Серия
Втора възможност (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Paradise, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 231 гласа)

Епилог

— Казах ви, че ще успеем — ухили се О’Хара, когато лимузината изскърца и се закова пред магазина на „Банкрофт и компания“.

Поне веднъж на Мат се удаде случай да оцени скоростното му шофиране, защото Мередит беше много закъсняла за важно заседание на Борда. Бяха на почивка в Швейцария, за да карат ски. Самолетът им беше закъснял на връщане от Италия, където бяха спрели, за да посетят Филип и Каролина.

— Ето — каза Мат на О’Хара, подавайки му куфарчето й. — Ти вземи куфарчето на Мередит, а аз ще взема нея.

— Ти какво? — стреснато попита тя, докато се пресягаше за патерицата. Използваше я заради навехнатия си глезен. — Нямаш време да куцукаш до асансьорите — обяви Мат и я вдигна на ръце.

— Не можеш да ме носиш през магазина — запротестира Мередит.

— Само гледай — усмихна се той. И го направи.

Купувачите се спираха зяпнали, когато минаваше покрай тях.

На един от щандовете за козметика жена на средна възраст възкликна:

— Това не са ли Мередит Банкрофт и Матю Фаръл?

— Глупости, не може да са те — отговори й друга, която стоеше наблизо. Мередит зарови лице в гърдите на съпруга си, за да прикрие смеха си, а жената продължи: — Четох в „Татлър“, че се развеждат! Тя ще се омъжва за Кевин Костнър, а Мат Фаръл е в Гърция с някаква кинозвезда.

Когато стигнаха до асансьорите, тя закачливо погледна Мат.

— Засрами се! Сега пък друга кинозвезда ли?

— Кевин Костнър? — не й остана длъжен той, вдигнал високо вежди. — Дори не подозирах, че го харесваш.

В кабинета й той я пусна на земята. Тя тръгна към заседателната зала и подхвърли през рамо:

— Лиза и Паркър ще дойдат с бебето и заедно ще обядваме.

— Ще ги изчакам тук.

Няколко минути по-късно Мат се обърна и видя Лиза да приближава към вратата с бебето в ръце.

— Паркър ни остави отпред — обясни тя. — Сега ще дойде и той.

— Госпожо Рейнолдс — подразни я с усмивка, — изглеждате много бременна — но очите му бяха насочени към шестмесечната красавица в ръцете й и той вече посягаше към нея.

— Ще отида да почакам Паркър — каза Лиза.

Мат се загледа в момиченцето. За да се появи то на бял свят, Мередит бе рискувала живота си.

Точно в този момент Мариса отвори очи и се разплака. Той докосна нежната й бузка.

— Шшъът, скъпа — прошепна. — Бъдещите президенти на големи корпорации не плачат, това не е по протокола. Питай твоето майче.

След малко бебето му се усмихна и започна да издава интересни гърлени звуци.

— Знам какво казваш — отговори й той също усмихнат. — Леля Лиза те е учила на италиански заедно с чичо ти Паркър, нали?

Тъй като разполагаше с достатъчно време до края на заседанието, Мат се качи с дъщеря си на единадесетия етаж, за да й покаже своя любим щанд. Мередит бе създала подобни щандове във всичките магазини на „Банкрофт и компания“. Тук се продаваха стоки от цял свят: от скъпоценни камъни до облекло и ръчно изработени играчки. Единственото общо, което имаха помежду си, бе да отговарят на изискването й всяка стока да бъде рядка, изящна и качествена, за да може да носи изключителния знак, който вече беше известен с това, че символизираше съвършенството.

Държейки Мариса в прегръдките си, Мат се беше загледал в знака на щанда. В гърлото му отново заседна буца, както ставаше всеки път, когато застанеше тук. Знакът представляваше една мъжка длан, протегната към женска длан. Две ръце, чиито пръсти се докосваха.

Този щанд Мередит беше нарекла „Рай“.

Край
Читателите на „Рай“ са прочели и: