Серия
Втора възможност (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Paradise, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 231 гласа)

Глава 41

— Как мина срещата с Фаръл? — попита Паркър още с влизането си. Имаше намерение да я заведе на вечеря, за да празнуват. Усмивката му изчезна, когато тя мълчаливо поклати глава. — Скъпа, какво се случи? — запита я и сложи ръце върху нейните.

— Мисля, че е по-добре да седнеш.

— Ще стоя прав — отвърна той разстроен.

Десет минути по-късно, когато беше свършила да му разказва за случилото се, той не изглеждаше разстроен, а побеснял.

— И ти се съгласи с това?

— Какъв избор имах? — извика Мередит. — Нямаше за какво да се пазаря. У него бяха всички карти и той постави нещата ултимативно. Не е чак толкова лошо — тя опита да се усмихне. — Имах на разположение няколко часа, за да премисля нещата. Всичко е по-скоро едно огромно неудобство, отколкото нещо друго. Искам да кажа, когато се погледне обективно.

— Дяволски обективен съм и не съм съгласен — отвърна й сухо. Мередит беше прекалено разстроена, за да прецени, че на Паркър може би щеше да му е по-добре, ако тя самата се чувстваше по-зле от перспективата да излиза с Мат.

— Слушай — обърна се към него тя с усмивка, — дори да бях успяла да замина някъде и да получа развод, пак щяха да останат всички останали проблеми с разделянето на имуществото след развода. Както вървят нещата, всичко ще бъде напълно уредено до шест месеца.

— Чудесно! — извика Паркър ядосано. — И три от тия шест месеца се предполага да бъдат прекарани заедно с Фаръл!

— Вече ти обясних — той специално подчерта, че няма да имаме интимни отношения. И почти половината от всяка седмица остава за нас двамата.

— Разбира се, много честно го е измислил, кучият му син!

— Губиш реална представа за нещата! — предупреди Мередит, изненадана, че с всичко казано от нея Паркър все повече се ядосваше. — Той прави това, за да си отмъсти на баща ми, а не защото има аспирации към мене!

— Не се заблуждавай, Мередит! Фаръл не е глупак и не е сляп. Той възнамерява да има, макар частица от тебе винаги, когато и както може да се добере до нея. Както ти самата ми посочи на три пъти в твоя разказ, адвокатите на това гадно копеле многократно са твърдели, че той се смята за твой съпруг! И знаеш ли какво най-много от всичко ме вбесява?

— Не — отговори тя, чувствайки, че сълзите напират и я задушават. — Предполагам, че ще ми кажеш. Ако можеш да го направиш без вулгарности и псувни…

— Аз съм вулгарен и псувам, така ли? Фаръл ти тръсва едно такова предложение, а аз съм бил вулгарен и невъздържан? Ще ти кажа какво намирам за най-болезнено и най-противно във всичко това — че ти не си особено разстроена! Той ти предлага пет милиона долара, за да се търкаляш в сеното с него по четири пъти в седмината, а аз съм вулгарен, така ли? Какво прави това — по сто хиляди долара, или нещо такова, всеки път?

— Ако искаш да бъдем абсолютно точни — извика Мередит, а изтощението и притеснението й бяха преминали в ярост, — практически той е мой съпруг!

— А аз какво съм практически — придатък ли?

— Не, ти си моят годеник.

— По колко смяташ да ми взимаш?

— Изчезвай, Паркър — каза тя тихо.

— Добре — грабна палтото си, а Мередит издърпа годежния си пръстен, опитвайки се да преглътне сълзите.

— Ето — отряза тя сухо, — вземи си го.

Паркър погледна пръстена в ръката й и голяма част от гнева му премина.

— Задръж го засега. И двамата сме твърде афектирани, за да разсъждаваме нормално. И това е, което ме безпокои. Аз съм бесен, а ти се опитваш да отминеш всичкото това като една проклета шега!

— По дяволите! Опитвах се да загладя нещата, така че да не се ядосаш много.

Поколеба се, после протегна ръка и събра пръстите й с пръстена в шепа.

— Имам чувството, че светът е потънал, а ти, която трябва да се срещаш с него през следващите три месена, се справяш по-успешно от мене. Струва ми се, че може би трябва да стоя настрани, докато решиш до каква степен наистина съм от значение за тебе.

— А аз мисля — заяви твърдо Мередит, — че трябва да прекараш известно време в чудене защо не можа да ми предложиш съчувствие и разбиране, вместо да гледаш на всичко това като на сексуално предизвикателство към твоята лична собственост!

След като затвори вратата след него, тя се отпусна на канапето. Светът, който изглеждаше така ясен и обещаващ само преди няколко дни, се беше сринал в краката й. Точно така, както винаги се случваше, щом се приближеше до Матю Фаръл.