Серия
Втора възможност (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Paradise, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 231 гласа)

Глава 59

Мередит излезе от сградата, където се помещаваше кабинетът на гинеколога й, и едва потисна абсурдното си желание да затанцува по тротоара. Вдигна лице към небето и усмихвайки се на облаците, се остави на милувките на есенния вятър.

— Благодаря ти — прошепна.

Необходими бяха една година и доста разговори с гинеколога й, за да бъде убеден Мат, че какъвто и да е изходът от бременността, ако Мередит спазва лекарските указания, рискът за нея е само малко по-голям, отколкото за всяка друга жена. Трябваха й още няколко месеца, за да чуе думите:

— Поздравления, госпожо Фаръл. Вие сте бременна.

Тя пресече улицата и импулсивно си купи огромен букет с рози. После тръгна към пресечката, където я чакаше Джо с колата, отвори вратата и се настани на задната седалка.

О’Хара се обърна и попита:

— Какво каза докторът?

Мередит мълчаливо го погледна, а очите й искряха от щастие.

Широка усмивка се разля върху лицето на Джо.

— Мат ще е най-щастливият мъж! — предрече той. — Разбира се, след като престане да бъде един много уплашен мъж!

Тя очакваше да бъде отхвърлена назад при обичайния за Джо начин да взима завоите, но той пренебрегна поне три възможности да се втурне напред и предпочете да шофира с умерена скорост. Едва когато нямаше други коли около тях, той потегли, но го направи така плавно и внимателно, като че ли караше детска количка. Зад гърба му Мередит избухна в смях.

Мат обикаляше нервно из стаята, като час по час заравяше пръсти в косата си и проклинаше, че се беше съгласил на този експеримент. Тя си мислеше, че е бременна, но той се надяваше, че се е излъгала, защото не знаеше как иначе би понесъл страха за живота й.

Когато входната врата се отвори, той се втурна към нея, наблюдавайки как Мередит влиза, с една ръка скрита зад гърба й.

— Какво каза лекарят? — попита той направо, защото не можеше да понася повече напрежението.

Тя измъкна зад гърба си букет рози и му ги подаде с жест, а усмивката й грейна като слънце.

— Поздравления, господин Фаръл! Ние сме бременни!

Той я понесе в ръцете си, смачквайки розите между тях.

— Господ да ми е на помощ!

— Ще ти помага, скъпи — обеща тя и го целуна.