Серия
Втора възможност (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Paradise, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 231 гласа)

Глава 52

Детективската агенция „Инкуест“, притежавана от „Интеркорп“, беше със седалище във Филаделфия и се оглавяваше от бившия служител на ЦРУ Ричард Олсън. Той чакаше при рецепцията, когато Мат слезе от асансьора в 8.30 часа на следващата сутрин.

— Приятно ми е да те видя, Мат — поздрави Ричард, докато се ръкуваха.

— Ще бъда при тебе след пет минути. Преди да започнем, трябва да се обадя по телефона.

Като затвори вратата на кабинета си, Мат седна зад бюрото си и набра частния номер на президента на голяма чикагска банка.

— Мат е. „Рейнолдс Маркънтайл“ се отказват да отпуснат заем на „Банкрофт“ точно както предполагахме, че ще направят. По същия начин е реагирал и другият кредитор, който са били осигурили за „Банкрофт и компания“.

— Ситуацията е несигурна и кредиторите са притеснени — отбеляза банкерът. — Също така „Рейнолдс“ имат два мегакредита, които са лоши, така че известно време ще търсят пари.

— Зная всичко това — отговори му нетърпеливо. — Това, което не ми е ясно, е дали бомбените заплахи са достатъчни, за да ги принудят да решат, че „Банкрофт и компания“ стават рисковани и трябва да започнат да продават някои от заемите.

— Да опитаме ли?

— Направи го днес — нареди той.

— Същият подход, за който говорихме преди ли? — попита банкерът. — Ще изкупим заемите на „Банкрофт и компания“ от името на „Колиър Тръст“, а ти ще уредиш да се освободим от тях до шестдесет дни.

— Добре.

— Редно ли е да се спомене името „Колиър“ на Рейнолдс? Няма ли да го свърже с тебе?

— Това е моминското име на майка ми — обясни Мат. — Никой няма да направи връзката с мене.

— Ако се преустанови тая работа с бомбената заплаха, без да се нанесат сериозни щети на „Банкрофт и компания“, сделката си заслужава — добави банкерът. — Може би веднъж стабилизирали се, бихме били заинтересовани да задържим кредитите за себе си.

— В такъв случай ще обсъдим условията — съгласи се Фаръл. — Веднъж като сме предложили да изземем кредитите от Рейнолдс, не забравяй да го уведомиш, че тръстът иска да финансира проекта Хюстън също в полза на „Банкрофт“. Накарай го веднага да се обади на Мередит Банкрофт и да й каже това. Искам тя да знае, че средствата са й на разположение.

— Ще го отработим.

След като приключи разговора, помоли Елинър да въведе Ричард Олсън в кабинета му. Напрегнат, изчака Олсън да си свали палтото, но преди да заеме мястото срещу него, Мат зададе въпроса, който най-много го интересуваше:

— Какво знаят в полицията за поставените бомби?

— Не много — отговори той, отключи куфарчето си и извади една папка, която разтвори на скута си. — Направили са някои интересни заключения, и аз също.

— Слушам.

— Като начало, в полицията смятат, че бомбите са били предназначени да бъдат открити, преди да избухнат. Тази постановка се поддържа от факта, че полицията е предупредена много по-рано, а и взривовете са били поставени на такива места, че да бъда лесно открити. Самите бомби са дело на професионалист. На мнение съм, че нямаме работа с умствено разстроен, който се опитва да си отмъсти за някаква въображаема обида или несправедливост, която е понесъл в магазина на „Банкрофт“. Ако са прави от полицията — а аз смятам, че са, — тогава, който и да е поставил бомбите, очевидно не е имал намерение да навреди на самите магазини или на някого в тях. Ако това е истина, единственият разумен мотив е да се нанесат загуби на магазина, като се сплашат и прогонят клиентите. Разбрах, че вчера продажбите на „Банкрофт и компания“ са намалели из цялата страна и стойността на техните акции значително е паднала. Сега следва въпросът, кой би искал да причини това и защо?

— Не зная — призна Фаръл и се опита да прикрие смущението си. — Вчера по телефона ти казах, че се носи слух за някакво сдружение — освен мене самия, — което прави опит да ги превземе. Който и да е, е започнал тихомълком да изкупува дяловете им. Когато се включих в играта и също започнах да купувам, вдигнах цената на акциите на „Банкрофт“. Предполагам, че това е някаква компания, от която са решили или да ме уплашат с шума около бомбите и риска за печалбите на „Банкрофт“, или просто се опитват да свалят цената на акциите, така че да могат да ги вземат по-евтино.

— Имаш ли някаква представа коя може да бъде тази компания?

— Никаква. Които и да са, толкова силно искат да притежават „Банкрофт и компания“, че направо са си загубили ума.

— Очевидно тебе това не те интересува.

— Аз не гоня печалба — отговори Мат.

Олсън попита с характерната си прямост.

— Тогава защо изкупуваш акциите им? — когато на въпроса му се отговори с лукава усмивка и пълно мълчание, мъжът вдигна и двете си ръце. — Търся други мотиви, различни от изгодата, Мат. Ако зная твоите, може би ще мога да намеря някой друг с подобни мотиви и това ще ме отведе някъде.

— Моят първоначален мотив беше да си отмъстя на Филип Банкрофт — сподели той.

— Познаваш ли някой друг с много пари, който също би искал да му отмъсти?

— Откъде, по дяволите, да знам? — възкликна, стана и започна да крачи. — Този арогантен кучи син! Едва ли съм единственият му враг.

— Добре. Ще започнем оттам — с търсенето на противници, които вероятно си е създал и които сега правят този удар с цел отмъщение и печалба. И могат да постигнат и двете, като изкупят „Банкрофт и компания“.