Барбара Тейлър Брадфорд
Винаги на върха (13)

12.

— Как успя да свършиш всичко това? — възкликна Пола, като посочи папките, които току-що бе прочела, и погледна Мадилана.

— Останах да работя до три и половина сутринта.

— О, Мади, не трябваше. Можехме заедно да довършим работата в самолета и да изпратим от Австралия телекс с последни наставления. — Но още докато изричаше тези думи, Пола изпита леко облекчение, че няма да се наложи да се занимават с това.

— Но така е по-добре, нали, Пола? — попита Мадилана. — Няма да мислим за тези неща и ще можем веднага да се захванем с бутиците.

— Съвсем вярно — съгласи се Пола. — И трябва да ти кажа, че работата, която си свършила, е достойна за похвала. — Пола присви виолетовите си очи, наблюдавайки жената срещу себе си, и се разсмя. — Най-забележителното обаче е, че нощният труд не се е отразил на лицето ти.

— Така ли? — засмя се Мадилана, която не само боготвореше и уважаваше шефката си, но истински държеше на нея. — Благодаря, много си мила, че ми го казваш.

— Харесва ми как си успяла да обвържеш толкова много различни изделия и стоки. — Пола почука по папките. — По този начин, като си включила всичко, много добре си осмислила идеята ми. Да ти призная, отначало се боях, че темата за нашата шейсетгодишнина — от епохата на джаза до епохата на космоса — е прекалено обширна и няма да може практически да се осъществи. Но ти доказа, че това не е така, и трябва да ти призная също, че си отишла една крачка по-далеч от лондонския отдел по маркетинг. Това най-много ме зарадва, докато четях бележките ти.

Пола беше твърдо убедена, че когато човек заслужава, трябва да получи похвала, и затова добави:

— Поздравявам те. Някои от нещата, които си измислила, са чудесни. Много съм доволна, че си положила толкова усилия.

Мадилана се усмихна признателно:

— Благодаря, Пола, но нека не забравяме, че темата ти е прекрасна и много примамлива. Всъщност всичко беше налице и само чакаше някой да го извади от документацията и от папките.

— Моята прекрасна тема и твоята умна глава! — възкликна Пола. Взе папката с надпис „Реклама на парфюми“, отвори я и извади най-горния лист.

— Някои от тези неща наистина са страхотни — каза тя, като погледна листа. — Аз например никога не съм знаела, че Шанел е смятала цифрата пет за щастлива цифра и затова е нарекла първия си парфюм „Шанел 5“. Не съм знаела също, че Жан Пату е създал „Джой“ през 1931-ва година, а Жан Ланвен е пуснал на пазара „Арпеж“ през 1927-а. Ето ти три от най-прочутите парфюми на света, които продължават да се радват на огромна популярност, а в действителност са на петдесет години.

— Качеството винаги устоява на времето, нали така — кимна Мадилана. — Затова ми се стори, че тези дребни подробности са интересни. Може да ги използваме някъде в рекламните материали.

— Непременно. Това е страхотна идея. Може да кажеш на художествения отдел да изработи рекламни картички с тези артикули за парфюмерийните щандове.

— Добре. Но понеже говорим за рекламни изяви, ще ми отделиш ли една минутка, за да ти покажа какво съм подготвила. Бих искала да го използваме тук в магазина. Ако го одобриш.

— Да отидем да го видим тогава — скочи Пола и последва Мадилана в съседния кабинет.

В ъгъла близо до прозореца, който гледаше на Пето Авеню, бе поставен триножник. Мадилана взе един голям картон, сложи го на триножника и каза:

— Искам да отпечатам нещо върху копринени знамена, които ще бъдат издигнати из целия магазин. Ще бъде много хубаво, ако можеш сега да кажеш съгласна ли си, или не. Знамената трябва да се поръчат днес или най-късно в понеделник, за да са готови за откриването на тържествата през декември.

— Разбирам. Дай да видим какво е това.

Мадилана смъкна копирната хартия от картона и отстъпи страни.

Пола се взря в смело изписания надпис, който гласеше: ОТ ЕРАТА НА ДЖАЗА ДО ЕРАТА НА КОСМОСА. 1921–1981. Под този текст с едри букви имаше подзаглавие с по-дребен шрифт: „Харт — шейсет години стил и елегантност.“

Пола продължаваше да изучава таблото.

Това беше нейното мото, думите, които бе изписала преди повече от година, когато започна да обмисля тържествата и всички събития, свързани с годишнината. Единственото, по което това заглавие се отличаваше от останалите, оформени в лондонския отдел по маркетинг, беше портретът на Ема, който прозираше иззад буквите.

Пола не каза нищо. Очите й добиха замислено изражение.

Стаила дъх. Мадилана я наблюдаваше напрегнато и чакаше нетърпеливо реакцията й. Но Пола продължи да мълчи и тя разтревожено каза:

— Не ти харесва, нали?

— Откровено казано, не съм сигурна — промълви Пола. Закрачи из помещението, оглеждайки таблото от различни ъгли. — Да… да… мисля, че ми харесва — каза най-накрая тя с по-уверен глас. — Но не искам образът на баба ми да бъде навсякъде из магазина. Мисля, че ще бъде проява на лош вкус и преиграване. В никакъв случай не искам да се изсилваме. Но колкото повече го гледам, толкова повече си мисля, че можем да го използваме все пак… в някои от големите зали в лондонския и в парижкия магазин и тук на първия етаж. О, също и в магазина в Лийдс. Там е задължително, понеже всичко е започнало оттам.

— Сигурна ли си? Все още не си убедена.

— Съвсем сигурна съм. Можеш да поръчаш знамената и за другите магазини. Защо да не се изработят всичките в Ню Йорк? После ще ги изпратим със самолет в Лондон и Париж.

— Това е добра идея. Радвам се, че одобряваш замисъла ми. Всички ще бъдат щастливи, че си останала доволна, защото сега ще можем да действаме.

Полуусмихната, Пола каза:

— Е, предполагам, че това е всичко, що се отнася до честванията. Ще дойдеш ли за малко в моя кабинет, защото искам да обсъдим нещо.

— Да — отвърна Мади и забърза след нея, чудейки се за какво става дума. В гласа на Пола внезапно бе доловила тревожна нотка, малко необичайна и поради това смущаваща.

 

 

Пола заобиколи бюрото си и седна.

Мадилана седна на крайчеца на стола срещу бюрото и погледна шефката си, като мислено се питаше дали не се задава някаква неприятност.

Пола се облегна, събра пръстите на ръцете си и заразглежда върховете им. Накрая каза:

— Искам да споделя нещо с теб, Мадилана, но трябва да подчертая, че става дума за поверителен разговор. Не съм споменавала за това нито пред Шейн, нито пред Емили, но причината е, че не съм имала възможност да го направя. Тъй като ти работиш пряко с мен, реших, че трябва да знаеш.

— Можеш да ми имаш доверие, Пола. Никога с никого не бих обсъждала служебните ти въпроси.

— Зная, Мадилана.

Пола се облегна, погледна я сериозно и започна предпазливо:

— През последните няколко дни разговарях по телефона с някой си Харви Росън, за което сигурно знаеш, тъй като на два пъти ме свърза с него.

Мадилана кимна.

— Той е адвокат от Уол Стрийт и приятел на Майкъл Калински. Заел се е с някои мои дела. Частно.

— Да не би да имаш юридически проблеми?

— Не, не, Мади. Отдавна искам да осъществя една програма за разширяване на нашите пазари в Съединените щати… искам да открия магазини на Харт в цялата страна и търся да купя готова верига от магазини. Майкъл знае за това и преди известно време започна да проучва възможностите, без да споменава името ми, разбира се. Миналата седмица чрез Харви Росън чул за някаква малка провинциална верига от магазини. Преди да замина за Ню Йорк, се обадих на Майкъл и му казах да обясни на Харви, че аз съм заинтересованата страна и че той трябва да се свърже направо с мен.

— Значи Харви Росън всъщност те представлява в покупката — заяви Мадилана, която седеше съвсем изправена на стола и не отместваше очи от шефката си.

— Все още не става дума за купуване. Но той ме представлява, доколкото осъществява връзката с веригата магазини, без обаче да казва, че аз се интересувам.

— Да, разбирам. Цената би се покачила, и то много, ако узнаят, че точно ти проявяваш интерес. Но мисля, че идеята ти е прекрасна и че действаш много далновидно, Пола. — Възбудата на Мадилана бе изписана на лицето й и тя нетърпеливо се размърда на стола си. — Как се казва веригата? Къде се намират магазините?

— Веригата се казва „Пийл и Дун“, магазините са общо седем в Илинойс и Охайо — обясни Пола. — Първоначално имах предвид друг тип верига — предпочитам магазините ми да са в големи градове. Но „Пийл и Дун“ може да бъде само едно начало.

— Каква е компанията?

— Частна. Другата седмица Харви ще научи дали акционерите се интересуват от продажба и тогава ще можем да действаме. Той ще държи връзка с мен и с Майкъл, и двамата знаят маршрута ни в Австралия, поне онази част от него, която е предварително запланувана — завърши тя и се отпусна на стола си.

Мадилана разбра, че Пола е приключила разговора, стана и каза:

— Благодаря, че ми разкри плановете си, Пола, и че ги сподели с мен. Чувствам се поласкана и очаквам с нетърпение да работим за осъществяването на американската програма.

— Чудесно. Надявах се, че точно така ще реагираш. Искам да работим заедно, Мади. — Пола се изправи. Вдигна купчината папки от бюрото си и ги подаде на Мадилана.

Двете жени прекосиха стаята, спряха пред вратата на кабинета на Мадилана и се обърнаха една срещу друга.

— По всичко личи, че си приключила с работата — каза Пола, — затова не виждам смисъл да идваш следобед. Няма да имам нужда от теб до довечера, а съм сигурна, че имаш да свършиш много неща до утре сутринта.

— О, благодаря, много си мила, Пола, но сигурно ще се върна, защото освен всичко друго искам да си избера два комплекта от спортните щандове. Нали ми каза, че само така може да се издържи на пътуването? Имам предвид до Австралия.

— Така е — засмя се Пола. — Не е много елегантно, но е много практично. Не забравяй да си вземеш чифт маратонки или обувки за тенис. Полетът от Лос Анджелис до Сидни е тринайсет-четиринайсет часа в зависимост от вятъра и цялото ти тяло сякаш подпухва. Освен това съм установила, че спя много по-удобно, когато съм със спортен екип.

— Значи ще трябва да се екипирам както трябва, след обяда с Джак… — Мадилана замълча и лицето й веднага се промени, стана напрегнато и тревожно.

Пола забеляза това. Намръщи се й загрижено попита с тих глас:

— Нещо лошо ли има?

Мади поклати глава.

— Не, няма — започна тя и отново рязко замълча. Между двете жени съществуваше близост и те винаги разговаряха открито и прямо. — Всъщност не е така, Пола, това не е истина. Отношенията ми с Джак никак не вървят и ще скъсам с него. Искам да приключа, преди да замина. Затова отивам на обяд с него.

— Съжалявам — промълви Пола, като й се усмихна съчувствено и я докосна леко по ръката. — Мислех, че всичко е наред. Поне останах с такова впечатление последния път в Лондон, когато говорихме за него.

— Тогава беше така, в много отношения той е симпатичен. Но между нас има много сериозен конфликт. Мисля, че напоследък ме мрази, мрази работата ми — поклати глава Мадилана. — Не виждам бъдеще в тази връзка.

Пола замълча, припомняйки си думите на Ема, изречени в момент, когато самата тя се намираше в положението на Мадилана. После каза:

— Преди много години, когато имах сериозни трудности в първия си брак, баба ми даде един съвет, който никога няма да забравя. Каза ми така: „Ако нещо не върви, не се страхувай да сложиш край, докато си още млада и можеш да започнеш отново и да намериш щастие с някого другиго.“ Баба беше много мъдра жена. Аз мога само да повторя думите й, Мади, и да добавя, че трябва да се довериш, на собствените си инстинкти. Доколкото те познавам, досега не са те подвеждали. — Пола спря, хвърли й бърз и изпитателен поглед и продължи: — Аз лично смятам, че ще постъпиш правилно. И ще направиш онова, което е най-добро за теб.

— Знам, че е така. Благодаря ти за вниманието, Пола. Ще скъсам днес с Джак, окончателно и завинаги. А след това искам да се посветя на работата си.