Барбара Тейлър Брадфорд
Винаги на върха (12)

11.

Любимите стари балади донесоха очакваната утеха. Най-сетне Мадилана се успокои.

Отначало си мислеше, че Джак Милър ще се обади пак, и направо се ужасяваше от това. Но той не се обади. И сега тя чувстваше, че нищо не може да наруши покоя й. Стана, остави китарата и отиде при бюрото до прозореца.

Папките, които бе донесла вкъщи от магазина, я чакаха наредени накуп. Тя погледна часовника и видя, че наближава полунощ. Но за нея това нямаше значение. Чувстваше се бодра и пълна с енергия. Издръжливостта беше една от силните черти на характера й и тя знаеше, че за два-три часа с лекота ще приключи служебната работа.

Взе писалката, седна на стола и загледана в стената, се замисли за миг.

Закаченото на стената ковьорче, избродирано от майка й, когато Мадилана беше малко момиченце, внезапно задържа вниманието й. То висеше над леглото в стаята й в Лексингтън и тя го взе със себе си, когато се премести да живее в Ню Йорк.

„Ако денят ти е започнал и свършил с молитва, няма да е отминал напразно“, бе избродирала майка й с яркосини вълнени конци върху бежово платно и го бе украсила с дребни весели цветчета.

Мадилана се усмихна, представяйки си прекрасното лице на Фиона. Мисля, че щеше да се гордее с мен, да се гордее как съм подредила живота си и къде се намирам днес. Разбира се, нямаше да одобри Джак. И аз не го одобрявам. Не е за мен. В никакъв случай. Ще му се обадя утре сутринта, ще го поканя на обяд и ще сложа край, добави тя, повтаряйки предишното си решение. Ще постъпя почтено. Не мога да му го кажа по телефона.

Остави писалката и размести папките, за да измъкне една от тях, в която бяха бележките и материалите за модното ревю.

Всички папки съдържаха информация за предстоящите тържества по случай шейсетгодишнината на магазина „Харт“. Замисълът на Пола бе гениално прост: шейсет години мода — от ерата на джаза до ерата на космоса.

Пола я бе натоварила с празничната програма в нюйоркския магазин и Мадилана отговаряше за организирането на всички прояви и чествания, поради което от месеци наред през океана летяха телекси. Едни идеи Пола одобряваше, други отхвърляше, поръчваха се стоки, организираха се кампании, довършваха се рекламните операции, печатаха се брошури и покани. Папките отразяваха безкрайните часове, посветени на работа и размисъл, а тази вечер тя трябваше да довърши последните няколко проекта за предстоящите събития.

Конкретните предложения на Мади включваха Месец на парфюмите, изложба в галерията на магазина на художествени предмети, главно на декоративни в стил Art Deco, и изложба на бижута, накити и украшения от периода на Art Deco до наши дни, в която се представяха най-големите световни дизайнери на бижута. Сред тях бяха Вердюра, Жан Тусен от „Картие“, Рене Пюисан от „Ван Клеф и Арпел“ със своите произведения, създадени преди десетилетия; съвременните дизайнери бяха представени от Ален Бушрон и Дейвид Уеб. Тя бе решила да разшири изложбата с уникални накити и с невероятни имитации на дизайнера Кенет Джей Лейн, както и с една колекция от изкуствени скъпоценни камъни от трийсетте години.

Най-сетне стигна и до папката за модното ревю. Тук имаше подробности за ревюто, което Пола смяташе да организира през пролетта в лондонския магазин. Мади я убеди да направи ревюто и в Ню Йорк в края на лятото на 1982-ра. След като се съгласи, Пола и предложи да разшири изложбата, като включи дрехи на американки, които или са били сред най-добре облечените жени в даден момент, или притежават дрехи, изработени от прочут моделиер, независимо дали той е жив, или не. И тя се бе справила много успешно с тази задача.

Основната част на колекцията бяха дрехи, принадлежали някога на Ема Харт, които Пола пазеше години наред в добро състояние. След представянето им в лондонския магазин на изложбата „Фантазия на модата“ преди десетина години Пола бе поела грижата за тях.

Тоалетите на Ема, участвали в изложбата, бяха от двайсетте години и включваха едно вечерно палто на Пакин от кафяво кадифе с огромна яка от лисица, къса вечерна рокля с панделка на гърба, дело на Поаре от 1926-а година, а също и дълга вечерна рокля на Вионе със синьо-зелени мъниста. По всичко личеше, че е запазена в изключително добро състояние, защото на снимката, изпратена от лондонския отдел за маркетинг, изглеждаше страхотно. Мадилана смяташе, че изобщо не й е минала модата.

Прехвърляйки другите скици и снимки на Ема, тя видя костюми на Шанел от двайсетте години, една голяма колекция на шапки от френски и английски моделиери, тоалети на Ланвен, Балмен и Баленсиага, две копринени официални рокли на плисета на Форчъни, вечерен тоалет от панталон и жакет на Молино и едно прекрасно скроено палто на Полин Тригер — модел от петдесетте години, което и сега изглеждаше много шик. Имаше и други съвременни тоалети на Диор, Живанши, Ив Сен Лоран, Бил Блас и Харди Еймис.

Мади започна да нахвърля бележки, уточнявайки реда, по който искаше скиците и снимките да се появят в каталога. Художественият отдел бе ангажиран вече с тази работа и оттам настояваха да получат илюстрациите.

Една от любимите рокли на Мади беше вечерна рокля от мек копринен плат на Мейнбочър. Пола разправяше, че дядо й Пол Макгил я купил на Ема в Ню Йорк през 1935 година. Беше украсена с букетчета цветя от коприна, пришити на раменете като еполети; носеше се с маншон, изработен от същите копринени цветя.

Мадилана взе една снимка на Ема, облечена с тази рокля, и внимателно я разгледа. Господи, колко красива е била, каза си тя и реши, че тази снимка ще бъде първата.

След като приключи с папката за модата, тя се захвана с Месеца на парфюмите, а след това дойде ред на изложбата в стил Art Deco; подробностите за изложбата на бижутата останаха на последно място. Тя продължи да работи напрегнато още час и половина — искаше да е сигурна, че няма да станат никакви грешки, докато е в Австралия.

В два часа сутринта отиде в малката кухня и зачака водата в чайника да заври, за да си направи чаша нес кафе. След малко се върна във всекидневната с кафето и се приготви да работи поне още един час.

Е, щом Ема Харт е могла да работи и денем и нощем, защо и аз да не мога, каза си Мади. В края на краищата тя е мой кумир и ме вдъхновява от толкова години. Искам да приличам на нея във всичко.