Барбара Тейлър Брадфорд
Винаги на върха (21)

20.

Филип съблече прогизналата от вода жилетка и риза и ги захвърли. Пъхна обувалката в десния ботуш и го изхлузи, после събу и левия, съблече останалите дрехи и влезе бързо в банята, зъзнещ от студ.

Взе горещ душ; остави водата да се стича по тялото му няколко минути, докато кръвта му пламна и тялото му се затопли. Излезе от душа, избърса се, облече си хавлията и отиде при умивалника. Застана пред огледалото, среса мократа си коса, сложи си одеколон и през цялото време не спря да мисли за Мадилана.

Колко жалко, че преди час внезапно се разрази буря. Трябваше да прекратят ездата. Бяха се изкачили на хълмовете над Дънун и сред покоя на природата той бе доловил как Мадилана бавно се разтоварва от натрупаното напрежение. Днес изглеждаше по-спокойна с него. Вчера по обяд, когато пристигна тук, беше много мълчалива и толкова напрегната, че в един момент той се уплаши, да не би да изпадне в някаква криза; тя остана в това състояние до края на деня. Вечерта обаче изглеждаше по-добре, компанията на Тим и Ан Уилън очевидно и беше приятна.

Следобед, когато излязоха на езда, тя изглеждаше весела, дори радостна, отпусна се пред него и той разбра, че печели доверието й. И тъкмо когато се канеше да й каже колко силни чувства изпитва към нея, времето рязко се развали. Небето се заоблачи и притъмня. Заваля проливен дъжд, те се метнаха на конете и се понесоха към конюшнята. Пристигнаха там след двайсет минути. Мат и още един от конярите ги чакаха, за да поемат веднага Джилда и Черния Опал, а той докара Мадилана вкъщи със своето мазерати и двамата се прибраха мокри до кости и треперещи. Тя бе пребледняла, зъбите й неудържимо тракаха и Филип, който вече беше в спалнята си, се молеше тя да не се е простудила.

Той остана няколко минути пред камината да се стопли, после прекоси стаята и отиде при черния шкаф от японски лак, който представляваше малък, но добре зареден бар. Наля коняк в две малки чаши, изпи на един дъх едната, после облече дебел вълнен пуловер, чорапи и меки сиви панталони. Нахлузи чифт кафяви мокасини, взе чашата с коняка и излезе от стаята.

Миг по-късно спря пред вратата на Мадилана. Понечи да почука, но се поколеба за секунда, чудейки се дали вече е успяла да свали мокрите си дрехи за езда, да си вземе душ и да се преоблече. След като реши, че е имала достатъчно време за това, леко почука.

— Влез — извика тя.

Той пристъпи и застана на прага.

Тя седеше свита на пода пред камината, с гръб към канапето, облечена с анцуг и дебели чорапи, и отпиваше от чая, който той бе помолил мисис Кар да й занесе.

— Реших, че сигурно ще искаш да пийнеш това — каза той и протегна чашата с коняка. — Ще те загрее.

— Благодаря. — Тя остави чашата, която държеше, върху чинийката на масата. — Да, искам, Филип — каза тя и замълча. После добави: — Благодаря ти.

Той затвори вратата с крак, отиде при нея и й подаде чашата. Мадилана я пое и в този миг пръстите им се докоснаха. Тя леко трепна, сякаш от изненада, отдръпна се и се притисна към канапето. После вдигна очи към него.

Навън още валеше и беше мрачно, а тя не бе запалила лампите и сред сенките на полутъмната стая, на светлината на пламтящия огън, изглеждаше безплътна. Лицето й трептеше, озарено от нежна красота, а очите й — огромни и прозрачни — блестяха.

Той не можеше да отмести поглед от нея.

Двамата се взряха един в друг. За миг Филип си помисли, че прониква дълбоко в душата й. Най-сетне извърна очи. Когато беше с нея, той нямаше доверие на себе си, затова се обърна, без да каже дума, и тръгна към вратата с намерението да я остави сама, докато дойде време за вечеря. Но не издържа и преди да излезе, я погледна пак — очите му отново се впиха в нея.

Тя отвърна на дългия му, изпитателен поглед непоколебимо и сериозно. Лицето й беше напълно спокойно. Не направи никакво движение, не каза нито дума. Между тях легна приглушена тишина.

Филип направи крачка към нея, после още една.

— Искам да съм с теб — каза той с внезапно пресипнал глас. — Моля те, не ме отпращай.

— Нямам такова намерение.

Отначало той помисли, че не е разбрал правилно, и я погледна бързо, с присвити очи.

Тя остави чашата с коняка, вдигна ръка и я протегна към него.

Той бързо отиде при нея, хвана нежната й ръка, вдигна я към устните си и докосна дългите й пръсти. После коленичи на пода до нея.

— О, Мади — за първи път изрече той умалителното име. — О, Мади.

— Филип — прошепна тя толкова тихо, че гласът й едва се чу. Той я притегли към себе си. Тя беше в обятията му и притисната до него, повтаряше името му, а той я прегръщаше все по-силно. С едната си ръка погали косата й. Устните му намериха нейните устни и той я целуна силно, пламенно и страстно, желаеше го още от първия ден, сякаш за да докаже, че я притежава. Тя отвърна на целувките му, езикът й докосна неговия език и той разбра, че тя също изгаря от страст. Тръпка прониза тялото му.

Той разбра, че нищо вече не може да ги спре. Трябваше да се любят веднага, сега, тук, на килима пред камината. Не биваше да губят време… бяха загубили вече прекалено много време. Той я привлече към себе си, мушна ръка под широката горна част на анцуга. Когато пръстите докоснаха едната й гърда, от устните й се отрони дълга въздишка; той леко я погали, докосна с върховете на пръстите си зърното на гърдата й и нежно я помилва. Веднага усети как тя се втвърдява и това още повече го възпламени. Задърпа горнището, за да го изхлузи през главата й.

Тя се изправи и го съблече. Той също свали дрехите си и ги захвърли настрани. Сега и двамата лежаха голи един до друг на килима. Отново се целунаха страстно и още по-настоятелно, ръцете им не знаеха покой. Жадно и страстно те се протягаха да докоснат, опипат, погалят, възбудят. Нетърпението им нарастваше и се засилваше.

Той изпитваше непреодолимо желание към нея и усещаше, че тя е обзета от същите бурни емоции. Тя го желаеше със същата безразсъдна страст и не го криеше. Той се вряза в нея. Усети как тя се изпъва, поема дъх, после се отпуска…

Хвана я здраво с ръце, надигна се и я погледна в лицето. То преливаше от копнеж и желание, необузданото чувство, което излъчваха очите й, беше напълно споделено от него, дъхът му секна в гърлото от почуда и щастие.

Много бавно и внимателно Филип започна да се движи, а тя устреми тяло към него, притискайки се в обятията му.

Забързаният ритъм ги накара да забравят всичко и те се устремиха към шеметни висини, все по-високо и по-високо двамата заедно, прекрачили всички граници. Дни наред той бе мечтал за нея. Сега мечтата беше действителност и той не можеше да я възпира повече. Вля се в нея, отдаде й се, притисна устни в нейните, сякаш искаше цялата да я погълне. А тя заедно с него се устремяваше в този шеметен полет, после внезапно извика името му, изопна се и двамата започнаха да се спускат бавно в изгарящата белота.

Ръцете и нозете й се бяха вплели в тялото му, притискайки го в своята копринена прегръдка. Той се бе слял с нея, бе станал част от нея, а тя част от него и това беше чудото — двамата бяха едно…

Напълно изтощени, те лежаха неподвижно в обятията си. Не се чуваше друго, освен учестеното им дишане, прашенето на огъня и далечното тиктакане на часовник.

Филип пръв се раздвижи. Зарови лице в гъстата й кестенява коса и промълви, долепил устни в изящната шия:

— Исках те още първия път, когато те видях долу в галерията, Мади.

Тя не отговори и той попита:

— Не знаеше ли?

— Не, не знаех — прошепна тя и леко усмихната, призна: — Аз също те исках…

— Много умело си го прикривала — изрече тихо той.

— Ти също — каза тя.

И двамата се засмяха, но бързо се умълчаха, преследвани от собствените си мисли. След малко Филип се освободи от прегръдката й, стана, хвана я за ръце и я изправи на крака. Прегърна я с една ръка и двамата застанаха пред огъня, втренчени един в друг като омагьосани. Той вдигна брадичката й, наведе се, целуна я по устата леко и нежно и се пресегна за чашата с коняка. Подаде й я. Тя поклати глава. Той отпи няколко глътки, остави я на масичката и като я поведе към голямото таблено легло, каза:

— Дано само не си помислиш, че и аз съм пияница…

Мадилана се засмя, не каза нищо и се пъхна под завивките. Филип я последва и я обгърна с ръце. Тя изви тялото си към него и отпусна рамене на широките му гърди, обзета от неописуема радост. Тя се дължеше на удоволствието, което бе доставила на Филип, и в същото време на удовлетворението и насладата, които бе изпитала от него. Трупалото се дни наред напрежение бе изчезнало. Сякаш се бе отпуснала на вълните на покоя, задоволството и щастието. И знаеше, че всичко това е благодарение на него и на онова, което той олицетворяваше.

Филип продължаваше да я държи здраво в обятията си, гушейки лице във врата й, в косата й, между плешките й. Изненадан, усети, че пак се възбужда. Отхвърли завивките, подпря се на лакът и я погледна.

Мадилана му се усмихна. Лицето й сияеше.

Той също й се усмихна, вдигна ръка и я погали по бузата, с очи, преливащи от вълнение. Истината беше, че я обичаше. Беше се влюбил в нея още първия ден. Радваше се, че това се случи в Дънун, че за първи път я любеше тук. Смяташе, че такова важно нещо е редно да стане точно в дома му. И знаеше, че винаги ще я обича. Това не беше мимолетна история. В живота му вече нямаше място за други жени. Никога вече!

— Изглеждаш замислен — каза тя и го погледна въпросително.

Той се надвеси над нея и тихо отвърна:

— Стана много бързо, Мади. Съжалявам… мисля, че бях много нетърпелив. — Засмя се леко и натъжено и добави: — Но дни наред страдах за теб… мечтаех за теб.

— Ти беше прекрасен.

— Може би ти беше нужно още време.

Той докосна с устни гърдите й, започна да ги целува, като галеше тялото й с двете си ръце. Струваше му се, че кожата й е от кадифе, върху което огънят хвърля чудни розови отблясъци. Удивляваше се на грациозното й тяло, толкова нежно, толкова изящно, на дългите й крака, на тежките, пищни гърди, толкова чувствителни при допира на ръцете му.

Като повдигна главата й, той впи устни в нейните устни, целуна я страстно, прокара пръст по корема й и ръката му се отпусна между бедрата й. Погали я леко, внимателно, тя също се протегна към него и започна да го гали. Той усети как тя потръпва и се изопва, отмести ръката й, облада я и двамата мигновено се отдадоха на силната си, непреодолима страст един към друг.

Дълго време лежаха заедно, накрая той стана от леглото. Отиде при камината, където бе захвърлил дрехите си, и започна да се облича.

Тя го наблюдаваше, докато той се движеше пред огъня, и си мислеше колко е красив. Имаше прекрасно тяло. Беше висок над метър и осемдесет, широкоплещест, със силно развит гръден кош, без никаква тлъсти на по тялото, загорял от слънцето.

Мадилана имаше странното чувство, че го познава отдавна… У него имаше нещо толкова познато, че тя се плашеше. Все пак те бяха непознати… макар и вече интимни непознати.

Той отиде при нея, седна на края на леглото и отмахна кичур коса от очите й. Надвеси се над нея, целуна я леко и каза:

— Това е само началото, скъпа Мади.

— Това е началото на края… — Тя рязко замълча и го изгледа с разширени от учудване очи при тези си думи.

— Как можеш да говориш такива странни неща — намръщи се той. — Какво искаш да кажеш?

— Не знам — възкликна тя. — Тази мисъл просто ми мина през главата и я изрекох, без да мисля.

— Нямам намерение да разговарям за края, на каквото и да е — засмя се той нехайно, притегли я в обятията си и силно я прегърна. После я пусна и се изправи. — Ще се видим след малко долу. Няма защо да се обличаш официално, скъпа, ще бъдем само двамата.

— Да — отвърна тя.

Мадилана остана да лежи известно време, след като той излезе. На възглавницата до нея, на мястото на главата му, имаше вдлъбнатина, тя протегна ръка и я докосна, премести се на неговата страна на леглото и зарови лице във възглавницата. Тя миришеше на него… на неговата коса и на неговия одеколон. Мадилана се разплака.

Обзе я силно чувство за загуба и изпита страх.