Барбара Тейлър Брадфорд
Винаги на върха (25)

24.

Всичко предвещаваше успех.

Още щом започнаха танците. Пола разбра, че предстои една вълшебна вечер. Всичко беше както трябва.

Голямата бална зала в Кларидж, украсена от дизайнерския отдел на „Харт“ под нейното пряко ръководство, изглеждаше великолепно. По-точно изключително. Отказвайки се от строга, тържествена атмосфера, тя създаде една цветна феерия от сребро, белота и кристал, като използва за тази цел покривки за маси от сребърно ламе, бели свещи в сребърни свещници и кристални вази с букети от бели цветя. Бели цветя — лилии, орхидеи, хризантеми и карамфили — в огромни количества и огромни вази бяха пръснати из цялата зала, по всички ъгли.

Балната зала напомняше на Пола за зимен дворец, построен от лед, целият сребрист и блестящ, чието студено излъчване обаче осигуряваше чудесно обкръжение за гостите, облечени в празнични дрехи — жените в ярки, елегантни вечерни рокли и приказни бижута, мъжете — в безупречни, майсторски скроени черни смокинги.

Пола беше щастлива, че всички поканени дойдоха на това специално тържество. Присъстваха роднини, близки приятели, служители в магазините на „Харт“ и „Харт ентърпрайз“, почетни гости и знаменитости.

Оглеждайки се за пореден път, тя отново си каза, че дамите от семейството са особено красиви тази вечер.

Братовчедка й Сали, графиня Дънвейл, прекрасна в променяща цвета си синя тафта, с прочутите сапфири Дънвейл, които се сливаха с цвета на очите й… Емили, изключително красива в тъмно рубинова коприна, с превъзходно колие и обици от рубини и диаманти, които Уинстън й бе подарил за Коледа… доведените сестри на Емили, близначките Аманда и Франческа, елегантни и красиви в тъмнопурпурен шифон и ален брокат… нейната жизнерадостна зълва Миранда, царица на модата, възхитителна в червеникавокафява атлазена рокля, права, семпла, без презрамки, с дълъг шал към нея и старинно колие от топази и диаманти, което се спускаше като дантелена паяжина от шията й.

Пола насочи поглед към трите сестри.

Те седяха на една от близките маси и си говореха. Майка й Дейзи, прекрасна в тъмнозелен шифон, с разкошните смарагди на Макгил, които Пол бе купил на Ема преди близо половин век… леля Едуина, вдовицата графиня на Дънвейл, прехвърлила седемдесетте, белокоса, слабичка и в същото време царствено елегантна в черна дантела, с диамантеното колие на Феърли, което Ема й бе подарила на последната Коледа от живота си.

Двете жени бяха най-малката и най-голямата дъщеря на Ема Харт, незаконородени, свързани здраво от обстоятелствата на раждането си и от дълбоката привързаност на майката към най-голямото й дете. Между тях седеше законната дъщеря, средната… леля Елизабет. Все още хубавица, с гарвановочерна коса, с външност, която не отговаряше на възрастта й, тя беше възхитителна в сребърно ламе, с безценни рубини, диаманти и смарагди.

От децата на Ема Харт тази вечер присъстваха само трите сестри. Пола не бе поканила двамата синове на Ема — Кит Лаудър и Робин Ейнзли, и техните съпруги. От години вече те бяха persona non grata, заради предателството им към Ема и заради предателството на техните деца, Сара и Джонатан.

Змийско гнездо, помисли си тя, спомняйки си нещо, което веднъж баба й бе казала. Колко верни се оказаха думите й! Пола изтласка от мислите си тези жалки роднини, с които нямаше време да се занимава, вдигна чашата си и отпи глътка шампанско.

Вечерта приближаваше към своя край и тя изведнъж се сети, че вечерята с танци, първата от поредицата тържества, които бе запланувала по случай шейсетата годишнина от откриването на магазина в Найтсбридж, на другия ден щеше да се превърне в светска тема за разговори. Вестниците щяха нашироко да отразят събитието. Великолепно подредената зала, отбраните ястия, скъпите вина, дрехите, изработени от прочути модисти, приказните бижута, присъстващите знаменитости, Лестър Ланин и неговият оркестър… всичко това допринасяше за големия блясък, на който печатът и публиката не можеха да устоят.

Пола беше доволна. Хубавата реклама щеше да бъде изключително благоприятна за магазина. Тя се усмихна на баба си. Беше в навечерието на Нова година. Краят на 1981-ва. Началото на една нова година. И тя се надяваше да е начало на нова, успешна епоха на разцвет на магазините, основани от баба й.

Облегна се на стола и мълчаливо си даде едно новогодишно обещание: Магазините да станат още по-прекрасни през следващите десет години. Тя дължеше това на баба си, която толкова много й вярваше, и на собствените си дъщери, които един ден щяха да наследят магазините от майка си.

Шейн, увлечен в разговор с Джейсън Рикардс и сър Роналд Калински, внезапно се обърна към нея и прекъсна мислите й с думите:

— Ти сякаш изобщо не си тук, скъпа. — Хвана ръката й и се наклони към нея: — Отпусни се. Успехът на вечерта е гарантиран и всички се забавляват чудесно. Ти организира страхотен прием, Пола.

Тя се усмихна лъчезарно на съпруга си и каза:

— Да, страхотен! Толкова се радвам, че избрах балната зала на Кларидж, а не няколко салона в Риц. Тук е толкова по-хубаво!

Шейн кимна. После въздъхна, засмя се и възкликна:

— Охо! Ето го и Майкъл! Очевидно ще трябва пак да се лиша от теб, а си до мен само от една минута.

— Няма за мен покой тази вечер, нали? Доста е изтощително, но нали аз съм домакинята, Шейн, трябва да си изпълнявам задълженията. — На устните й трепна усмивка. — Тези танци ще ми стигнат за цялата 1982-ра година. Надявам се, че с това ще приключим и скоро няма да се налага да танцуваме. Напомни ми, че повече не бива да организирам никакви танци, скъпи. — Въпреки тези думи лицето й оставаше усмихнато, а очите й светеха от радост.

Шейн я погледна с любов. На лицето му бе изписано възхищение. От толкова години я познаваше, но тази вечер тя беше по-възхитителна от всякога. Носеше елегантна вечерна рокля от тъмносиньо кадифе, с красива кройка с дълги ръкави, кръгло деколте и права пола. Тоалетът бе дело на Кристина Краудър, ушит специално за Пола така, че подчертаваше високото й стройно тяло. На едното си рамо бе закачила голяма теменуга, която той специално бе поръчал на парижкия бижутер Ален Бушрон. Брошката беше само от сапфири, които отразяваха яркосиния цвят на очите й; същия ефект имаха и сапфирените обици. Той й подари този комплект на Коледа и позна по лицето й, че много се зарадва и много го хареса, макар да се възмути от неговата прекалена екстравагантност.

„Но нали ми подари парника за орхидеи. Това е достатъчно“, каза тя, а той се засмя и обясни, че парникът е подарък и от децата. „Те всички се включиха в разноските, скъпа“, добави той.

Майкъл спря до стола на Пола и каза:

— Хайде, размърдай се, Пола… обеща ми първия бавен танц, а аз имам чувството, че този е точно такъв. Нищо чудно да остане пръв и последен. — Той хвана Шейн за рамото: — Нали нямаш нищо против?

— Имам и още как. Но понеже си ти, няма да се караме — с шеговит тон отвърна Шейн, без да се замисли.

 

 

— Съпругата на Филип е красива жена — каза Майкъл, докато водеше Пола по дансинга. — Късметлия е той.

— Така е — съгласи се Пола.

— Само че спечели за твоя сметка.

— Съвсем вярно, Майкъл, но само в известно отношение — засмя се Пола, извърна леко глава и спря поглед на Филип и младата му съпруга, понесли се пред тях под звуците на „Непознати в нощта“. — Никога не съм го виждала толкова щастлив. Той я обожава. Както и тя него. Аз може и да съм загубила най-добрата си пряка помощничка, но спечелих една прекрасна, любяща снаха.

— Хмм — промърмори Майкъл и се приближи плътно до Пола. Но веднага се овладя и се отдръпна, съзнавайки, че поема голям риск, ако продължи да танцува с нея така интимно. Присъствието й продължаваше да го възбужда, а това беше опасно на дансинга. Опасно във физически смисъл, поне за него. Непосредствената близост беше прекалено голяма. Освен това можеше да предизвика злите езици. А и Шейн, макар да се шегуваше, не го изпускаше от поглед цяла вечер. Възможно бе Шейн да го подозира, че е увлечен по Пола, но тя самата не подозираше. И през ум не й минаваше, че той проявява романтичен интерес към нея, и продължаваше да го приема като добър познат, приятел от детинство, човек, на когото може да разчита и да се довери. А той желаеше тя да се отнася точно така към него.

— Във всеки случай Мади ще продължи да работи, когато се върнат в Сидни — продължи Пола. — Назначих я за управител на австралийския клон на „Харт“. Ще следи и бутиците в хотелите на Шейн. Но без съмнение аз ще чувствам отсъствието й в Ню Йорк, Майкъл. От друга страна, за мен е толкова важно те да са щастливи… това е най-важното. — И като се отдръпна леко и му се усмихна, тя добави: — Двамата са лудо влюбени, нали разбираш…

— Това е ясно като бял ден. — Няколко минути танцуваха мълчаливо.

Лицето на Майкъл се изкриви в гримаса. Защо и той не можеше да има частен живот и лично щастие като Филип Еймъри. Валънтайн се бе провалила като съпруга и до този момент той не бе срещнал жена с нужните качества. Зададе си въпроса дали е влюбен в Пола, или само увлечен по нея. Нямаше съмнение, че сексуално тя го привличаше, искаше да спи с нея. Но имаше ли тук място за любов? Не беше сигурен.

За да отблъсне по-бързо тези мисли, Майкъл каза:

— Дейзи изглежда на седмото небе заради Филип и Мадилана.

— Така е. Разбира се, беше разочарована, че се ожениха в Ню Йорк в началото на декември и семейството научи за това при свършен факт. Всъщност всички бяхме разочаровани. Но съм напълно сигурен, че мама е преглътнала разочарованието, след като вече си е отдъхнала, че нейният капризен плейбой най-сетне е впрегнат в брачния хомот.

— Исках да дам вечеря в тяхна чест, но Филип ми каза, че заминават след два дни. Отиват в Европа да изкарат медения си месец.

— Да. Виена, Западен Берлин, после Южна Франция и вила „Фавиола“.

— Доста хладничко е сега по тези места. Смятах, че ще изберат някоя по-топла страна. Например Барбадос, в хотела на Шейн.

— Филип много харесва хотел „Империал“ във Виена, още откакто баба ни водеше там като деца. Двамата с Емили смятат, че това е един от най-прекрасните хотели в света, и той иска Мадилана да го види. Ще наемат кралския апартамент, великолепен е. А Мади предложи оттам да отидат в Берлин и след това във „Фавиола“. Слушала е толкова много за вилата от мен и от Емили. Освен това Мади, изглежда, е страшна поклонничка на баба и е много любопитна да види всички къщи, които тя е притежавала. Така че вила „Фавиола“ е задължителна.

Майкъл се разсмя — разбираше много добре защо Мадилана е покорена от чара на Ема Харт. Това се бе случвало с толкова много хора, докато Ема беше жива, а и след смъртта й, и тъкмо затова тя се бе превърнала в легендарна личност. Внезапно той усети, че напрежението, което се бе натрупало у него, намалява.

— Досега нямах възможност да ти кажа, Пола, че според мен леля Ема щеше да бъде много горда тази вечер — заяви той. — Приемът е страхотен, един от най-хубавите, на които съм бил, и…

— Може ли, приятел? — прекъсна го Антъни и широко се усмихна.

— Всеки път, като танцувам с теб, някой от твоите роднини се намесва — измърмори недоволно Майкъл и отстъпи дамата си на граф Дънвейл. — Няма съмнение, Пола, че тази вечер ти си царицата на бала.

Пола се засмя и дяволито му намигна.

Майкъл отстъпи встрани и без да бърза, тръгна да търси Аманда.

Антъни взе Пола в обятията си и я завъртя в средата на дансинга. След малко, притиснал лице в косата й, той каза:

— Има ли някаква възможност да ви убедя с Шейн да дойдете скоро в Ирландия за един уикенд? Откога не сте идвали в Клонлафлин? Двамата със Сали много ще се радваме. Можете да вземете Патрик и Линет.

— Чудесна идея, Антъни, много ти благодаря за поканата. Може и да го направим… в края на януари. Ще говоря с Шейн. Доколкото знам, за тогава не сме запланували пътувания в чужбина.

— Просто не е за вярване! — отвърна развеселено Антъни. — Вие двамата сте като цигари катунари напоследък, напред-назад по света, нямат край вашите търговски сделки. Вече не мога да ви хвана дирите.

Преди да успее да му отговори, Александър потупа Антъни по рамото и извика:

— Недей да си присвояваш дамата. Мой ред е, братовчеде!

С тези думи Санди я пое в ръцете си и двамата бързо се отдалечиха от Антъни. Антъни ги изгледа с отворена уста, а на лицето му постепенно се изписа изненада.

Отначало двамата танцуваха, без да говорят, изпитвайки удоволствие, че са заедно на дансинга. Като деца много обичаха да бъдат партньори в танците. Тогава, както и сега, бяха чудесна двойка.

По едно време Александър тихо каза:

— Много ти благодаря, Пола.

— За какво, Санди? — озадачено го погледна тя.

— За Коледата в Пенистоун Ройъл и за тази вечер. Ти просто върна времето назад, припомних си толкова много прекрасни неща… за миналото… за хората, които истински обичах. Баба… моята скъпа Маги… твоя баща…

— О, Санди, говориш толкова тъжно! — възкликна Пола. — А аз исках коледните празници и този прием да бъдат щастливи събития за всички нас. Не съм…

— И успя, Пола. Всичко е чудесно. А аз не съм никак тъжен. Всъщност точно обратното.

— Сигурен ли си? — попита загрижено тя.

— Напълно — излъга спокойно той и се усмихна.

Пола му отвърна с топла, нежна усмивка, пристъпи по-близо към него и стисна рамото му. Братовчед й Санди винаги заемаше особено място в сърцето й и тя бе решила да не го пренебрегва в бъдеще. Той имаше нужда от нея не по-малко от сестра си Емили. Наистина беше много самотен. Сега тя осъзна това много по-силно от друг път.

Санди се загледа пред себе си, доволен, че е сред полумрака на дансинга, където се бяха струпали много хора, защото не можеше повече да контролира печалния си поглед и мрачно свитите устни. Пола не виждаше лицето му, останалите двойки бяха прекалено ангажирани и не го забелязваха и той беше благодарен за тази малка благосклонност на съдбата. Танцът свърши и той с облекчение си каза, че не се е спънал нито веднъж.

Санди беше свършен човек и само след няколко седмици околните щяха да го узнаят. Трябваше да го знаят. Той трябваше да им каже, друг избор нямаше. И този момент го ужасяваше.

— Е, Пола, кажи ти какво мислиш. Може ли съвременната жена да има всичко? — попита сър Роналд, като я погледна въпросително с трепкащи в очите пламъчета. — Нали разбираш — кариера, семейство и деца.

— Само ако е внучка на Ема Харт — отвърна духовито Пола и дяволито се усмихна.

Сър Роналд и всички на масата се разсмяха, а Пола продължи:

— Но, ако говорим сериозно, баба наистина ни учеше да бъдем добре организирани и това е тайната както на моя успех, така и на Емили. Така че отговорът ми е да, съвременната жена може да има всичко, при условие, че има добър план в живота си и е изключително добре организирана.

— Много жени няма да се съгласят с теб, Пола, защото смятат, че могат да имат две от тези неща, но не и трите — възрази сър Роналд. — Само че не ме разбирай погрешно, мила моя, аз приветствам начина, по който вие с Емили сте организирали живота си. И двете сте забележителни жени, наистина забележителни!

— Нека да попитаме Мади какво мисли — каза Пола, — ето, тя идва насам… аз не познавам друга, която да олицетворява по-добре от нея съвременната жена от седемдесетте години.

Няколко чифта очи се насочиха към Мадилана и Филип, които се приближаваха към масата. Тя сияеше и ликуваше във вечерна рокля на Полин Тригер от тъмнопурпурен шифон със спираловидни апликации от пурпурно кадифе. Носеше разкошна огърлица от перли и диаманти, а към нея обици висулки, подарени й от Филип за сватбата. Косата й бе вдигната нагоре и тя беше по-прекрасна от всякога. Вроденото й изящество и елегантна осанка сега бяха обогатени с ново, красиво спокойствие.

Бе хванала съпруга си под ръка така, сякаш никога нямаше да го пусне, а Филип изглеждаше не по-малко горд и привързан към нея. Двамата спряха до масата.

— Елате при нас — радостно ги покани Пола.

Те седнаха и Филип каза:

— Моите поздравления, скъпа. Страхотна вечер, наистина забележителна, а това, че покани Лестър Ланин да дойде от Щатите, е гениално хрумване от твоя страна.

— Благодаря, Пип — отвърна Пола и се обърна към Мадилана: — Виж какво, Мади, чичо Рони току-що ме попита дали съвременната жена може да има всичко… брак, кариера, деца. А аз казах, че най-добре е да попита теб… момичето, което прави кариера и току-що се е омъжило.

— Надявам се, че ще мога да имам всичко — засмя се Мадилана и с крайчеца на окото си погледна Филип. — Филип иска да продължа да работя, да имам кариера, а аз мисля, че това е възможно дори и след като имам дете.

— Приемам всичко, което ще направи съпругата ми щастлива — заяви Филип, потвърждавайки нейните думи. Той се пресегна и хвана лявата й ръка, на която тя носеше платинена брачна халка с превъзходен трийсеткаратов диамант, проблясващ на светлината на свещите.

— Ето го! Последния валс! — извика Шейн.

Той скочи, заобиколи масата и хвана Пола. Като я поведе към дансинга, каза:

— Нямаше да позволя на никого да те отмъкне за този валс, скъпа.

— И да ме беше поканил някой, щях да му откажа.

Двамата се озоваха в обятията си и докато танцуваха, Шейн нито за миг не отслаби прегръдката си. Пола се отпусна, притисната към него, и както винаги в негово присъствие, още от детските години, се почувства сигурна и доволна. Тя и Шейн бяха щастливи. Имаха толкова много общи неща. Голямата, вярна любов. Децата. Споделените интереси. Еднаква семейна среда. Той я разбираше толкова добре, разбираше нейната дълбока необходимост да изпълни предопределената й роля като наследница на Ема Харт. Трябваше да обясни на сър Роналд преди малко, че една жена може наистина да има всичко само ако е омъжена за идеалния мъж. А тя беше омъжена за такъв мъж.

И тогава си помисли за Джим, но съвсем мимоходом: Той се явяваше в съзнанието й като неясна фигура, а свързаните с него спомени бяха накъсани, обезцветени от събития, станали след смъртта му, от хора, които обичаше и които сега изпълваха живота й, от отминаващото време. Струваше й се, че цял живот е била съпруга на Шейн. Но годините все пак летяха, те бяха женени отдавна. Тази внезапна мисъл я накара да отстъпи назад и да го погледне.

Той впери очи в нея, бърчейки черните си вежди.

— Какво има?

— Нищо, скъпи. Просто си помислих, че много скоро започва една нова година и аз се надявам, че тя ще се изтърколи незабелязано, както предишните.

— Вярно, любима. От друга страна, погледни на въпроса и така — 1982-ра е първата от следващите петдесет години, през които ще бъдем заедно.

— О, Шейн, това е прекрасно, няма по-красива мисъл, с която да започнем новата година.

Той докосна с устни бузата й, притисна я още по-силно към себе си и като я завъртя няколко пъти, я насочи към средата на залата. Пола се усмихна, изпълнена от любов към него. После огледа залата, търсейки с поглед роднините, най-близките приятели. Тази вечер тук се бяха събрали и трите фамилии… имаше представители на Харт, на О’Нийл и на Калински.

Забеляза майка си, която танцуваше с Джейсън и изглеждаше влюбена като Мадилана, замечтано отпусната в прегръдките на Филип. Свекър й Брайън описваше широки валсови кръгове с майката на Шейн и Джералдин й намигна, когато царствено минаха край тях. На дансинга се появиха Емили и Уинстън, следвани от Майкъл и Аманда. Видя и леля си Елизабет, която гледаше в очите съпруга си французин, Марк Дебойн, а той явно чудесно се забавляваше; дори старата леля Едуина се бе изправила на крака и правеше опити да се включи в танца — кавалерстваше й галантният сър Роналд.

Музиката рязко спря и в микрофона се разнесе гласът на Лестър Ланин:

— Дами и господа… наближава полунощ. Слушате радио Би Би Си по уредбата на хотела. Ето… това е Биг Бен, който ще отброи секундите до полунощ.

Всички спряха да танцуват, за да изслушат диригента на оркестъра, и в балната зала се възцари пълна тишина. Ударите на големия часовник в Уестминстър отекнаха един след друг. Когато се разнесе последният удар, барабанен ек разтърси залата, Шейн прегърна Пола, целуна я, пожела й щастлива Нова година, след него се изредиха Филип и Мадилана.

Пола отвърна на Мадилана с нежна прегръдка.

— Нека да ти го кажа още веднъж, Мади… добре дошла в семейството. И нека тази година да бъде първата от много щастливи години за теб и за Филип.

Мади се трогна от прекрасните думи на Пола, но преди да успее да отговори, оркестърът засвири „Старото приятелство“.

Пола и Филип я хванаха за ръце и пеейки, я притеглиха към себе си.

Заобиколена от новото си семейство, Мади почувства тяхната любов и не можа да повярва на щастието си, че е станала част от тях. Но тя действително бе станала и винаги щеше да бъде благодарна за това. Години наред в живота й имаше само тъга и загуба. Сега най-сетне всичко се бе променило.