказваше да допусне такова нещо.

От време на време Шейн поглеждаше към Филип. Сърцето му се късаше, като наблюдаваше зет си. Но мълчеше, защото не искаше да нарушава уединението на Филип. Той очевидно имаше нужда от тишина и желаеше да остане сам със себе си. Мислено бе много далеч, красивото му лице излъчваше силно безпокойство, а яркосините му очи, които толкова приличаха на очите на Пола, бяха потъмнели от нарастващата тревога.

Шейн се облегна на стола и мълчаливо се помоли за Мади.

Малко по-късно в кабинета влезе Дейзи. Шейн внимателно я прегърна през рамо.

Дейзи въпросително го погледна.

— Какво се е случило с Мади? — попита тя с разтреперен глас и се вкопчи в него.

— Изглежда, е получила мозъчен кръвоизлив — обясни Шейн с приглушен глас.

— О, не! На Мади не може да й се случи такова нещо! Филип… — Тя се спусна към сина си, седна на стола, който Шейн току-що бе освободил, и протегна ръка към него в желанието си да го утеши.

— Аз съм добре, мамо — успокои я Филип, като пое ръката й и я стисна. — Лекарите сега са при Мади… Малкълм Хардкасъл, двама лекари от болницата и Алън Стимпсън, известният хирург.

— Той е изключителен лекар — каза Дейзи, изпитвайки облекчение, като чу, че доктор Стимпсън е поел нещата. Надеждите й за Мади се възвърнаха. — Виждала съм го няколко пъти по линия на фондацията… той е най-добрият. Никой друг няма да положи повече грижи за Мади от него.

— Знам, мамо.

Дейзи обърна очи към Шейн, застанал прав до нея.

— Бари е много разтревожен… няма никаква връзка с вас. Трябва да му се обадиш, Шейн, да му кажеш какво става. Той може да се обади на Джейсън, който замина снощи за Пърт.

— О, господи, да, аз забравих да му се обадя — измърмори Филип. — Сега ще се обадя и на него, и на мисис Ордънс вкъщи. Тя и двете момичета са разтревожени не по-малко от нас.

* * *

— Съжалявам, мистър Еймъри, но почти няма съмнение, че съпругата ви е получила мозъчен кръвоизлив — каза доктор Стимпсън на Филип четиридесет минути по-късно. — Състоянието й е много тежко.

Филип, застанал до прозореца, усети, че краката му се подгъват и няма да го издържат. Седна на най-близкия стол. И остана безмълвен.

Шейн, когото Дейзи бе представила на двамата лекари малко преди това, се намеси и се обърна към хирурга:

— Какво предлагате, доктор Стимпсън?

— Искам да направя скенограма на мозъка колкото се може по-скоро, а след това трепанация на черепа. Операцията ще намали налягането на кръвния съсирек върху мозъка. Освен това искам да отбележа, че без трепанация на черепа тя може никога да не се върне в съзнание. Може да остане в кома до края на живота си.

Филип потисна отчаяния си вик. Стисна ръце и заби нокти в дланите си. Мади никога вече да не се върне в съзнание. Тази мисъл бе толкова отблъскваща, толкова ужасяваща, че той не можеше да я понесе, камо ли да я приеме.

Изпълнен със състрадание, Алън Стимпсън видя терзанието, изписало се по лицето на Филип, болката и опасението, които проблеснаха в поразително сините му очи. Той замълча, изчаквайки го да превъзмогне връхлетелите го емоции.

Най-накрая Филип прошепна:

— Моля ви, продължете, доктор Стимпсън.

— Съществуват усложнения за бебето, мистър Еймъри. Ако съпругата ви беше бременна в първите седмици или дори в първите няколко месеца, щях да препоръчам да се направи аборт. Очевидно в този стадий на бременността това не е възможно. Тя… би могла всеки момент да роди. Затова детето трябва да се извади чрез цезарово сечение. Препоръчвам това да стане незабавно.

— Аз мога веднага да извърша операцията — каза Малкълм.

— Ще застраши ли това живота на жена ми? — бързо попита Филип.

— Точно обратното — отговори Алън Стимпсън — … бих казал, че опасността е по-голяма, ако Малкълм не извърши операцията. Аз самият ще бъда улеснен, тъй като няма да се страхувам, че скенограмата и трепанацията ще навредят на бебето.

— Тогава започвайте с цезаровото сечение. Веднага — каза бързо Филип, който не искаше никакво отлагане. — Ще настаня Мади в частна болница… ако, разбира се, позволите да я преместим.

— Може да уредим мисис Еймъри да бъде преместена в частното крило на „Сейнт Винсънт“, което е в съседната сграда.

— Да вървим тогава — изправи се Филип. — Искам да отида сега при жена си и да постоя с нея. Ще я придружа до другата сграда.