Барбара Тейлър Брадфорд
Винаги на върха (31)

30.

— Непременно трябва да ги купя! — възкликна Пола и хвана плътно Майкъл Калински подръка. — Ще бъде направо престъпление, ако оставя такова нещо да ми се изплъзне.

— Знам, че е така — погледна я Майкъл с крайчеца на окото си. — Обаче шестстотин и петдесет милиона долара е огромна сума.

— Прав си. От друга страна обаче не е чак толкова голяма, като се има предвид какво всъщност купувам. Верига от универсални магазини с прекрасна репутация, висок престиж, ценна недвижима собственост и добър платежен баланс. Идеална верига от магазини за мен, Майкъл. Много ти благодаря, че ми каза за това. — Тя пристъпи още по-близко до него и добави с възбуден глас: — За по-добро разположение на магазините не мога и да мечтая. Уестчестър, Филаделфия и Бостън включват Източното крайбрежие. Чикаго и Детройт — Средните западни щати, а Лос Анджелис и Сан Франциско — Западното крайбрежие. За мене това е прекрасна сделка.

— Ако я сключиш.

Пола строго го изгледа.

— Има ли опасност да не я сключа? — попита тя с променен глас, в който се долови внезапна тревога.

— Винаги има такава опасност, Пола. Но мисля, че не бива да се притесняваш в конкретния случай. Доколкото ми е известно, няма друг кандидат за тези обекти, а от Харви в Ню Йорк разбрах, че председателят на управителния съвет желае да се свържете и да пристъпи към преговори веднага щом ти си готова. А каквото каже Милард Ларсън, това става, тъй като той е главният акционер, в неговите ръце е съсредоточена и изпълнителната власт. Ако бях на твое място, щях да замина за Ню Йорк колкото се може по-скоро.

— Съгласна съм и искам да отида, но не мога… поне през следващите две седмици. Лорн и Теса се връщат утре у дома от училище. Имат Великденска ваканция. Точно сега не мога да отсъствам.

— О, господи, съвсем бях забравил за великден! И аз имам същия проблем като теб и не бива да мърдам оттук.

— О. — Тя се понамръщи и озадачено попита: — Смяташ ли да ходиш в Щатите, Майкъл?

— Смятам, че трябва да бъда там, в случай че имаш нужда от мен — обясни той със светнало лице и преливащ от ентусиазъм глас. — В края на краищата аз те свързах с Харви Росън, открих магазините „Ларсън“ и задвижих цялата работа. — Той заговорнически й се усмихна и продължи: — Освен това имам работа в Ню Йорк другия месец и ако се случа там по същото време с тебе, ще сваля с един куршум два заека, както се казва. — Тъй като тя не реагира веднага, той попита: — Какво ще кажеш?

— Ами… да… сигурно е така. — Пола осъзна колко неубедителни са думите й и бързо закима. — Да, да, защо не — добави тя с по-уверен глас.

— Добре, това значи е уредено — възкликна радостно той, поздравявайки се за хитрата маневра. Колко вълнуващо ще бъде да се озове сам с нея в Ню Йорк. И продължи с равнодушен глас: — Сега вече трябва да разгледаме колекцията на татко. От десет минути ни хвърля странни погледи. Имам чувството, че се е засегнал.

— Сигурна съм, че се е засегнал — засмя се Пола. — И двамата се държим доста невъзпитано, като сме застанали по средата на залата, увлечени в разговор. Пренебрегваме не само него и всички присъстващи, но и тези безценни произведения на изкуството. Трябва веднага да отидем при него. Той иска да ме разведе из изложбата и да ми покаже всяко творение на Фаберже, което притежава. Трябва да си призная, че съм доста стресната от всичко това. Колекцията му е много по-голяма, отколкото си представях.

— Не всичко изложено е негово — побърза да обясни Майкъл. — Кралицата и кралицата майка са предоставили някои от своите произведения на фаберже, също и Кенет Сноуман, големият английски познавач на Фаберже, и Малкълм Форбс, друг запален колекционер като татко.

— Знам. Баща ти ми обясни. Въпреки това неговата колекция е прекрасна.

— Така е. През последните няколко години, наред с бизнеса, колекционирането е основно негово занимание.

Двамата тръгнаха през дългата зала на Кралската академия за изкуства в Бърлингтън Хаус, където по случай откриването на изложбата на Фаберже в тази априлска вечер имаше прием. Събитието беше организирано от сър Роналд Калински с благотворителна цел и галерията бе препълнена с хора.

Един келнер спря пред тях.

Майкъл взе две чаши шампанско от сребърния поднос, благодари и подаде на Пола високата винена чаша.

Когато ги забеляза, че вървят към него, сър Роналд се освободи от заобиколилите го гости и побърза към тях.

— Знам, че двамата сте отдадени само на бизнеса и рядко се интересувате от нещо друго, но трябва ли наистина да водите делови разговори на моя прием? — попита той, явно подразнен. В следващия миг обаче сърдечно се усмихна, очите му весело заблестяха, хвана Пола под ръка и я поведе през галерията, забравил раздразнението си.

— Нека сега да ти покажа изложбата, мила моя — каза той. — Имам много нови придобивки, които ти не си виждала. Същото се отнася и за теб, Майкъл — добави той и погледна през рамо сина си.

— От седмици очаквам откриването на тази изложба — отговори Майкъл съвсем искрено. — Съжалявам, че се увлякохме така в служебни разговори. Хиляди извинения, татко.

— Приемам ги, приемам ги, моето момче — отвърна бързо сър Роналд, крачейки из галерията редом с Пола, следван послушно от Майкъл. Той внезапно спря пред една витрина.

— Това не е мое притежание. За жалост, бих добавил — обърна се той към Пола. — Беше любезно предоставено за изложбата от Нейно величество кралицата. Любимото ми творение. Казва се Мозаечно яйце и според мен е едно от най-впечатляващите кралски великденски яйца. Подарено е на княгиня Александра Фьодоровна от Николай II на великден през 1914 година. Както виждаш, представлява платинена обвивка, ефирна като паяжина, върху която са „избродирани“ цветя от скъпоценни камъни… рубини, сапфири, диаманти и смарагди, обградени с наниз от перли. А тук на малка златна поставка са миниатюрните снимки в профил на царските деца.

— Прекрасно е — каза възхитено Пола, като се наведе и заоглежда внимателно яйцето. — А поставката се прибира в яйцето, когато не е изложено на показ, нали?

— Точно така. — Сър Роналд я хвана под ръка и тримата продължиха бавно през галерията, като от време на време спираха, за да се любуват и на други скъпоценности. — Красотата и чарът на тези предмети на изкуството, създадени от Фаберже — продължи той, — се дължат на неочакваните и често мистериозни изненади, скрити в самото яйце. Като например ослепителното златно петле, изскачащо от полупрозрачното синьо емайлирано кралско великденско яйце, което имаше баба ти едно време — припомни й усмихнато сър Роналд.

Пола отвърна на усмивката му и каза:

— О, да, това яйце е най-красивото, поне аз така мисля, чичо Рони. И се радвам, че то е в твоята колекция и че ти го купи на търга. Така поне остана в една от нашите фамилии.

— Мисля, че никога няма да забравя този ден в „Сотби“. Хората наддаваха за яйцето, сякаш се състезаваха. Беше много вълнуващо. И приятно, когато разбрах, че е станало моя собственост. Разбира се, то също е включено в изложбата. Ела да го видим, а след това ще минем в другия салон. Там има още смайващи шедьоври на Фаберже, изработени за царското семейство преди трагичния край на династията Романови.

— Не знаех, че Аманда ще дойде на изложбата! — възкликна изненадано Майкъл, когато забеляза, че тя стои на вратата и явно се оглежда за тях.

— О, забравих да ти кажа — обясни тихо Пола. — Аз й изпратих билет и тя обеща, че ще направи всичко възможно да дойде.

— Сега ще я доведа — каза Майкъл и бързо се запъти към нея.

Пола усмихната го проследи с поглед, после се обърна към сър Роналд и му намигна.

Той я изгледа внимателно и бавно каза:

— Греша ли, като мисля, че си играеш на сватосване, Пола?

— А защо не? — попита тя, смеейки се. — Аманда и без това толкова го харесва… няма ли да е прекрасно, ако Майкъл отговори на чувствата й, чичо Рони?

Отначало сър Роналд се стресна, но след това му стана приятно и кимна.

— Да, наистина, Аманда е прекрасна жена. И умна при това. Емили и Александър са й били учители. Тя много ни улесни с поведението си при покупко-продажбата на „Лейди Хамилтън“. Но ти, разбира се, знаеш това, мила моя. Както казах на Емили онзи ден, Аманда е направила много силно впечатление на моите хора. Всички съжаляваме, че няма да остане на работа при нас. Но Емили ми обясни, че в „Харт ентърпрайз“ има нужда от нея, и аз напълно разбирам това. Все пак… — Той замълча и за миг на лицето му се изписа дълбока тъга.

Пола разбра, че той мисли за Александър, който бе споделил с него всичко за болестта си. Тя също изпита тъга. Санди се оттегли през март, а Емили стана директор на управителния съвет и пое изпълнителната власт. Аманда оглави „Дженерал ритейл трейдинг“, а Уинстън продължи да ръководи „Йоркшир консолидейтед нюзпейпър къмпани“ и нейните подразделения, чийто съсобственик беше. Тримата действаха като сплотен триумвират и „Харт ентърпрайз“ както винаги функционираше гладко, но Пола знаеше, че Александър много им липсва. И на нея й липсваше, особено сега, когато той живееше кротко и тихо в Нътън Прайъри — честите им разговори по телефона не можеха да запълнят отсъствието му.

— Здравей, скъпа — поздрави Пола сърдечно Аманда, която дойде при тях с Майкъл. — Изглеждаш великолепно.

— Благодаря, Пола — отвърна усмихнато Аманда и целуна братовчедка си по бузата. — Здравей, чичо Рони. Съжалявам, че закъснях, но движението тази вечер беше ужасно.

— Няма нищо, мила моя — каза сър Роналд, пое ръката й и бързо я целуна. — Хайде, Майкъл, поеми задълженията на домакин и предложи чаша шампанско на Аманда.

— Разбира се. Ей сега.

Аманда се обърна към Пола и сър Роналд успя скришом да я огледа. Високата, елегантна и руса Аманда бе красива млада жена. Много приличаше на Емили. Тази вечер тя бе облечена с изискан черен костюм от коприна. Носеше на ревера диамантена викторианска брошка във формата на панделка и старинни диамантени обици. Дискретна, изящна и много добре възпитана, каза си сър Роналд. Той изведнъж я видя с други очи. Като евентуална снаха. Тази мисъл много му допадна. Аманда беше идеална партия за Майкъл — интелигентна, очарователна, приветлива, с прекрасни обноски като всички внучки на Ема. Точно от такава съпруга имаше нужда синът му. Възможността двата рода — Калински и Харт — да се сродят чрез брак го изпълни с радост. Той щеше да насърчи това приятелство, а Пола очевидно възнамеряваше да направи същото. Да, Аманда и Майкъл трябва да станат законни съпрузи. Той ще си поговори надълго и нашироко с Пола по-късно; двамата ще съставят план за действие. Майкъл трябва да бъде внимателно подтикнат към тази връзка. Той беше колеблив по отношение на жените. А и откакто се бе развел, живееше сам.